Протокол № 12466 от 19.05.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 12466 гр. София, 17.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. СТ. Ш. СТАВРУ при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело № 20221110156890 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:13 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Г. С. О. – редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Ж. и адв. Д. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ „Д.“ АД – редовно призован, представлява се от адв.

Н. с пълномощно по делото.

Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ пристъпи към събиране гласните доказателства на страните.

ВЪВЕДЕ свидетеля на ищеца в съдебната зала.

Сне самоличността на свидетеля, както следва:

Янко Иванов Димитров - 60 г., неосъждан, без дела и родство със страните. С ищеца са съпрузи на две сестри.

СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК.

1

Свидетелят: Обещавам да кажа истината.

На въпроси на адв. Ж. и Д., свидетелят отговори: Спомням си, че претърпя катастрофа и беше доста отдавна, може би около две години има от тогава, лятото. Беше паднал от камиона и ме помоли да дойда да му прибера колата. Беше с брат си и да му прибера колата с багажа от паркинга на фирмата в България, София. Административната сграда беше на едно място, а паркинга на друго място. Брат му ни докара, след което отидохме до паркинга взехме колата и моята цел беше да му закарам колата, защото брат му си остана там. Ние отидохме до административната сграда. Отидохме, качихме го и до етажа му помогнахме, защото беше с патерици. Чакахме малко в офис преддверието, след което го извикаха. В сградата бяхме аз, той, брат му и балдъзата по спомен. Викнаха го в една стая, после пак чакахме едно известно време, че нямало шефове. Не съм обърнал внимание, но имаше някакво разтакаване. След това отидохме до паркинга да натоварим колата с багажа му. Там бяха някакви бараки, чували. Казваше, че му няма част от багажа и си се прибрахме. Излезе едно младо момче, мъж, и каза да изчакаме шефа да подпише. Не знам какъв документ е подписвал. Нищо не носеше, тъй като брат му и съпругата му го попитаха какво подписа, а той нищо не носеше. Не носеше никакви документи. Изчакахме да дойде шефа да подпише. Първо му каза да изчакаме шефа, после го викна и като излезе каза, че е подписал документи и това е. Той не беше в добро състояние, до тоалетна му се ходеше, оплакваше се, че от операцията са му засегнали нещо. Не беше разположен. Преди да отидем и отивайки натам не каза нищо. Не знам и не съм разбрал нищо какво е подписвал, защото това не беше моята цел.

Пътувайки след това каза, че фирмата са му предложили някакво обезщетение, конкретно не мога да си спомня, не беше скоро това нещо.

На въпроси на адв. Н., свидетелят отговори: Не сме присъствали на срещата вътре, влезна само той. Нямам спомени да са го заплашвали. Думите на младия мъж бяха да изчакаме шефа, че го нямало, за да подпишат някакви документи. На конкретен разговор не съм ставал свидетел.

На въпроси на адв. Н., свидетелят отговори: След разговора Г. оплакал ли се е да му е оказван натиск или заплаха?

СЪДЪТ

2

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА така поставен въпроса, защото е подвеждащ.

На въпроси на адв. Н., свидетелят отговори: Нямам такива спомени Г. да ми се е оплаквал, че докато е бил на срещата някой му е оказвал натиск.

Оплакваше се само, че не е разположен. Имаше счупен крак, но нямам спомен кой точно.

На въпроси на адв. Д., свидетелят отговори: По спомен съпругата му го попита дали са му дали нещо и какво е подписал и той й каза, че фирмата му в такива случай при злополуки давала някакво обезщетение или поне аз така го разбрах, не е конкретизирал. Основната ми цел беше да му взема багажа и да го придружавам, защото не е добре.

Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля и го освобождава от съдебната зала.

ВЪВЕДЕ свидетеля на ответника, в съдебната зала.

Сне самоличността на свидетеля, както следва:

Даниел Валентинов Кушев - 36 г., неосъждан, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК.

Свидетелят: Обещавам да кажа истината.

На въпроси на адв. Н., свидетелят отговори: Работя в „Алог тръкинг” ООД, управител съм. Към м. Октомври 2021 г. работех в „Д.” на длъжност „флотен мениджър“, тъй като позицията е управление на флота. Познавам Г., бях мениджърът, който го назначи във фирмата на длъжност „международен шофьор“. Аз бях ръководител на Г. до края на 2021 г. Имах среща с него за подписване на споразумение, което беше с цел фирмата да му помогне, докато той не е трудоспособен. Проведе се срещата в офиса ни на ул.

„Искърско шосе“ № 7, ет. 3. Бяхме аз, Г. и съпругата или приятелката му.

3

Текстът беше подготвен. Това е бланка, която ако се наложи, се използва, в която просто се описва сумата, за която ще му помогнем докато той не може да изпълнява задълженията си. Представихме му я и имаше възможност и време да си я прегледа и да се разпише. Не е имало напрежение да се притиска и да се бърза, то е точно за това да се прегледа и да се разпише, когато е съгласен с него. Не е имало напрежение и ултиматуми между тримата. Подписа за „получил“ и екземпляр получи три дни след това, защото аз нямах право да подписвам подобни спогодби и беше разписан по-късно от Директор „Логистика” – Димитър Секулов, който отсъстваше тогава. На подписването присъстваха той и съпругата му. Възражения не е имало от него или съпругата му. По спомен когато г-н Секулов я разписа му изпратих спогодбата по куриер „Спиди” в гр. Ботевград. Просто мина година и половина и не мога да кажа с точност.

Адв. Н.: Нямам повече въпроси.

На въпроси на адв. Д., свидетелят отговори: Аз бях прекият му ръководител, няма кой друг ръководител да се налага да чака. Дойде Г., взех го веднага, отидохме в залата и това беше. Спогодбата беше в два екземпляра.

Прегледа я, разписа я и си тръгна. Един лист, без гръб, беше спогодбата.

Адв. Д.: Моля да се предяви спогодбата.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРЕДЯВЯВА на свидетеля спогодба на лист 73-74 от делото.

Свидетелят: Това е спогодбата. В този вид беше. В две страници, моя грешка, че казах една. Съпругата му се казваше Надя по спомен. Бяха двамата. Докато той лежеше в болница и всичките операции минат, целият контакт минаваше през мен и аз контактувах с нея, за да й казвам след като говорят с лекарите как е минало, как се възстановява. Нямаше други хора с него вътре в нашия офис. Пред сградата нямам идея, не съм излиза навън.

Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля и го освобождава от съдебната 4 зала.

Адв. Д.: В предходно заседание бе дадена възможност на ответното дружество да представи пълномощно.

Адв. Н.: Представям пълномощни с преписи.

Адв. Д.: С оглед депозираните от страна на днешния свидетел на ответника твърдения, че е изпратен екземпляр от спогодбата на ищеца, оспорваме това обстоятелство, твърдя че такъв документ не е получаван.

Изпитваме известни съмнения, без да сме в състояния да ги докажем, че към момента на подписване на спогодбата първа страница не е изглеждала по начина, по който изглежда в екземпляра представен в съда. Това мое съмнение се поражда от обстоятелството, че на първа страница от спогодбата липсва подпис на ищеца и твърдим, че е налице подмяна на първа страница.