Протоколно определение № 2110 от 15.04.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2110 гр. София, 15.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова и прокурора Ж. Андр. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Виктор Б. Чаушев Частно наказателно дело № 20261100201960 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

За СГП, редовно призована, се явява прокурор Ж. М..

Осъденият А. П. Л. – редовно призован, не се явява.

В залата се явява адвокат С. Х. В., определен за служебен защитник на осъдения Л..

Съдът намира, че по отношение на осъдения А. П. Л. са налице основанията на чл. 12, ал. 4 ЗПИИСАННЛСМВЛС, за назначаване на служебен защитник на осъдения А. П. Л., доколкото същият изтърпява и наказание „доживотен затвор“.

Поради това, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

На основание чл. 26 от ЗПП НАЗНАЧАВА адвокат С. Х. В. от САК за служебен защитник на осъдения А. П. Л. по НЧД № 1960/2026 г. по описа на СГС, НО, 38 състав.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адвокат В.: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Това е така, тъй като, предвид разпоредбата на чл. 12, ал.6 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, неявяването на осъденото лице,което е било редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото. Освен това осъденото лице Л. е бил уведомен за процесуалните си възможности и се представлява от служебно назначен му от съда защитник-адвокат.

Поради това, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОСЪДЕНИЯТ А. П. Л. е роден на ******** в гр. Бургас, неженен, осъждан, живущ в гр. София, кв. „Филиповци“, ул. „********, с ЕГН:

**********.

Самоличността на осъденото лице снета по данни от материалите по делото и справка НБД „Население“.

ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи. Нямам искания по доказателствата.

Адвокат В.: Не правя отводи. Нямам искания по доказателствата.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО се докладва с прочитане на депозираното искане от съдебен орган на Федерална Република Германия – Прокуратура - гр. Ерфрут, с което на основание Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г./РР/ се претендира българските съдебни власти да признаят и приемат за изпълнение наказателно решение /присъда/ № 1 Кs 904 Js 27380/22 по дело н.д. № 1 Кs 904 Js 27380/22 на Областен съд- гр. Ерфурт, постановено на 12.09.2023 г. и влязло в сила на 26.03.2024 г., и на издаденото в тази връзка Удостоверение по чл.4 от РР.

ПРОЧЕТОХА СЕ.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните постъпило уведомително писмо от компетентния орган на Федерална Република Германия, ведно с приложение, с което уведомяват настоящия съдебен състав, че изпратеното до осъдения Л. съобщение за насроченото съдебно заседание, както и за процесуалните му възможности му е било своевременно връчено на 01.04.2026 г. Наред с това 2 изпращат информация и за времето, през което осъденият Л. е бил задържан във връзка с воденото във Федерална Република Германия наказателно производство, както и основанията за това.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА получените актуална справка за съдимост на осъдения Л., справки от СГП и НСлС за наличието или липсата на неприключили наказателни производства, водени срещу осъдения Л. в Република България.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме с уведомителното писмо и справките. Нямаме искания за събиране на други доказателства.

СЪДЪТ, на основание чл. 283 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, с удостоверение съгласно чл. 4 от Рамково решение на Съвета, респективно чл. 3 от Специалния закон за признаване изпълнение на съдебни актове, е изпратен съдебен акт от държава - членка на ЕС, именно от присъда на Областен съд – гр. Ерфурт, ФРГ, с която българският гражданин А. П. Л. е осъден на „доживотен затвор“.

Настоящият съд се явява компетентен орган да разгледа удостоверението за признаване на тази присъда, тъй като лицето е с постоянен и настоящ адрес в гр. София. Намирам, че са налице предпоставките на чл. 8 от Специалния закон за признаване на този съдебен акт. Посоченото в присъдата престъпление е за деяние извършено на 28.08.2022 г. в гр. Аполда и представлява убийство на повече от едно лице, в следствие на извършен палеж на жилищна сграда. Квалифицирано е деянието по германския Наказателен кодекс по параграфи 211, 306с и т.н. Няма да ги изброявам всичките, които подробно са посочени в удостоверението и присъдата.

В случая двойна наказуемост не се изисква, тъй като наказанието е повече от 3 години „лишаване от свобода“ и деянието попада в списъка по чл. 8, т. 14 и т. 29 от Специалния закон. Аналогично престъпление фигурира и в българския НК. Считам, че следва да се квалифицира по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр.

3

3 и т. 6, пр. 1 от НК - убийство на повече от едно лице извършено по начин и средства опасни за мнозина.

Проведени за консултации с издаващия орган във ФРГ по НЧД № 843/2025 г. на СГС.

Лицето понастоящем се намира в Затвор в гр. Тона, ФРГ. Същият многократно е осъждан на „лишаване от свобода“, като последното му осъждане е на СРС на 6 месеца „лишаване от свобода“. Но към момента няма налични неприключили висящи съдебни наказателни производства.

Считам, че не са налице и предпоставките за отлагане изпълнение на наказанието, съгласно чл. 15. Не са налице и основанията за отказ по чл. 15. Не е необходимо и приспособяване на наказанието, тъй като и съгласно българското законодателство, се предвижда аналогично наказание на това което е наложено от Германския съд.

Предвид това, моля да постановите решение, с което да бъде призната присъда от 12.09.2023 г. на Областен съд – гр. Ерфурт, влязла в сила на 26.03.2024 г. по дело № 1 Кs 904 Js 27380/22, с която българският гражданин А. П. Л. е осъден на „доживотен затвор“ по параграфи 211 и следващите, посочени от Германския НК, съответстващи на чл. 11,6 ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 6, пр. 1 от Българския НК.

Наказанието „доживотен затвор“ следва да се изпълнява при първоначален специален режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и моля също така да приспаднете към момента изтърпяното наказание „доживотен затвор“, което да се зачете като наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1041 дни, които са изчислени към дата 04.07.2025 г. на основание чл. 38а, ал. 5 от НК.

Адвокат В.: Уважаеми господин председател, след запознаване с делото, считам, че постановената срещу А. Л. присъда от Областния съд в гр. Ерфурт не следва да бъде призната.

На първо място, липсва съгласие на осъдения да изтърпи наказанието си в Република България.

От друга страна лично от дадените от него показания в хода на процеса, е видно, че е невъзможно да се посочи по категоричен начин местоживеенето му в Република България. До навършването му на 3 години, той е отглеждан от неговата леля, а в последствие е израсъл в сиропиталище. Въпреки, че има трима братя и сестри и полу и еднокръвни и едноутробни такива, той не ги познава, никога не е контактувал с тях, както и със своята майка. Баща му е починал отдавна, като и него не го е познавал. За живи роднини и приятели и други познати също не се споменава по делото.

От 2013 г. до 2018 г. А. Л. е пребивавал в Испания, като част от този период даже изтърпявал присъда „лишаване от свобода“.

Последвалото инцидентно заминаване на Република Германия също е показателно относно липсата на трайна установеност и социален кръг в България.

4

С оглед на изложеното, не може да се приеме, че изтърпяване на наложено му наказание в България би улеснило реинтеграцията му, респективно социалната такава. Считам, че условията и възможностите при излежаване на наказанието в Република Германия, дава по-големи шансове за осъдения за реинтеграция и социализация.

Също така, следва да се обърне внимание не само на наложеното наказание „доживотен затвор“, но и на възможностите за неговата замяна.

Съсласно изпратеното Удостоверение по чл. 3 от Немския НК, предвижда при изтърпяване на 15 години от присъдата „доживотен затвор“, остатъкът от нея да бъде отложен и А. Л. да бъде евентуално предсрочно условно освободен.