Решение № 13 от 01.02.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Перник , 01.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Кристина Н. Костадинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20201720104895 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу А. М. А., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 956.55 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 14, находящ се в ****, от които главница в размер на 840.17 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 116.38 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 29.05.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

1

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, копие от заявление декларация за откриване на партида за битови нужди от 29.05.2015 г. и копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54, том. III, рег. № 9577, нот.д. № 437 от 24.10.2014 г. на нотариус Румен Манов. В хода на производството по делото е представен договор № 76/2017 г. от 01.09.2017 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост /СЕС/ и сгради с повече от един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. Перник, сключен между „Топлофикация Перник” АД и „Директ” ЕООД.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му представител – адв. Божидар Велков е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се твърди, че исковата молба била нередовна, доколкото не ставало ясно как са формирани исковите претенции като в този смисъл същите не били достатъчно индивидуализирани. Поддържа се, че в исковата молба не е уточнено какви суми се претендират за топлинна енергия, БГВ и общи части, нито на какво основание са начислени.

По отношение на основателността на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на облигационна връзка, която от своя страна можела да възникне само въз основа на договор. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответникът да е собственик на топлоснабдения имот. Оспорват се представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответника за процесния период. По тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през процесния период.

На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Оспорват се дължими суми за дялово разпределение, в случай че такива се претендират.

Прави се възражение за погасяване по давност на претендираните суми, в която връзка се излагат подробни доводи. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Изрично се заявява, че не се оспорва размерът на претендираните суми, нито обстоятелството, че същите не са заплатени. Претендират се разноски.

2

В открито съдебно заседание, проведено на 11.01.2021 г. процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответникът се представлява в съдебното заседание от адв. Велков, кой поддържа депозирания отговор. Изразява становище претенциите да бъдат отхвърлени. Поддържа, че ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия, доколкото това не се доказвало от представените от ищеца документи.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1624/22.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2740/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника чрез лице от домашните /съпруга/.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

По делото не се спори, а и от представеното извлечение от сметка е видно, че за процесния имот на ответника са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 840.17 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 116.38 лева – лихва за периода от 10.07.2018 г. до 29.05.2020 г., като същите не са заплатени.

От представено по делото копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54, том. III, рег. № 9577, нот.д. № 437 от 24.10.2014 г. на нотариус Румен Манов, с район на действие Пернишки РС, се установява, че на 24.10.2014 г. ответникът А. М. А. като дарен е придобил от майка си Й.С.М. /като дарител/ собствеността върху процесния имот – апартамент № 14, находящ се в ****, за който е доставяна топлинна енергия. От съдържанието на нотариалния акт не се установява дарителят да е запазил за себе си или за друго лице правото на ползване върху имота. От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след извършване на посочената сделка.

На последно място от представено заявление – декларация за откриване на партида за битови нужди с вх. № 1334/29.05.2015 г. се установва, че на 29.05.2015 г. ответникът е направил искане пред ищеца да му бъде открита партида като е посочил в декларацията цитирания и приложен по делото нотариален акт. В декларацията е посочено и че топлата вода се начислява на 3

4 броя лица. Декларацията е относно процесния имот – апартамент № 14, находящ се в ****.

От служебно изисканата от съда справка за постоянен и настоящ адрес на ответника от Национална база данни „Население” по ч.гр.д. № 2740/2020 г. по описа на РС Перник се установява, че същият е адресно регистриран на адреса – ****, ап. 14 от 2014 г. /като настоящ адрес/.

От договор № 76/01.09.2017 г. за извършване на услугата дялово разпредение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост и сгради с повече от един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. Перник, сключен между ищеца като възложител и „Директ” ЕООД като изпълнител се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно която е налице договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение /ФДР/, валиден през процесния период.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 1624/22.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2740/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал в срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение, че ответникът не е собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата 4 на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените и налични по делото писмени доказателства /нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54, том. III, рег. № 9577, нот.д. № 437 от 24.10.2014 г. на нотариус Румен Манов, справка за постоянен и настоящ адрес и заявление – декларация за откриване на партида за битови нужди с вх. № 1334/29.05.2015 г. / следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот, като между него и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение.

Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е изключителен собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви възражения. Наличието на такова облигационно отношение се потвърждава и от заявлението декларация за откриване на партида, доколкото същото е подадено от ответника като съдържа посочване на процесния имот и на нотариалния акт, който обективира сделката по придобиването му.

Разпечатката съдържа 39 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/239f312b-647a-4e61-998c-da21b4756818