Решение № 52 от 11.03.2020, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Търговско дело 170/2019
- Вид
- Решение № 52
- Подписан
- 11.03.2020
- В сила
- 10.03.2022
- Състав
- СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- чл.137в · Закон за движението по пътищата
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.83, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.223, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493а · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
- §96, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА гр. П. 11.03.2020 г.
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря Анелия Докузова и в присъствието на прокурора………….... като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№170 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
На
12.07.2019 г. в П.ски Окръжен съд е постъпила искова молба /ИМ/ срещу ЗК „***”АД-гр.
С., подадена от И.Ш., роден на *** г. в С., с постоянен адрес:*** ***, с паспорт №*** г. от полицията в град Й., чрез упълномощения от него адв. С.И..
В ИМ се твърди, че на 17.07.2014 г. братът на ищеца – Д. И. Н. със съпругата си У.Р.С. и двете им деца Ш. и А. пътували заедно с други *** граждани с хуманитарен статут в Република България в посока Р. – С. в лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, управляван от Х.А.М.С.. Около 07.00 часа край с. *** последният без видима причина навлязъл в насрещната пътна лента, където се движел товарен автомобил ***, модел *** с рег. №*** с прикачено към него полуремарке *** с рег. №***, управляван от М. Д. М.. Последвал удар между двата автомобила, при който те променили скоростта и посоката на движението си.
При удара на място починали шофьорът на лекия автомобил Х.А.М.С. и пътуващите в лекия автомобил А. Д. И. и Д. И. Н.. Тежко ранената У.Р.С. била откарана в УМБАЛ „Д-р Г.
С.”ЕАД-гр. П., където починала на *** г. от травмите си.
В ИМ се твърди, че ПТП е настъпило в резултат на бездействието на водача Х.А.М.С., като образуваното дос. произв. №Д-151/2014 г. по описа на П.ска Окръжна прокуратура е прекратено с постановление от
18.12.2014 г. поради смъртта му при ПТП.
В ИМ се твърди, че управляваният от Х.А.М.С. лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗК „***”АД-гр. С., съгласно полица №*** г.
В ИМ се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди-болки и страдания вследствие загубата на брат си Д. И. Н., снаха си У.Р.С. и племенника си А. Д. И.. Ищецът твърди, че по волята на майка си, е пристигнал в България, за да се погрижи за телата на брат си и племенника си. Твърди, че болката от загубата не е отшумяла и до днес, защото я споделя с племеницата си Ш., за която се грижи като настойник.
Ищецът твърди, че е отправил на ответника покана за доброволно плащане с рег. №*** г., въз основа на която са образувани преписки по щети №***; №*** и №***. Твърди също, че с писма от *** г. ответникът отказал да определи и изплати обезщетения по трите преписки, което го мотивирало да предяви срещу ЗК „***”АД-гр. С. следните искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./:
1. „***”АД да заплати в полза на И.Ш. сумата от 80 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на брат му Д. Н. И., настъпила на 17.07.2014 г. при ПТП, причинено виновно от Х.А.М.С. като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗК „***”АД-гр. С., съгласно полица №*** г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.07.2014 г. до окончателното му изплащане.
2. „***”АД да заплати в полза на И.Ш. сумата от 50 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на снаха му У.Р.С., настъпила на 26.07.2014 г. след ПТП, причинено виновно от Х.А.М.С. като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗК „***”АД-гр. С., съгласно полица №*** г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 26.07.2014 г. до окончателното му изплащане.
3. „***”АД да заплати в полза на И.Ш. сумата от 50 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на племенника му А. Д. И., настъпила на 17.07.2014 г. при ПТП, причинено виновно от Х.А.М.С. като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗК „***”АД-гр. С., съгласно полица №*** г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.07.2014 г. до окончателното му изплащане.
Ищецът моли на упълномощения от него адв. С.И. да бъде присъдено възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
С определение №638 от 12.07.2019 г. ищецът е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от заплащането на ДТ и разноски в настоящото производство.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ЗК „***“АД на 31.07.2019 г. и в указания срок-на 12.08.2019 г. е изпратен по пощата отговор, в който ответникът оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, като се твърди, че от представеното у-ние за наследство не се установяват роднинските му връзки с Д. Н.
И., У.Р.С. и А. Д. И..
Ответникът признава, че управляваният от Х.А.М.С. лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, е бил валидно застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗК „***”АД-гр. С., съгласно застрахователна полица №*** г.
Ответникът счита, че ищецът и починалите при процесното ПТП негови родственици не са били „свръх близки“. Намира, че отношенията помежду им по съдържание не надхвърлят обичайните предели на доверие, любов и подкрепа, характерни за отношенията брат-брат, девер-снаха и чичо-племенник.
Ответникът твърди, че Д. И. Н. и У.Р.С. са допринесли за смъртта си, както и за тази на А., защото са пътували без предпазни колани и защото не са обезопасили сина си с детско столче. В т.см. според застрахователя, е налице съпричиняване на вредоносните резултати.
Ответникът счита исковете за разликата над 5 000 лв. за недопустими по арг. от §96, ал.3 във вр. с чл.493а от КЗ и моли производството по делото да бъде съответно прекратено.
Ако бъдат счетени за допустими исковете, ответникът намира за прекомерни размерите, в които се търсят обезщетенията.
ЗК „***”АД-гр.
С. намира за погасена по давност част от претенцията за законна лихва на основание чл.111 от ЗЗД.
Препис от отговора на ЗК „***“АД е връчен на ищеца за допълнителна искова молба /ДИМ/ на 26.08.2019 г., но в указания срок – до 09.09.2019 г. такава не е депозирана по делото.
Ищeцът е депозирал писмено становище по съществото на спора, в което са развити подробни аргументи относно наличието на „дълбоката му емоционална връзка“ с починалите и търпените от тяхната смърт продължителни болки и страдания. Сочи се, възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно, с оглед експертното заключение, че обезопасителните колани не биха могли да предотвратят смъртта на Д. И. Н. и У.Р.С. и че те нямат вина за настаняването на А. Д. И. в автомобила. Според ищеца, в случая е приложима част Четвърта от отменение КЗ. Моли предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Процесуалният представител на ЗК „***”АД-гр. С. е пледирал в о.с.з. на 17.02.2020 г. за отхвърляне на ищцовите претенции и присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за наследство от 24.10.2015 г.,
Д. И. Н. и У.Р.С. са съпрузи, а А. Д. И. е тяхно дете. Видно е още, че сред наследниците на А. Д. И. са неговата баба, чичовци и лели по бащина линия, в т.ч. и ищецът.
Косвено това означава, че Д. И. Н. е брат на ищеца, а У.Р.С. – негова снаха.
Не е спорно и е видно от протокол от 17.07.2014 г. за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК и констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*** г. и план-схема към него, че на 17.07.2014 г. около 6:55 ч. на *** в района на км. *** е станало ПТП с двама участници: движещият се в посока Р.-С. лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, управляван от Х. А. М. А. С. и движещия се в посока С.-Р. товарен автомобил ***, модел *** с рег. №*** с прикачено към него полуремарке *** с рег. №***, управляван от М. Д. М.. От констативния протокол е видно още, че лекият автомобил е навлязъл в насрещното платно, където е станал удара с товарния автомобил. Видно е също, че в резултат на удара на място са починали водачът на лекия автомобил Х.А.М.А.С. и пътуващите в лекия автомобил Д. И. Н. и А. Д. И., а ранени са били останалите пътуващи в лекия автомобил – Ш. Д. И., У.Р.С. и С. Ю. И.
Не е спорно, че У.Р.С. е починала от получените при ПТП травми на 26.07.2014 г. в болницата в гр. П..
Няма спор и е видно от застрахователна полица №*** г., че към 17.07.2014 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение със ЗК „***”АД-гр. С. по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно управлявания от Х.А.М.А.С. лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***.
Видно от покана вх. №10638/25.07.2018 г., преди завеждане на делото И.Ш. е поискал от ЗК „***”АД-гр. С. заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществените вреди, които търпи от смъртта на брат си, снаха си и племеника си.
Видно от писмата-отговори от 22.08.2019 г. по преписки по щети №*** и №***, ЗК „***”АД-гр. С. е отказало да определи и изплати обезщетения за неимуществените вреди, които И.Ш. търпи от смъртта на Д. И. Н. и У.Р.С., поради липсата на доказателства са особено близка връзка помежду им.
С оглед обстоятелството, че процесният застрахователен договор е сключен на 23.09.2013 г. /т.е. преди влизането в сила на сега действащия КЗ/ и съгласно §22 от ПЗР на КЗ, приложима е част Четвърта от отменения КЗ, доколкото няма данни страните да са договорили друго след 01.01.2016 г. За това правната квалификация на исковете е по чл.226, чл.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./, а не по чл.498, ал.3 във вр. с чл.493а от КЗ. В процесния случай не важат ограниченията, наложени с §95 и §96 от ПЗР на КЗ, създадени след постановяването на ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, със ЗИДКЗ, обнародван в ДВ бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г.
Няма спор и е видно от приложеното дос. произв.
№Д-151/2014 г. по описа на П.ска Окръжна прокуратура, че образуваното срещу неизвестен извършител наказателно производство за престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е прекратено по причина, че виновният за процесното ПТП Х.А.М.А.С. е починал на мястото на произшествието. В рамките на разследването е установено, че Х.А.М.А.С. е имал техническа възможност да контролира автомобила с цел корекция на траекторията му и избягване на удара с насрещно движещия се в платното си товарен автомобил.
Предвид липсата на присъда на наказателния съд, пред гражданския съд следва да се ангажират доказателства относно наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Между страните няма спор относно извършването на деянието от Х.А.М.А.С. и неговата противоправност, относно настъпването на смъртта на Д. И. Н., У.Р.С. и А. Д. И., относно съществуването на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на посочените трима.
Спорни между страните са въпросите:
- дали Д. И.
Н. и У.Р.С. са нарушили чл.137а от ЗДП, като по време на ПТП са били без предпазни колани и с това са допринесли за смъртта си;
- дали Д. И.
Н. и У.Р.С. са нарушили чл.137в от ЗДП, като по време на ПТП не са обезопасили с детско столче А. Д. И. и с това са допринесли за смъртта му;
- дали между
И.Ш. и неговите брат, снаха и племеник приживе е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка;
- дали И.Ш. е претърпял неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на неговите брат, снаха и племеник;
- какъв е справедливият размер на претендираните обезщетения.
За да докаже, че е налице причинна връзка между поведението на Д. И. Н. и У.Р.С. и смъртта им, както и тази на сина им А. Д. И., наред с неправомерното поведение на деликвента Х.А.М.А.С., в частност – че Д. И. Н. и У.Р.С. са били без предпазни колани и че не са обезопасили пътуването на сина си А. Д. И. с детско столче, както и че тези обстоятелства са в причинна връзка с настъпилите вредоносни резултати, ответникът е поискал назначаването на комплексна съдебна експертиза.
Видно от заключението по тази експертиза, в техническата му част, всички места в процесния лек автомобил са били обезопасени с триточкови предпазни колани. Диагоналната част на тези колани не позволява изместването на горната част на тялото напред, а хоризонталната част възпрепятства изместването на долната част на тялото напред и нагоре. При челен удар коланите се задействат и допълнително се притягат, като притискат тялото към седалката и облегалката.
Разпечатката съдържа 58 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/239b8e9d-12c9-415b-915b-7e5de66dea30