Решение № 260049 от 04.02.2021, Районен съд - Асеновград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Асеновград, 04.02.2021г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV граждански състав на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕВЕНА КАБАДАИЕВА секретар МИХАЕЛА МАМАКОВА, като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 1752 по описа за 2020г. и като обсъди:

Предявени искове с правно основание чл. 144,149 СК.

М.Д.Ч., с адрес *** моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден Д.Н.Ч., с посочен адрес *** да й заплаща месечна издръжка в размер на

200лв, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва на всяка просрочена вноска до окончателното плащане, както и сумата от 600лв представляваща издръжка за минал период – от 01.07.2020г до 30.09.2020г.

Претендира направените разноски. Твърди, че ответникът е нейн баща. Съгласно влязло в сила Решение № 1/03.01.2012г по гр д 1814/2010г на АРС е увеличен размера на издръжката, която ответникът е заплащал за непълнолетното си тогава дете на 120лв. На 14.06.2020г ищцата е навършила пълнолетие, но през учебната 2020/2021г е ученичка в ПГ „Цар Иван

Асен ІІ“ гр Асеновград, редовна форма на обучение специалност „компютърна техника и технологии“. Ответникът работи на постоянен дтрудов договор, няма други деца, живее в собствено жилище. Ищцата живее с майка си, която й осигурява средства за издръжка. Предвид редовната форама на обучение ищцата не може и не реализира доходи, не притежава имущество от което да се издържа. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

Ответникът твърди

, че е безработен от септември 2020г и не може да заплаща издръжка на ищцата.

Представя писмени доказателства.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: Ответникът е баща на ищцата(у-ние за ражд изд въз основа АР № Ц-722/18.06.2002г- в заверен препис). Ищцата е записана като ученичка в ХІІ клас дневна форма на обучение в ПГ „Цар Иван Асен ІІ“ гр Асеновград за учебната 2020/2021г(служ бележка изх № УР-08-72/12.10.2020г – в заверен препис). От представената и приета по делото справка от ТД НАП гр Пловдив от 22.12.2020г, се установява, че ответникът е полагал труд в КАЛЦИТ АД гр Асеновград до 04.09.2020г, а трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № 122 от същата дата, след подадена молба от работника. За периода януари 2019г - септември 2020г ответникът е получавал ТВ в размер на около 1200лв. Ищцата притежава л а с ДКН РВ 5401 МВ деклариран 19.12.2020г, не притежава недвижимо имущество. Представените и приети по делото, приложени на л.5-9 вкл писмени доказателства не се коментират, като неотносими.

В обясненията, дадени по реда на чл. 176 ГПК ищцата заявява, че ответникът й е купил лаптоп.

В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св Недялка Здравчева(майка на ищцата) твърди, че изцяло издържа ищцата, ответникът е давал по 120лв до юни 2020г. Свидетелят не знае дали ищцата ще кандидатства, ищцата не посещава уроци или курсове, няма извъкласни форми на обучение. Свидетелят й дава джобни пари. В момента ищцата се обучава онлайн. Трудовото възнаграждение на свидетеля е 1000лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните изводи: С оглед наведените твърдения и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените искове като такива по чл. 144, 149 СК. Съгласно разпоредбата на чл. 144 от