Решение № 663 от 15.06.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 2562/2024
- Вид
- Решение № 663
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 17.07.2026
- Състав
- Кристиян Велков Стоилов
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 40, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл.8 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 663 гр. Кюстендил, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20241520102562 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба на недвижим имот във фазата по извършване на делбата.
Делото е образувано с искова молба, подадена от С. И. Т., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В. П., със съдебен адрес в гр. К., ул. „Г.“ №**, против Б. И. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „С.“ №***.
В исковата молба ищецът твърди, че страните са братя и съсобственици на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор *** по КККР на с. Ж., общ. К., одобрени със заповед на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо сградата, от 13.09.2024 г. Сградата е с административен адрес: с. Ж., общ. К., ул. „Р. Кн.“ №*, разположена е в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ж., общ. К., със застроена площ 76 кв. м, брой етажи - 3, без самостоятелни обекти в сградата, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, без стар идентификатор, ведно с прилежащата към сградата 1/2 идеална част от правото на строеж върху поземления имот.
Страните по делото, заедно с тяхната майка Т. И. Т., са наследници на общия им наследодател Ив. Др. Т., ЕГН **********, бивш жител на с. Ж., починал на 10.04.1995 г. Поземленият имот, в който е изградена процесната сграда, е общинска собственост, като сградата е построена въз основа на отстъпено от общината право на строеж в полза на Ив. Т. в югоизточната 1 половина от имота. В югозападната половина от същия имот е било отстъпено и реализирано право на строеж в полза на К.П. Хр.. И. Т. и К. Хр. изградили двуетажна масивна жилищна сграда - близнак, с две огледални половини, които са нанесени в КККР като две отделни сгради.
След смъртта си Ив. Т. оставил като свои наследници съпругата си Т.
Т.аи синовете си С. Т. и Б. Т.. Между С. Т. и Т. Т. бил сключен договор, с който последната прехвърлила на С. Т. притежаваните от нея 4/6 идеални части от сградата срещу задължение за издръжка и гледане, като си запазила пожизнено право на ползване върху тези 4/6 идеални части.
Поради невъзможност делбата на сградата да бъде извършена доброволно между съсобствениците, ищецът е предявил настоящия иск, като е поискал да бъде допусната съдебна делба на сградата при следните квоти:
5/6 идеални части за С. Т., придобити чрез наследствено правоприемство и въз основа на прехвърлителна сделка, и 1/6 идеална част за Б. Т., придобита по наследство от баща му Ив. Т..
В отговора на исковата молба ответникът е заявил становище, че искът е допустим и основателен. Той не е оспорил изложената в исковата молба фактическа обстановка и е изразил желание делбата да бъде извършена.
С Решение №195 от 17.02.2025 г. съдът е допуснал извършването на съдебна делба между С. И. Т., с ЕГН **********, с адрес в с. Ж., общ. К., ул.
„Р. Кн.“ №*, и Б. И. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „С.“ №***, по отношение на процесния недвижим имот. Делбата е допусната при квоти на участие в прекратяваната съсобственост 5/6 идеални части за С. И. Т., с ЕГН **********, и 1/6 идеална част за Б. И. Т., с ЕГН **********. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Във втората фаза на делбеното производство по делото е назначена и приета съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д. Д..
Заключението е прието без възражения от страните. Съдът го кредитира като компетентно, обективно и пълно, тъй като е изготвено след запознаване с материалите по делото и след извършен оглед на място на 09.05.2025 г., като съдържа подробни констатации относно местоположението, конструкцията, функционалното разпределение, техническото състояние и пазарната стойност на процесния имот.
От заключението се установява, че процесната жилищна сграда е триетажна, построена през 1982 г., с масивна конструкция и скатен покрив с дървена конструкция, покрит с керемиди. Сградата се състои от приземен (сутеренен) етаж с гараж, първи жилищен етаж и втори жилищен етаж, всеки със застроена площ от 76 кв. м, или с обща разгъната застроена площ от 228 кв. м. Достъпът до отделните етажи се осъществява чрез общо вътрешно стълбище.
Вещото лице е описало функционалното разпределение на отделните нива, както следва: приземният етаж включва гараж, вътрешен коридор, мазе, 2 стая, използвана като кухня, и тоалетна под стълбището, първият жилищен етаж включва коридор, баня с тоалетна и три спални, две от които с тераси; вторият жилищен етаж включва коридор, помещение с предназначение за баня с тоалетна и три стаи, две от които с тераси. Посочено е, че първият и вторият жилищен етаж не отговарят самостоятелно на изискванията за жилище по смисъла на ЗУТ и Наредба №7/22.12.2003 г., доколкото не са изпълнени изискванията относно кухненско помещение и светла височина. Приземният етаж също не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище.
При оценяване на имота вещото лице е приложило метода на пазарните аналози, като е съобразило офертни данни за сходни имоти в с. Ж. и близки райони, както и метода на амортизираната възстановителна стойност. При определяне на окончателната пазарна стойност вещото лице е възприело с тежест 100% метода на пазарните сравнения. По този начин е определена пазарна стойност на процесната сграда, ведно с принадлежащите към нея идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, в размер на 178 068 лв.
Съобразно квотите на страните стойността на един дял възлиза на 29 678 лв. Стойността на дела на С. И. Т., притежаващ 5/6 идеални части, възлиза на 148 390 лв., а стойността на дела на Б. И. Т., притежаващ 1/6 идеална част, възлиза на 29 678 лв.
Вещото лице е дало заключение и относно възможността за реално обособяване на самостоятелни обекти в сградата. Според експертизата, в процесната сграда могат да бъдат обособени два самостоятелни обекта, както следва: СОС *** - първи жилищен етаж, представляващ втори строителен етаж, с прилежащ приземен етаж с гараж, с пазарна стойност 125 341 лв.; СОС *** - втори жилищен етаж, представляващ трети строителен етаж, с пазарна стойност 52 727 лв.
В заключението са предложени два варианта за прекратяване на съсобствеността. При вариант №1 С. И. Т. следва да изплати на Б. И. Т. стойността на притежаваната от последния 1/6 идеална част, а именно сумата 29 678 лв., като С. И. Т. придобие изцяло собствеността върху процесната жилищна сграда.
При вариант №2 Б. И. Т. следва да доплати на С. И. Т. разликата между стойността на притежаваната от него 1/6 идеална част (29 678 лв.), и пазарната стойност на втория жилищен етаж, представляващ трети строителен етаж - 52 727 лв., а именно сумата 23 049 лв., като Б. И. Т. придобие в изключителна собственост втория жилищен етаж, т.е третия строителен етаж. Вещото лице е посочило, че при този вариант е необходимо обособяване на двата самостоятелни обекта в сградата по кадастралната карта.
Съдът приема горните фактически констатации за установени въз основа на приетото заключение на съдебно-оценителната експертиза, което не е оспорено от страните и не се опровергава от останалите доказателства по делото.
3
В първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбеното производство ищецът С. И. Т. е предявил искане за сметки по реда на чл. 346 ГПК, основано на твърдения за извършени от него подобрения в процесния съсобствен имот.
Ищецът твърди, че е извършил подобрения в целия съсобствен имот, като общата стойност на извършените строително-монтажни и ремонтни дейности възлиза на 43428,11 лв. Поддържа, че ответникът Б. И. Т. е знаел за извършването на тези подобрения и е дал съгласието си за тях, респективно не се е противопоставил на извършването им. Според ищеца с осъществените дейности е увеличена стойността на общата вещ, поради което ответникът, съобразно притежаваната от него 1/6 идеална част от съсобствеността, следва да участва в стойността на подобренията.
С оглед квотите на страните в съсобствеността съдът е приел за разглеждане предявеното от ищеца искане за сметки до размер на 7 238,02 лв., представляващ частта от твърдяната обща стойност на подобренията, съответстваща на дела на ответника в съсобствеността.
В предоставения от съда срок ответникът Б. И. Т. е оспорил претенцията на ищеца и е направил възражение за прихващане с насрещно вземане за обезщетение поради невъзможност лично да ползва процесния имот съобразно правата си. Ответникът твърди, че ищецът е ползвал целия имот и продължава да го ползва към настоящия момент, като по този начин го е лишил от възможността да упражнява фактическа власт върху общата вещ съобразно притежаваната от него 1/6 идеална част.
Въз основа на тези твърдения ответникът претендира обезщетение в размер на 160 лв. месечно, считано от месец август 2016 г. до момента на постановяване на решението, като е поискал това свое вземане да бъде прихванато с евентуално установеното вземане на ищеца по предявената претенция за сметки.
Ищецът е оспорил направеното от ответника възражение за прихващане както по основание, така и по размер. Наред с това е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на насрещното вземане, с което ответникът иска прихващане.
Съдът е приел за разглеждане предявеното от ищеца искане за сметки по чл. 346 ГПК в размер на 7 238,02 лв., както и направеното от ответника възражение за прихващане с вземане за обезщетение за лишаване от лично ползване на съсобствения имот. Така очертаният предмет на спора във втората фаза на делбата включва, наред с въпроса за способа за извършване на делбата, и въпросите относно дължимостта на претендираните от ищеца суми за подобрения, съответно относно съществуването, размера и погасителната давност на насрещното вземане, заявено от ответника за прихващане.
За установяване на релевантните обстоятелства по предявената претенция за сметки и по направеното възражение за прихващане страните са 4 ангажирали доказателства. По делото е допусната и изготвена съдебнооценителна експертиза от вещото лице инж. Д. Д., както са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Кр. С. И. (син на ищеца) и Ем. Н. Д.
(приятел на ищеца).
От заключението на допълнителната съдебно-оценителна експертиза се установява, че вещото лице е извършило допълнителен оглед на процесния недвижим имот на 08.04.2026 г. и е извършило измерване и заснемане на техническите параметри на подобренията, осъществени в периода 2018 г. до 2025 г. в сутерена, първия жилищен етаж и стълбището на сградата. Вещото лице е описало установените довършителни и ремонтни работи, включително дейности по подови настилки, стени и тавани, поставяне на гипсокартон, шпакловки и латекс, ремонт на баня, подмяна на дограма и врати, ремонт на стълбище, както и изграждане на локална отоплителна инсталация за сутерена и първия жилищен етаж.
При оценяване на тези дейности вещото лице е приложило метода на амортизираната възстановителна стойност, като е отчело стойността на вложените материали и труд към момента на изготвяне на заключението, както и физическото и експлоатационно изхабяване на отделните подобрения.
В заключението е посочено, че инвестиционната, съответно възстановителната стойност на извършените подобрения възлиза на 24 257 евро, а след отчитане на амортизацията стойността им към 04.2026 г. възлиза на 19 848 евро. Съответстващата на дела на ответника 1/6 част от тази стойност е определена на 3 308 евро, или приблизително 6 470 лв.
Вещото лице е определило и стойността, с която е увеличена пазарната стойност на процесния имот вследствие на извършените подобрения. За целта е съпоставена пазарната стойност на имота без подобренията, определена на 73 191 евро, с пазарната стойност на имота в състоянието му към момента, с извършените подобрения, определена в основното заключение на 91 045 евро.
Разликата между двете стойности, представляваща увеличение на пазарната стойност на имота вследствие на подобренията, е определена от вещото лице на 17 854 евро.
Разпечатката съдържа 41 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/239f4be9-07af-4abd-a091-faf681f9bfcd