Решение № 21 от 15.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000559 по описа за 2025 година

С решение №

210/13.05.25 г., допълнено с решения №№

345/29.07.25 и 346/30.07.25 г., всички постановени по т.д. № 17/24 г. на ОС Пловдив, „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД ЕИК 121718407 е осъдено да заплати на М. Д. А. ЕГН **********, действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка В. Р. А., 4000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания от физически травми в резултат на ПТП, настъпило на 19.06.2023 г., в град Пловдив, на ул. Кедър, по вина на водача Ю. А. М. при управление на лек автомобил „Опел Астра“, с рег.№ ** **** **, за който е сключена застрахователна полица № **/**/************ - „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със същото дружество, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 15.12.2023 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния му предявен размер от 27 500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

„ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат П. П. от *АК адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на М. Д. А. пред Окръжен съд - Пловдив, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв., в размер на 700 лв., а по сметка на ПОС – 160 лв. държавна такса съобразно уважената част от иска.

М. Д. А., действаща лично и със съгласието на своята майка В. Р.

А., е осъдена да заплати на ответното застрахователно дружество сумата 2336.20 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на застрахователното дружество Ю. А. М..

1

Въззивна жалба против горното решение е подадена от М. Д. А.

ЕГН **********, действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка В. Р. А., Решението се обжалва в отхвърлителната му част за разликата над 4000 лв. до 20 000 лв. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение в две насоки: първо, оспорват се изводите за нА.чие на съпричиняване от страна на пострадалото лице, чийто размер според първоинстанционния съд 50 %, второ, оспорва се като изключително занижен и несъответстващ на критериите за справедливост, както и на установената съдебна определения размер на дължимо обезщетение от 8 000 лв. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се уважи до размер на 20 000 лв., който жалбоподателката счита за адекватен съобразно установените обстоятелства по делото, принципа за справедливост, обичайната съдебна практика и липсата на съпричиняване. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна по аргументи, изложени в отговора. Иска се първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната му част като правилно, законосъобразно и съобразено с релевантните обстоятелства, установени по делото. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач Ю. А. А. не е подало отговор на въззивната жалба, не е изразило становище и в хода на въззивното производство.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от М. Д. А.

ЕГН **********, действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка В. Р. А., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от физически травми в резултат на ПТП, настъпило на 19.06.2023 г., в град Пловдив, на ул. Кедър, по вина на водача Ю. А. М. при управление на лек автомобил „Опел Астра“, с рег.№ ** **** **, за който е сключена застрахователна полица № **/**/************ - „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със същото дружество.

Първоинстанционният съд е приел, че са нА.це основания за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, тъй като е нА.це виновно и противоправно поведение на водача на увреждащия автомобил, а обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил е застрахована при ответника с посочената застрахователна полица е установено безспорно по делото. Тези изводи не се оспорват от страните във въззивното производство.

Спорен е въпросът за нА.чие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което да представлява основание за намаляване на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от получените телесни увреждания. Първоинстанционният съд е приел, че е нА.це съпричиняване от страна на ищцата в размер на 50 %, като този извод се оспорва във въззивната жалба като необоснован и 2 незаконосъобразен.

Във връзка с установяване механизма на настъпване на ПТП по делото е приет като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № 1023- 1154/21.06.2023 г., дадени са обяснения от третото лице - помагач на ответника Ю. А. М., разпитана като свидетел е Н. М. И.а, и е прието заключение на КСМАТЕ, неоспорено от страните, кредитирано изцяло от първоинстанционния съд като компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните по делото доказателства. В заключението е изготвено и на база посочените обяснения на прекия причинител на увреждането и събраните свидетелски показания, както и на данните в съставения констативен протокол за ПТП, като в същото е очертана следната картина на настъпване на произшествието:

ПТП настъпва в населено място – гр. Пловдив, на 19.06.2023 г., около 18.30 часа, на ул. „Кедър” до № 10, между л.а. „Опел Астра“, с рег. № ** **** **, управляван от водача Ю. А. М. по платното за движение на ул.

„Кедър“ в гр. Пловдив, в посока от север на юг, и пешеходката М. Д. А. в момент, когато последната се е намирала на платното за движение и се е движела в същата посока.

Произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя, при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина, по платното за движение в мястото на произшествието е имало настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха. Движението в посочения участък на улицата е двупосочно, без разделителна линия. Няма данни за нА.чие на хоризонтална и вертикална маркировка на пътното платно към момента на настъпване на ПТП.

Пострадалата М. Д. А. е била с дясната си страна към лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № ** **** **. Ударът е настъпил на около 11,50 м., източно от западната граница на платното за движение.

Съгласно данните по делото автомобилът е без видими следи и увреди от удара с пешеходката, което според експерта, означава, че скоростта му е била до 7-15кm/h.

След удара л.а. „Опел Астра“ е спрял, след което е напуснал местопроизшествието, а М. Д. А. е откарана за медицинска помощ.

По отношение конкретния механизъм на настъпване на ПТП в заключението са предложени два варианта според различията в обясненията на третото лице – помагач Ю. А. М. и свидетелските показания на Н. М. И.а.

Първи вариант – съгласно данните в обясненията на прекия причинител на увреждането: водачът М. е управлявал увреждащия автомобил по платното за движение на ул. „Кедър“ в посока от север на юг; по същото време пред автомобила вдясно на платното за движение спрямо посоката на автомобила са се движили пешеходките Н. М. И.а и вдясно до нея М. Д. А.; в един момент пешеходката М. Д. А. е навлязла на платното за движение на същата улица отдясно наляво пред автомобила; в резултат на скорости и пресичане на траектории е настъпил удар; ударът е настъпил в задната дясна врата на автомобила и дясната страна на пешеходката, като непосредствено преди удара пострадалата е променила положението си наляво и/или обратно по часовниковата стрелка, гледано от горе, така че ударът да е в дясната й страна.

Втори вариант – съобразно показанията на свид. И.а, при който разликата е, че пешеходката се е движела противоположно на посоката на 3 движение на МПС и ударът е настъпил в дясната предна страна на автомобила и дясната страна на пешеходката.

И в двата варианта основна причина за настъпилото ПТП са, че водачът на л.а. „Опел Астра“ - Ю. А. М., е управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен - без да съобрази скоростта и траекторията на движение на автомобила с нА.чието на пешеходци на пътното платно и/или е реагирал със закъснение.

От техническа гледна точка поведението на пешеходката М. А. е преценено като причина за настъпване на ПТП, тъй като се е движела по платното за движение по начин, който не е бил безопасен: в първия вариант – вместо извън платното за движение, тя се е движела по него; при вариант втори – противоположно на посоката на движение на МПС, но не възможно най-близко до лявата му граница, поне така както се е движела пешеходката Н.

И.а.

Към момента на ПТП е имало неограничена техническа възможност за взаимна видимост за пешеходката и водача един към друг, за което са еднопосочни данните както в обясненията на третото лице – помага, така и в показанията на свид. И.а.

В обясненията, дадени в открито съдебно заседание вещите лица са дА. обяснения, че конкретно получените увреждания по вид, степен, големина, е възможно да се получат и при двата варианта, като няма обективни данни, по които да се определи кой механизъм е по-вероятен, а тази преценка се изисква единствено преценка на показанията на свидетеля и обясненията на третото лице-помагач.

В първоинстанционното решение е коментирано нА.чието на различия в показанията на свид. И.а и данните в обясненията на водача на автомобила, като е прието, че не са нА.це обективни данни кой от двата варианта реално е настъпил, както и че това не се отразява на крайните изводи относно вината, последиците от настъпилото произшествие, както и на нА.чието на съпричиняване, каквото е нА.це, тъй като пешеходката М. Д. А. се е движила по платното за движение по начин, който не е бил безопасен вместо извън платното за движение, тя се е движила по него; въпреки че не е имало каквато и да е техническа пречка тя да възприеме лекия автомобил, както и неговата скорост и посока на движение, която е била изключително ниска - между 7 и 10 км./ч, пострадалата не е предприела промяна на траекторията на движението си, така че да избегне произшествието /каквото било предприето от свид. И.а, която се отдръпнала към края на пътното платно.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за това, че първоинстанционният съд необосновано е кредитирал обясненията на виновния водач вместо показанията на свидетелката И.а. Излагат се доводи, че на база тези показания следва да се възприеме втория вариант, разработен от експертизата, като в този случай не е нА.це противоправно поведение на ищцата, тъй като е нА.це хипотеза по чл. 108, ал.2 от ЗДвП, позволяваща на пешеходците да се движат по платното за движение, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани – в случая затревената площ и утъпкана по нея пътека били покрити с боклуци и били невъзможно движението по тях, не били осъществени нарушения на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

4

Настоящият въззивен състав на ПАС намира, че свидетелските показания на М. И.а следва да бъдат кредитирани по отношение на начина, по който се е случило ПТП, местоположението на двете пешеходки, движението им срещуположно на движението на увреждащия автомобил. Тези показания са подробни, конкретни и в тях няма вътрешни противоречия, като при описания от свидетелката механизъм на настъпване на ПТП е възможно настъпването на конкретно получените от ищцата телесни увреждания. Освен това свидетелката няма родствени връзки с ищцата, не е заинтересовано лице от изхода на делото. Обстоятелството, че е в приятелски отношения с пострадалата ищца, само по себе си не изключва достоверността на дадените показания.