Решение № 16604 от 14.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16604 гр. София, 14.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110163008 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците М. Г. А.а – П. и Ю. Г. А. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ... като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и обезщетение за забава върху всяка от главниците. Сочи, че те не са погасили процесните вземания, поради което претендира при условията на разделност сумите, както следва: 3 779,84 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 578,33 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., 22,22 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., 4,72 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 52687/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 1 от 06.10.2022 г., при следните квоти: по отношение на М. Г. А.а - П. – 1/2, а именно: 1 889,92 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 289,16 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., 11,11 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., 2,36 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2022 г. до окончателното им заплащане, както и по отношение на Ю. Г. А. – 1/2, а именно: 1 889,92 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 289,16 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., 11,11 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., 2,36 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. Г. А.а – П., чрез адв. Д. Ч., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва основанието на исковете, както и размера на погасените по давност вземания, каквото изрично възражение прави. Заявява, че погасената по давност сума за главница за цена на топлинна енергия се равнява на 391,17 лв. Счита, че издаването на последващата изравнителна сметка не променя началната дата, от която започва да тече давностният срок, а именно: момента на настъпване на изискуемостта на прогнозната сметка, отнасяща се за съответния месец. В тази връзка посочва, че издаването на обща фактура от страна на ищеца води до незаконосъобразно увеличаване на давностния срок, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 113 ЗЗД. Оспорва да е била собственик или ползватели на процесния имот през исковия период, тъй като липсват доказателства в тази насока, което от своя страна обуславя извод за липсата на облигационно правоотношение с ищеца. Счита, че сам по себе си формалният собственик не се явява потребител на топлинна енергия, тъй като такъв е действителният ползвател. В тази връзка посочва, че от представените от ищеца отчети и съобщения става ясно, че друго лице фигурира като потребител на топлинна енергия. Оспорва иска за главница за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като същата е извършвана от трето за спора лице – „...., а не от ищеца, а освен това не са ангажирани доказателства относно настъпване на изискуемостта на това вземане. Оспорва да е изпаднала в забава, тъй като не се доказва публикуването на общата фактура на интернет – страницата на ищцовото дружество, поради което оспорва и акцесорните претенции за лихва за забава. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Ответникът Ю. Г. А., чрез адв. Н. К., също е подал отговор на исковата молба, с който също оспорва основанието на исковете, както и размера на погасените по давност вземания, каквото изрично възражение прави. Заявява, че погасената по давност сума за главница за цена на топлинна енергия се равнява на 391,17 лв. Счита, че издаването на обща фактура не променя началната дата, от която започва да тече давностният срок, а именно: момента на настъпване на изискуемостта на прогнозната сметка, отнасяща се за съответния месец. В тази връзка посочва, че издаването на обща фактура от страна на ищеца води до незаконосъобразно увеличаване на давностния срок, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 113 ЗЗД. Оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот през исковия период, тъй като липсват доказателства в тази насока, което от своя страна обуславя извод за липсата на облигационно правоотношение с него. Позовава се на § 1 от ЗЗП, според който в случай на противоречие между ЗЕ и ЗЗП последният се прилага с предимство. Конкретно се позовава на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, като твърди, че в тежест 2 на ищеца е да установи поръчване на доставката на топлинна енергия от негова страна, като в противен случай би се касаело за непоискана услуга, чието заплащане не дължи, отправяйки искане ищецът да бъде задължен да ангажира доказателства, че е поръчано доставянето на топлинна енергия. Оспорва иска за главница за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като същата е извършвана от трето за спора лице – „...., а не от ищеца, а освен това не са ангажирани доказателства относно настъпване на изискуемостта на това вземане. Оспорва да е изпаднал в забава, тъй като не се доказва публикуването на общата фактура на интернет – страницата на ищцовото дружество, поради което оспорва и акцесорните претенции за лихва за забава. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Следователно, първият измежду юридическите факти, включени във фактическия състав на процесните главни вземания за цена на топлинна енергия за битови нужди и цена на услуга за дялово разпределение, подлежащи на пълно и главно доказване от ищеца, е наличието на облигационно правоотношение с твърдяния предмет между него и ответниците.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действал до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период: от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната 3 енергия. Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент, респ. потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение.

Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационно правоотношение с ищцовото дружество. В случая, за доказване на предявените искови претенции по основание от страна на ищцовото дружество са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че с декларация с вх. № 66756/31.05.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ (л. 109-116 от делото) ответникът Ю.

А. е декларирал пред Столична община собствеността върху недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в ..... с посочено придобивно основание „документ за собственост № 355/24.12.1996 г. и наследяване“. В декларацията е вписано, че имотът е съсобствен между декларатора и още едно лице – ответницата М. Г. А.а – П. при равни квоти – по 1/2 идеална част. Отразено е още, че декларираният имот е придобит от лицето Г..... В същото време данните, отразени в представеното удостоверение за наследници на същия, издадено от Столична община, р-н „Триадица“ (л. 14 от делото) сочат, че третото за процеса лице - Г.... е починал на 01.05.1995 г., оставяйки за свои наследници по закон двете си деца – ответниците М. Г. А.а – П. (дъщеря) и Ю. Г. А. (син). При анализ на така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи, съдът намира, че от страна на ищеца по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване, че в рамките на исковия период - от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ответниците са били собственици на процесния имот или носители на ограничено вещно право на ползване върху него. Това е така, тъй като единствено става ясно, че апартамент № 9, находящ се в ....., е деклариран от ответника Ю. А. като съсобствен между него и сестра му при съответните квоти с вписано основание за придобиване - „документ за собственост № 355/24.12.1996 г. и наследяване“.