Определение № 8086 от 26.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8086 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110104652 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „******* *************, искова молба, насочена против П. Й. П., ЕГН **********, с която са предявени установителни искови претенции за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 553/2025г., по описа на РС***********.

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на претенцията, а производството по делото прекратено, поради следните съображения:

Както се посочи настоящото производство е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

В т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, е прието че - исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд.

Видно от извършената справка в електронното заповедно ч.гр.д. № 553/2025г., по описа на РС***********, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е изпратена на длъжника по настоящ и постоянен адрес: ***************************, като съобщението е върнато в цялост с отбелязване „съседи казват, че не са виждали лицето дълго време“.

Изпратено е второ съобщение, чрез работодател, като същото се е върнало в цялост, с отбелязване, че адресът е непълен.

Направен е втори опит за връчване, чрез работодател, но съобщението отново се е върнало с отбелязване, че адресът е непълен.

Заповедният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е дал указания на заявителя, за предявяване на иск.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

1

Логическото и граматическо тълкуване на процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обуславя извода, че за да бъдат дадени указания за иск по този ред следва да са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки, а именно:

– на първо място връчването да е осъществено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на следващо място връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса В случая не е налице втората кумулативно изискуема се предпоставка, а именно да са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, доколкото в съобщението, изпратено по настоящ и постоянен адрес е отразено, че „съседи казват, че не са виждали лицето дълго време“.

На първо място така формулираното изявление не представлява изявление, че лицето не живее на адреса.

На следващо място не е индивидуализиран източникът на това изявление, като не са посочени имена на съседа или съседите, предоставили тази информация на връчителя.

На следващо място липсват данни да е осъществено връчване, чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото на първо място не са събрани данни, че лицето не живее на адреса, на следващо място в електронното заповедно производство не се съдържат и данни да е осъществено връчване по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че настоящото производство се явява недопустимо.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от „******* *************, ЕИК **********, Искова молба вх. № 56028/20.02.2026г., насочена против П. Й. П., ЕГН **********, с която са предявени установителни искови претенции за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 553/2025г., по описа на РС***********.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 4652/2026г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 180-ти състав.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на РС*********** препис от настоящото определение, след влизането му в сила.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2