Решение № 164 от 29.09.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Свиленград, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200542 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Г. Х. А. с ЕГН ********** от град *********************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Самарско знаме” № 6, област Хасково, чрез адвокат И. И., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10865398 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 1 200 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – не бил посочен типа и вида на измерващото техническо средство, не било ясно мястото на нарушението и посоката на движение на автомобила, не ставало ясно дали е отчетен толеранс от 3% и дали техническото средство съответствало на одобрения тип. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. Х. А. н е се явяваа. За него се явява процесуален представител – адвокат И. И., който пледира пред Съда да отмени обжалвания ЕФ като посочените основания са идентични с тези, визирани в Жалбата, касаещи неяснота относно мястото на нарушението и посоката на движение на автомобила. Не е представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 29.05.202 5 година в 16.13 часа на първокласен път № 8, при км.

350+400, на паркинг Никея, на територията на община Любимец, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 200 ЦДИ с държавен регистрационен номер Х 85 48 КТ, със скорост 105 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 45 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 10865398 на името на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на 2

Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.

21, ал. 2, вр.ал. 1 о т ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 200 лв. Фишът е връчен на дата 05.06.2025 година (, видно от Справката за нарушител/водач и Картона на ЕФ (като в Писмо с вх.рег.№ 7082 от 11.07.2025 година погрешно е посочена датата на връчване предвид датата на деянието, тъй като датата на връчване не може да предхожда датата на нарушението)) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 29.05.2025 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за дата на използването на АТСС – 29.05.2025 година, периода - от 13.30 часа до 16.30 часа и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път № 8, при км. 350+400, на паркинг Никея, за ограничението на скоростта - 60 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие – в двете посоки, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото 3 нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата като е налична една снимка, на която е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 85 48 КТ при измерена скорост на движение 109 км/ч и разрешена такава от 60 км/ч.

От представения Протокол № 167-СГ-ИСИС/15.05.2025 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има налагани множество административни наказания за различни нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) и има налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ 4 изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Разпечатката от картона на ЕФ, от Справката за нарушител/водач и от Писмо с рег.№ 351000-4637 от 04.07.2025 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични с част от тези, посочени в Жалбата и в пледоарията на адвокат И. И.:

1. От данните, съдържащи се в ЕФ, както и от информацията, налична в Административнонаказателната преписка (АНП) не става ясно посоката на движение на процесното МПС, посочено е само в Протокола за използване на АТСС: двете посоки. Неконкретизирането на посоката на движение, приравняващо се на липса на посочена посока на движение, поставя както нарушителя, така и Съда в невъзможност да преценят в кое платно се е движело МПС, респ. да се установи какви пътни знаци, включително знак В26, са налични в тази посока. Посочената липса се отразява върху обективните елементи от състава на нарушението. Посоченото съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

В тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективната страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен на това самостоятелно основание.

2. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

5

Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ (обстоятелствената част на ЕФ), лицето се е движело извън населено място (по първокласен път № 8 при км. 350+400, на територията на община Любимец, област Хасково), при предвидено с пътен знак ограничение от 60 км/ч. Същевременно обаче е посочено, че лицето е санкционирано на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която се отнася до нарушения в населено място.

В конкретния случай е налице несъответствие между описаното нарушение (фактическото описание на деянието относно мястото на нарушението), дадено от една страна в обстоятелствената част на ЕФ и от друга страна – приложената от АНО санкционна норма. Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ от една страна и от друга - санкционната норма представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и санкционната норма съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до правната квалификация и приложимата санкционна норма, явяващи се задължителни съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити на същия акт. Извеждането на приложимата санкционна норма от наличните в АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.