Решение № 92 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.С.С. при участието на секретаря Е.Б.Б. като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело № 20241110211174 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от М. П. А. срещу Наказателно постановление (НП) № ***/12.10.2023 г., издаденo от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ и с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500,00 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП за извършено административно нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл.

7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С Решение № 11630/11.07.2024 г., постановено по КНАХД № 3737 по описа за 2024 г. на АССГ, IV к.с., е отменено Решение № 1137/05.03.2024 г., постановено при първоначално разглеждане на делото по НАХД № 15581 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 104 състав, като касационната инстанция е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд при съобразяване със задължителните указания, дадени в мотивите на решението.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че 1 при извършена проверка от контролните органи е установено, че натоварването на втората и задвижваща ос е 29,900 тона, при допустимо натоварване от 19 тона, поради което е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на основание чл. 26, ал. 2, б. „а“ от ЗП, без в АУАН или НП да е посочена общата маса на ППС-то или габаритните размери на същото, което представлявал съществен порок, водещ до отмяна на НП. Установеното от фактическа страна не изпълнявало приложения административнонаказателен състав на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2, вр. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, вр. чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Видът на превозвания товар – пясък, не налагал издаването на разрешение за движение на извънгабаритно – тежко ППС, в рамките на специално ползване на пътищата. Разрешаването на движението на извънгабаритното ППС в случая би било незаконосъобразно, равнозначно на заобикаляне на нормативно установената забрана и несъответно на преследваната от закона цел. Товарът е бил делим и в случая не са били налице предпоставките за разрешаване движението на процесното ППС по път, отворен за обществено ползване, посредством издаване на разрешително, или заплащане само на пътна такса за осъществяване на движение в рамките на специалното ползване на пътищата (чл. 8, ал. 2, вр. ал. 4, ал. 5 и ал. 7, вр.

Раздел IV от Наредба № 11/03.07.2001 г. и чл. 26, ал. 2, б. „а“ от ЗП, чл. 18, ал.

5 от ЗП). Деянието съставлявало административно нарушение с оглед обявяването му за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Разрешението не е било необходимо към датата на проверката, защото не е било налице „специално ползване на пътища“ по смисъла на параг. 1, т. 8 от ДР на ЗП. Твърди се, че жалбоподателят не е участвал в нито една от предвидените дейности по цитираната разпоредба. Твърди се, че неправилно административнонаказателната отговорност е ангажирана за превозване на тежък и извънгабаритен товар, без съответното разрешително за това, но не и за управление на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството – чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Разрешителното, което се изисквало по чл. 26 от ЗП, било различно от разрешителното, което се издавало по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, вр. разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. В процесния случай административнонаказателната 2 отговорност не била ангажирана за превозването на тежък или извънгабаритен товар в условията на специално ползване на пътищата, а за превозване на тежък или извънгабаритен товар, без съответното разрешително за това. С оглед на това за отговорни по чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП са физическите лица, осъществяващи транспортна дейност, в качеството си на търговци, регистрирани по съответния ред, а не физически лица – водачи на пътното превозно средство. Именно регистрираните превозвачи – търговци имали задължението да се снабдят със съответното разрешение за извършване на превоз в случаите по чл. 26 от ЗП. Доколкото нарушението е извършено за първи път, се твърди, че глобата е в завишен размер и не отговаря на целта на закона и степента на обществената опасност на нарушението, не е съобразена с подбудите за извършване на нарушението като лице, полагащо наемен труд и изпълняващо разпорежданията на работодателя си. Направено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В случай, че съдът прецени, че не са налице предпоставките за това, е направено искане за намаляване на размера на наложеното наказание до минимално предвидения в закона.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично и не е бил представляван.

В писмени бележки до съда въззиваемата страна и административнонаказващ орган – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, е възразила срещу основателността на жалбата. Посочено е, че АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН по съдържание и са издадени от компетентни органи.

Посочва се, че жалбоподателят е следвало да има разрешение за превоз на извънгабаритен товар и да заплати дължимите за това такси. Отговорността на лицето е ангажирана на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, която определя като субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП физическите лица, нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП или които извършат или наредят да се извърши дейност по движение на извънгабаритни и тежки ППС и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В случая жалбоподателят управлявал тежко ППС, без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя, като не се касаело за хипотеза по параг. 1, т. 5 от ДР на Закона за автомобилните превози. Съгласно 3 чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП водачът на ППС е физическо лице, което извършва в нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП движение на тежко ППС, без разрешение от компетентната администрация. Настоящият случай не касаел ангажиране на отговорност за това, че водачът на ППС не се е снабдил с разрешение, а за това, че извършва движение на тежко ППС без разрешение.

Възразява се срещу становището на жалбоподателя, че отговорно лице за извършеното нарушение е „превозвача“, тъй като терминът не бил използван в ЗП или Наредба № 11/03.07.2001 г. Неоснователно било твърдението, че на водача на ППС е следвало да му бъде наложено наказание по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП (на същия била ангажирана отговорността му по чл. 53, ал. 1 от ЗП).

Цитираните норми, регулирали различни обществени отношения. В чл. 177, ал. 3 от ЗДвП били регламентирани правила за безопасност на движението по пътищата. В чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗП били уредени правилата за ползването и безопасността на пътната инфраструктура. Деянието нарушавало изискванията за ползване на пътищата, поради което законосъобразно била ангажирана отговорността по чл. 53, ал. 1 от ЗП. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. следвало да се тълкува в контекста на чл. 36 от същата наредба, вр. чл. 46 от ЗНА. В този смисъл контролът върху извънгабаритните ППС по пътищата се осъществявал от Агенция „Пътна инфраструктура“ със съдействието на съответната служба за контрол на МВР.

Извършеното нарушение не попадало в приложното поле на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – деянието е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност. Жалбоподателят е следвало да притежава професионална компетентност и да бъде запознат с нормативната уредба, касаеща дейността, и стриктно да я спазва. Нарушението било извършено при евентуален умисъл. Претоварването било с 10,900 това и попадало в т. 4 от Приложение № 1 от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18.03.2016 г. за допълване на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на ЕП и Съвета и за изменение на Приложение III към Директива 2006/22/ЕО на ЕП и Съвета, и се квалифицирало като тежко. Направено е искане за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган, е била представлявана от юрисконсулт. На етап съдебни прения процесуалният представител е направил отново искане за потвърждаване на обжалвания акт. Подчертано е, че претоварването в случая е 4 било драстично, поради което нарушението е тежко и наложената глоба е съобразена с това. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Инвокирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Считано от 09.05.2023 г. жалбоподателят изпълнявал длъжността „шофъор“ на тежкотоварен автомобил към „Л. К. Т. И К.“ ЕООД.

На 15.09.2023 г. около 10,40 часа жалбоподателят извършвал превоз – същият управлявал МПС с четири оси с две управляеми оси, с марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. С превозното средство жалбоподателят извършвал превоз на пясък. Преди разклона за с. ***, на отбивна площадка в посока гр.

*** – гр. ***, жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите Е. Л. С., заемащ длъжност на главен инспектор към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, и А. М. А., заемащ длъжност на главен инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.

В хода на проверката било направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна с модел PW-10 № *** и ролетка № *** (5 м), при което било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.40 м сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29,900 т, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването било с 10,900 т. над допустимото. Било установено още, че водачът извършва по този начин превоз на пясък, без да разполага с разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габарити и и/или тежки ППС.

Видно от документацията от л. 32 до л. 54, приложена в преписката по делото при първоначалното първоинстанционно разглеждане и приобщена по надлежния ред от настоящия съд, уредите за измерване са били преминали необходимите първоначални и последващи проверки, притежавали са 5 необходимите сертификат и декларация за съответствие.

Контролните органи приели, че измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Същите приели, че доколкото разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 1 от Наредба № 11/03/07.2001 г. предвиждат движението на тежки ППС да е забранено и да се осъществява само с разрешение за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя, а такова липсвало в случая, било допуснато нарушение.