Определение № 31604 от 31.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31604 гр. София, 31.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20261110108763 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А. Н. Ч. срещу „Сити Кеш“ ООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът е изложил твърдения, че ищецът е завел седем искови молби срещу него, въз основа на които са образувани следните дела: № 7927/2026 г.; № 7994/2026 г.; № 8765/2026 г.; № 8762/2026 г.;

№ 7916/2026 г.; № 8763/2026 г. /настоящото дело/, и № 8767/2026 г., всичките по описа на СРС. Изложил е че макар същите да касаят различни договори за кредит, сключени между страните, оспорванията са идентични, свързани с неустоечните клаузи в договорите.

Направил е искане по чл. 213 ГПК за съединяване на делата за разглеждане в едно производство. Съдът намира, че следва да остави искането без уважение, доколкото след извършена служебна справка, съдът установи, че производствата се намират на различен етап от развитието си и касаят различни правоотношения между страните.

Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните са представили писмени доказателства, които съдът намира за относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъде допуснато събирането им по делото.

Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи справка за платените суми по договора и тяхното разпределение по пера, както и справка за усвоената сума. Съдът намира, че искането следва да бъде уважено в първата му част, доколкото досежно усвоената сума по кредита между страните няма спор.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се остави без уважение като не необходимо.

Искането на ответника за извършване на справка за броя образувани дела между страните, както и за изискване и прилагане по настоящото дело на останалите искови молби, следва да се остави без уважение.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал.

3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща 1 за медиация.

Съдът намира предявените искове за допустими, като по делото следва да бъде насрочено открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за съединяване на делата № 7927/2026 г.; № 7994/2026 г.; № 8765/2026 г.; № 8762/2026 г.; № 7916/2026 г.; № 8763/2026 г. /настоящото дело/, и № 8767/2026 г., за разглеждане в едно производство.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.10.2026 г. от 09:40 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи справка за платените суми по договора за кредит и тяхното разпределение по пера. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад на делото:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А. Н. Ч. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която са предявени обективно съединени искове както следва:

1/ главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1174990 от 28.10.2024 г. поради противоречие със закона;

2/ евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на клаузите на чл. 11, ал. 1 (предвиждащ заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение) и чл. 3.7. (предвиждащ размера на ГЛП) от Договор за потребителски кредит № 1174990 от 28.10.2024 г., поради накърняване на добрите нрави;

3/ кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 639,11 евро, представляваща платена без основание сума, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба 01.04.2026 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 28.10.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1174990 към искане № 9475942, ведно с погасителен план към него, при следните параметри: Размер на кредита: 2000 лева; Размер на погасителната вноска: 3 х 38,89 лв. и 8 х 272,37 лв.; Ден на плащане: понеделник; Вид вноска: двуседмична; Годишен процент на разходите на заема: 65.22 %; Брой вноски: 11; Фиксиран годишен лихвен процент: 50 %; Дата на първо плащане: 11.11.2024 г.; Обезпечение:

Поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя; Дата на последно плащане: 31.03.2025 г.; Такса за усвояване: N/A; Обща сума за плащане: 2295,63 лева. Сочи, че съгласно чл. 5 от Договора потребителят трябва да предостави в тридневен срок едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от 2 тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Твърди, че при непредоставяне на обезпечение е дължима неустойка в размер на 1037,37 лв. Сочи, че към договора е налице и застраховка „злополука“ застрахователен сертификат № 240101100007334 към групов застрахователен договор № 001-2024, като в него било посочено, че заемателят е платил застрахователна премия в размер на 40 лева. В обобщение посочва, че общата подлежаща на връщане сума по договора за кредит е 3373 лева, която включва: 1) 2000 лева - главница; 2) 295,63 лева - лихва; 3) 1037,37 лева неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение; 4) 30 лева - застрахователна премия.

Сочи, че към момента на подаване на исковата молба, по договора за кредит са заплатени суми в общ размер на 1661,69 евро. Оспорва договора за кредит като недействителен. В тази връзка на първо място посочва, че в размера на ГПР не е включена неустойката, поради което самият ГПР сочи, че е неправилен и заблуждаващ. Развива подробни съображения в насока, че изискванията за предоставяне на обезпечение са били на практика неосъществими. Счита, че неустойката представлява скрито възнаграждение. Подробно излага, че в договора са посочени единствено процентните стойности на ГПР, без да става ясно как е формиран същият. Посочването на ГПР, който не е реално приложимият, аргументира, че представляваща заблуждаваща търговска практика. На следващо място посочва, че застрахователната премия също не е включена в размера на ГПР. Излага, че в договора не е посочен и лихвеният процент на ден съгласно изискването на чл. 11, т. 20 ЗПК.

С оглед изложеното счита, че целият договор е недействителен. В условията на евентуалност оспорва като нищожни отделните клаузи – чл. 11, ал. 1 и чл. 3.7. от договора, поради накърняване на добрите нрави. Досежно чл. 11, ал. 1 от договора, излага, че клаузата предвижда начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение и отново посочва, че изискванията за предоставяне на обезпечение са били на практика неосъществими, че неустойката представлява добавък към възнаградителната лихва, че излиза извън присъщите функции, както и че накърнява добрите нрави. Обръща внимание, че размерът на неустойката представлява 51,87 % от заетата сума. Аргументира, че такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Досежно чл. 3.7. от Договора, предвиждащ ГЛП в размер на 50 %, излага, че така уговорен размерът на възнаградителната лихва накърнява добрите нрави, т.к. надвишава трикратния размер на законната лихва. С оглед изложеното счита, че дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, поради което претендира надплатените суми в размер на 639,11 евро. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът излага, че в случая е налице злоупотреба с процесуални права и в тази връзка посочва, че ищецът е депозирал седем напълно идентични искови молби, които макар да се отнасяли до различни договори за кредит, оспорванията касаели една и съща клауза, а именно клаузата предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Счита, че целта на производствата е генерирането на разноски. Прави искане по чл. 213 ГПК за съединяване на делата за разглеждане в едно производство. В случай че делата не бъдат съединени, подробно аргументира, че на ищеца не следва да се присъждат разноски. Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Подробно излага, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания. Сочи, че нищожността на отделна клауза не влече нищожност на целия договор. Подробно аргументира, че неустойката не представлява разход по кредита и респ. не следва да се включва в размера на ГПР. Развива подробни съображения в насока, че оспорените от ищеца клаузи не накърняват добрите 3 нрави, както и че не са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Твърди, че между страните са сключени множество договори за кредит с идентично съдържание, поради което счита, че ищецът е бил запознат с условията по договорите и икономическите последици. Не оспорва, че е получил сумата от 639,11 евро, но счита, че не дължи връщането , т.к. договорът, както и клаузите му, били валидни. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на разноски, като развива отново подробни съображения в насока, че в случая е налице злоупотреба с процесуални права.

По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуалните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е бил сключен посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на целия договор на твърдените основания, респ. на оспорените клаузи.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че процесният договор за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания на Закона за потребителския кредит, в това число и наличието на валидни, индивидуално уговорени и равноправни клаузи.