Решение № 1596 от 02.12.2019, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ № гр. Пазарджик, 02.12.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3830 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт Р. твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и ответника А. С Н. като кредитополучател е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № СRЕХ-14426091 от 31.01.2017 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски заем в размер на 699 лв., представляващ обща цена на стоките, и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 117,43 лв., а ответникът се е съгласил да върне сумата в срок до 20.01.2019 г. на 24 равни погасителни вноски, всяка от които в размер на 43,81 лв. при лихва в размер на 235,01 лв.

Твърди, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави отпуснатата в заем сума като я е изплатил пряко на упълномощения търговски партньор на кредитодателя, а ответникът е погасил единствено главница в размер на 59,01 лв. и договорна лихва в размер на 28,61 лв.

Твърди, че на 23.10.2017 г. по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземанията по процесния договор за кредит му е било прехвърлено от предишния кредитор, който го е упълномощил да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне.

За остатъка от дължимата главница в размер на 757,42 лв., възнаградителна лихва в размер на 206,40 лв. за периода от 20.04.2017 г. до 20.01.2019 г. и лихва за забава в размер на 81,84 лв. за периода от 21.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 2157/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът му дължи главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

Ангажира доказателства.

Ответникът А. Стойкова Н. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез особения си представител адвокат Л. оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция, тъй като длъжникът не е уведомен за прехвърляне на вземането от предишния кредитор по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а уведомяването на особения представител на ответника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК не може да породи желания материалноправен ефект, тъй като особеният представител не може да се разпорежда с предмета на делото.

Оспорва валидността на договора за кредит, тъй като не са описани по ясен и разбираем начин елементите на договора, а размерът на шрифта не е изискуемия по закон 12.

Оспорва валидността на договора за цесия, тъй като не съдържа уговорка за насрещната престация на цесионера за заплащане на покупната цена.

Не възразява да бъде допусната съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси и да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства.

Не сочи доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

С Договор за потребителски паричен кредит № СRЕХ-14426091, сключен на 31.01.2017 г. между „БНП

Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (кредитор) и А.С.Н. (кредитополучател), кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит за закупуване на 1 брой преносим компютър АSUS, модел х540sа на стойност 699 лв. и заплащане на застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 117,43 лв., а ответникът се е задължил да го върне на 24 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 43,81 лв., дължими на падежни дати съгласно погасителния план, при ГПР в размер на 29,88 % и ГЛП в размер на 26,42 %. Общият размер на плащанията по договора е 1 051,44 лв., а крайният срок за погасяване – 20.01.2019 г.

В т. 1 от условията по договора е уговорено, че кредитополучателят се съгласява предоставеният му потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора.

Съгласно раздел „Удостоверявания“ от договора с полагане на подписа си като кредитополучател, лицето удостоверява, че е получило стоката/услугата, описана в група „Финансирани стоки и услуги“ и му е била продадена и предадена в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор, както и че е получило опосредствен чрез стока/услуга кредит за сума, посочената в поле „Размер на кредита“ и платима от кредитополучателя на търговския партньор при получаване на вещта.

За закупуване на финансираната стока от

„Технополис България“ ЕАД е издадена фактура № ********** от 31.01.2017 г. с предмет РС АSUS, модел Х540SА и чанта TRUST ATLANTA 16” на обща стойност 699 лв., с получател

А.Н..

За сключената застраховка „Защита на плащанията“ застрахователят, представляван от клона си „Кардиф Животозастраховане, клон България“ е издал Сертификат СRЕХ-14426091 от 31.01.2017 г. в полза на застрахованото лице А.С.Н., а от писмо с изх. № 21559/07.11.2019 г. се установява, че застрахователната премия е еднократна и финансирана от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България към момента на подписване на договора за кредит.

С приложение № 1 от 23.10.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на купувач, продавачът се е задължил да прехвърля и продава всеки месец за срока на договора определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземанията, определени всеки месец в приложение № 1, срещу заплащане на покупна цена, уговорена в § 3, чл. 1 от договора.

С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 25.01.2018 г. продавачът е упълномощил ищеца да уведомява от негово име всички длъжници за сключения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и всички допълнителни споразумения и приложения към него, по силата на които вземанията на дружеството към конкретните длъжници се прехвърлят на ищцовото дружество.

Към исковата молба е приложено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до ответника.

Установява се от приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, че размерът на използвания шрифт на договора за потребителски кредит № СRЕХ-14426091/31.01.2017 г. е 11,6 рt за всички изследвани страници. В съдебно заседание вещото лице уточни, че е възможно да се получи разминаване в размера на шрифта при сканиране на оригинала на документа, но само ако не се спази пропорцията, а в случая пропорцията на оригинала на договора е спазена в сканираното копие, като е запазена големината на всеки един символ, пренесен от хартия в електронен формат. Вещото лице посочи също така, че не е измерило кегела, т.е. разстоянието между линия 1 и линия 5 на фигура 4 на лист 4 от заключението, тъй като това е подход, който се използва при анализ на печатен текст с месингови графични знаци, но не и при компютърните шрифтове, използвани днес, тъй като всеки шрифт има различен кегел.

От заключението по съдебносчетоводната експертиза, прието по делото, се установява, че остатъкът от задължението на ответника по договора за потребителски кредит е в размер на 963,82 лв., от които: дължима договорна лихва в размер на 206,40 лв. и дължима главница в размер на 757,42 лв. Лихвата за забава при спазване на разпоредбата на т. 3, изр. 1 от условията по договора е в размер на 23,95 лв., а при спазване на разпоредбата на т. 3, изр. 2 от условията по договора – в размер на 100,41 лв.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума и е настъпил срокът за връщане на заемната сума, както и съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за прехвърляне на вземания, по силата на който вземанията по договора за потребителски кредит са прехвърлени на ищцовото дружество и длъжникът е надлежно уведомен за това.

Сключеният между страните договор по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими изискванията на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал.

2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Когато не са спазени изискванията на тези разпоредби, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да се сключи в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, но не е изпълнено законовото изискване размерът на шрифта да е не по-малък от 12.

Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът цени като компетентно, обосновано и обективно изготвено, шрифтът на договора е 11,6 pt.

Нарушена е императивна законова разпоредба, водеща съгласно изричната норма на чл.

22 ЗПК до недействителност на договора за потребителски кредит.

На основание чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От съдържанието на договора – т. 1 от условията по договора и раздел „Удостоверявания“, а и от писмените доказателства по делото – фактура, издадена от „Технополис България“ ЕАД, сертификат № СRЕХ-14426091 от 31.01.2017 г. и писмо от „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ, се установява, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума в общ размер на 816,43 лв., като със сумата от 699 лв. е заплатил на търговеца „Технополис България“ ЕАД закупената от кредитополучателя стока – преносим компютър, а със сумата от 117,43 лв. – застрахователната премия, дължима по застраховка „Защита на плащанията“. Ищецът признава, че за погасяване на кредита е направено плащане в размер на 87,62 лв., която сума следва да се приспадне от размера на главницата. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил остатъка от задължението.