Решение № 4 от 31.01.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Разград, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Търговско дело № 20243300900031 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XXXII от ГПК.

Делото е образувано по изпратено по подсъдност гр. д. № 1636/2024 г. по описа на Районен съд – Разград, на основание чл. 118, ал. 2, във вр. с чл. 104, т.4 от ГПК.

Същото е образувано по подадена искова молба от „Георги Плугчиев“ ЕООД, ЕИК 201563046 гр. Суворово против „Тони – М – 2021“ ЕООД за заплащане на сумата в размер на 64158,24 лева, представляваща незаплатена стойност по фактура № 0000004438/15.08.2023 година за доставка на стоки.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за наличие на търговски взаимоотношения между страните, по повод продажбата на стоки, подробно описани в представената по делото фактура № 4438/15.08.2023 година. Твърди се, че между ищеца и ответника са проведени многократни разговори за заплащане на задължението по доставените стоки, като последният е обещавал, че ще извърши плащане, но до настоящия момент същото не е платено. Така по издадена от ищеца фактура № 4438/15.08.2023 година ответникът дължи сума в общ размер 64 158,24 лв. с ДДС, ведно с лихва за забава, считано от 15.08.2023 година. Представя писмени доказателства. Прави искане за присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК, при редовно връчени книжа /л. 13/, не е постъпил отговор от ответника.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца се явява Г.П. – управител и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество. Поддържа исковата молба и излага подробни съображения. Подадена е молба от процесуалния представител на ищеца, с която също се поддържа исковата молба. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването /л.17/, за ответника не се явява представител. Не взема становище по делото.

1

Първоначално ищецът по настоящото дело е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд – Разград, за заплащане на сумата в размер на 64 158,24 лв. с ДДС, ведно с лихва за забава, считано от 15.08.2023 година въз основа на издадена фактура № 4438/15.08.2023 година за доставка на стоки. Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 1143/2024 г. по описа на РС – Разград. С разпореждане № 1954/05.07.2024 г., заповедният съд е отхвърлил подаденото пред него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, приемайки, че същото е в противоречие с разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като предявената сума със заявлението в размер 64 158,24 лева с ДДС изключва подсъдността на иска пред районен съд като първа инстанция. Заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указания от съда едномесечен срок „Георги Плугчиев“ ЕООД е подал искова молба пред Районен съд – Разград, с която против ответника „Тони-М – 2021“ ЕООД е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 64 158,24 лева с ДДС, представляваща незаплатена стойност по фактура № 4438/15.08.2023 година за доставка на стока – перилни препарати и хигиенни продукти, подробно описани в представената фактура. Въз основа на подадената искова молба е образувано гр.д. № 1636/2024 година по описа на РС – Разград. Образуваното пред РС – Разград производство е прекратено, като делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Разград, въз основа на което е образувано настоящото производство.

По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 1143/2024 година по описа на РС – Разград, където е представена цитираната по-горе фактура.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Основателността на предявения иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на дължима продажна цена по фактури, възлага в тежест на ищеца доказването на наличието на валидни облигационни правоотношения, по силата на които са били извършвани продажбите в полза на ответника, доставката на стоките, размерът и изискуемостта на претендираните суми.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответното дружество пък е възложено доказването на правопогасяващите, правоунищожаващите, правоизключващите и дилаторните му възражения, включително и онези за удовлетворяването на процесните вземания чрез тяхното заплащане или погасяване по друг начин.

Не се спори, че между страните е съществувало търговско правоотношение, по което ищецът в качеството на продавач е поел задължението да достави перилни препарати и хигиенни продукти /подробно описани във ф-ра № 4438/15.08.2023 г./ на ответника, който в качеството на купувач поел задължението да заплати цената.

В подкрепа на повдигнатото от ищеца фактическо твърдение, че е изпълнил задължението си и е предал на ответника договореното количество перилни препарати и хигиенни продукти, е представена горецитираната фактура. Доколкото договорът за търговска продажба се квалифицира като консенсуален и неформален такъв, то в константната практика на ВКС се приема, че фактурите могат да бъдат кредитирани като доказателства, установяващи сключването на договори 2 за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържат всички необходими елементи от съдържанието на сделката, какъвто е настоящият случай /Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на ВКС; Решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС/.

По отношение на изискуемостта на задълженията, съдът съобразява, че от събраните доказателства не се установява между страните да е уговорен срок за тяхното изпълнение. По тази причина приложение намира разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ , съгласно която ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Тъй като от доказателствата по делото не може да се установи датата на получаване на фактурата или друга покана за плащане от ответника, то релевантен е денят, следващ получаване на стоките.

По делото не се спори от страните, че стоката е доставена на ответника, поради което съдът приема, че същата е осъществена в деня на издаване на фактурата – 15.08.2023 година.

Изхождайки от гореизложеното и с оглед на приетото за установено от фактическа страна, доказано се явява наличието на изискуемо задължение по облигационни продажбени правоотношения между страните, за които свидетелства процесната фактура № 4438/15.08.2023 година.

От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че е платил дължимата сума от 64 158,24 лв. с ДДС, поради което съдът намира, че искът по чл. 327 ТЗ е доказан по основание и размер.

Тъй като ответникът не е платил дължимата продажна цена в деня на падежа, който в настоящия случай е настъпил на 29.08.2023 г. /14 дни след получаване на стоката/, е изпаднал в забава, поради което на основание чл. 86 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от 29.08.2023 година до окончателно плащане на задължението. С оглед на това искането за заплащане на лихва за забава за периода от 15.08.2023 година до 28.08.2023 година следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход от спора безспорно право на разноски се пораждат за ищеца по делото.

Представени са доказателства за реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4300 лева и за заплатена държавна такса в размер на 2721,27 лева. С оглед на това в полза на ищеца следва да бъде присъден пълният размер на сторените от него разноски в производството.

Мотивиран от горното, съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ТОНИ – М – 2021“, ЕООД, ЕИК 206409340, седалище и адрес на управление: гр. Разград, ж.к. „Лудогорие“, бл. 5, ет. 4, ап. 19, представлявано от управителя А.Р.А. ДА ЗАПЛАТИ на "ГЕОРГИ ПЛУГЧИЕВ" ЕООД, ЕИК 201563046, седалище и адрес на управление: гр.

Суворово, ул. „И. Вазов“ № 83, с управител Г.К.П., сумата от 64 158,24 лева /шестдесет и четири хиляди сто петдесет и осем лв. и двадесет и четири ст./ с ДДС, представляваща неизплатена 3 главница по фактура № 4438/15.08.2023 г. за доставка на стоки – перилни препарати и хигиенни продукти, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2023 година до окончателно изплащане на задължението, като отхвърля предявения иск за заплащане на лихва за забава за периода от 15.08.2023 година до 28.08.2023 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА ТОНИ – М – 2021“, ЕООД, ЕИК 206409340, седалище и адрес на управление: гр. Разград, ж.к. „Лудогорие“, бл. 5, ет. 4, ап. 19, представлявано от управителя А.Р.А. ДА ЗАПЛАТИ на "ГЕОРГИ ПЛУГЧИЕВ" ЕООД, ЕИК 201563046, седалище и адрес на управление: гр.

Суворово, ул. „И. Вазов“ № 83, с управител Г.К.П., сумата в размер на 7021,27 лева /седем хиляди и двадесет и един лв. и двадесет и седем ст./, представляващи сторени разноски в производството, от които 2721,27 лв. заплатена държавна такса и 4300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________

4