Решение № 77 от 18.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Катерина В. Н. при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20251800501201 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 289/17.09.2025 г., постановено по гр.д. № 2 111/2024 г., по описа на Районен съд - Ботевград, е отхвърлил предявен иск, с правно основание чл. 422 ГПК от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД, ЕИК 115576405, гр. П., бул.

„П. ш.“ № .. срещу Н. Р. Н. - Д., гр. Ботевград, ул. „Хан Аспарух“ № 12 – за признаване от съда да бъде установено, че Н. Р. Н. - Д. дължи на УМБАЛ „С.

Г.“ ЕАД сумата от 1 563 (хиляда петстотин шестдесет и три) лева, ведно със законната лихва от датата на подаване заявлението в съда: 17.06.2025 г., до окончателното й плащане, представляваща вземане за оказана медицински помощ и услуга и болничен престой от 13.06.2023 г. до 20.06.2023 г.: чл. 109, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 52, ал. 2 ab initio ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 808/11.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1270/2024 г., на БРС.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ищецът и настоящ въззивник УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД, П., чрез адвокат Р. В. е обжалвал решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а предявения иск да бъде изцяло уважен. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно Р С е приел, че отв. Д. не дължи 1 заплащане на предоставената й медицинска помощ, защото оказаната й помощ попада в обхвата на чл. 82 от Закона за здравето, тъй като съдът е тълкувал разширително нормата на чл. 82, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравето (33), както и нормата на чл. 4 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ.

Излага, че действително чл. 4 от Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ изброява обектите на спешна медицинска помощ, като в т.4 са посочени „жени със започващо раждане или аборт“, но текста на чл. 4 не следвало да се чете изолираното от чл. 7 на същата Наредба, който гласи, че „разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата“.

Всички граждани имат право на безплатна спешна медицинска помощ, но до момента на хоспитализацията, като неосигурените лица заплащат извършената спешна помощ, ако същата е оказана след като бъдат хоспитализирани или всички лица, които са спешни случаи, се заплащат от Държавата, ако са посетили спешния кабинет, без да са хоспитализирани. В случай на хоспитализация, както и вещото лице е обяснило, лечението протича по клинична пътека и се заплаща или от бюджета на НЗОК при здравноосигурени лица или от пациентите, ако не са били осигурени.

Счита, че чл. 5, т. 1 от Наредба № 3 от 05.04.2019 г. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения, и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения, гласи, че извън случаите по чл. 3 и 4 Министерството на здравеопазването субсидира: лечебни заведения за болнична помощ за оказване на спешна медицинска помощ на пациенти със спешни състояния, преминали през спешните им отделения, които не са хоспитализирани в същото лечебно заведение. Тоест разходите по оказване на спешна медицинска помощ се поемат от държавата, но само до хоспитализиране на пациента. Претендират се разноски пред БРС и СОС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Н. Р. Н. – Д., чрез особения си представител адвокат Ц. С. от САК е подала отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Счита постановеното решение за правилно, а решаващите изводи на съда за обосновани и съобразени с доказателствата по делото.

Особеният представител претендира разноски пред въззивния съд, тъй като районният съд е пропуснал да определи депозит в тежест на ищеца и да го задължи да внесе.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от 2 активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Районен съд - Ботевград, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

При проверка по реда на чл. 269 от ГПК - за процесуалната допустимост на решението, което е обжалвано изцяло, съдът намира, че то се явява процесуално допустимо: налице е гражданскоправен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, като компетентен да се произнесе съобразно правилата за родова и местна компетентност се е явявал БРС. Налице са били положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от БРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

Видно от представените по делото доказателства се установява, че на 13.06.2023 г. в 22,30 ч. въззиваемата Н. Н. постъпила в УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД, отделение „Спешна медицина“, като била докарана с автомобил на ЦСМП гр. П., след като била припаднала на улица в града. След консултации била пренасочена в КАГ, ОГ и приета с диагноза „извънматочна бременност, неуточнена“ по КП № ...: „Оперативни интервенции чрез коремен достъп за отстраняване на болестни изменения на женските полови органи“, с мин. болничен престой от четири дни. Тя предоставила информирано съгласие за всичко това, подписвайки декларация.

Лечението й приключило с окончателна диагноза „Тубарна бременност“ по КП № ..., за което била издадена епикриза, била изписана на 20.06.2023 г., като й била връчена сметка за стойността на лечението й, тъй като към този момент не била здравно осигурена и НЗОК не е могла да плати за лечението й.

Стойността на оказаната медицинска помощ от УМБАЛ на Н. била в размер на 1 563 лева, като цената била определена по ценоразписа на лечебното заведение.

Според УМБАЛ претенцията се обосновава с това, че Н. не била здравно осигурена, поради което именно тя, а не НЗОК, трябвало да плати за услугата 3

(чл. 109, ал. 1, във вр. с чл. 52, ал. 2 ЗЗО). Лечебното заведение поканило Н. да плати извънсъдебно медицинската услуга, но не последвало плащане. Покъсно било подадено заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1270/2024 г. на БРС с издадена Заповед за изпълнение № 808/11.07.2024 г., но, понеже заповедта била връчена на ответницата по чл. 47, ал. 5 ГПК, за заявителя били дадени указания за предявяването на настоящия УИ по чл. 422 ГПК. (Всички тези обстоятелства са безспорни по делото.) От назначената по делото СМЕ се установява, че в момента на хоспитализацията пациентката е била контактна, адекватна и хемодинамично стабилна, корем - мек, палпаторно болезнен в долен коремен етаж, без данни за преитонеално дразнене, Бумберг (-), перисталтика - налична (Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 58961/13.06.2023 г.). За пациентката са били налице данни за хемоперитонеум.

В Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка № 29829/13.06.2023 г. е посочен анестезиологичен риск ASA I „Е“, като последната буква (Е) означавала, че, ако се налага оперативна интервенция, тя е била по спешност.

Резултатите от проведените клинико - лабораторни и образни изследвания обусловили извършването на оперативна интервенция в спешен порядък и приливането на кръв и ПЗП, с което било предотвратено настъпването на усложнения. Налице били индикации за хоспитализацията на пациентката, спазени били изискванията за диагностично-лечебния алгоритъм и били изпълнение критериите за дехоспитализация по КП № ....

Медицинската помощ не е било възможно да се окаже в спешен кабинет. В СО на ЛЗ бил извършен преглед и след проведени консултации образни изследвания ответницата била хоспитализирана в спешен порядък, с цел провеждане на необходимите диагностични и терапевтични процедури.

Това било гинекологична, а не акушерска помощ, тъй като не била за раждане. Лечението се осъществявало в условията на спешност, тъй като не било възможно да се отложи, нито дежурният екип при хоспитализацията на пациентката да я остави в коридора, за да я поеме следващият екип по време на дневната смяна. Във фиша на пациентката за преминаването й през „Спешно отделение“ имало отметка, подчертана изрично в СМЕ от вещото лице с едри букви „незабавна хоспитализация“.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав възприе следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО.

Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ.

Следователно, за да възникне в полза на здравното заведение субективното потестативно право за получаване стойността на болничната помощ, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): на пациента да е оказана медицинска помощ; пациентът да е бил с прекъснати здравноосигурителни права към момента на приемането му за лечение, като не е заплатил повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗО неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.

4

Настоящият съдебен състав приема, че ответникът е сред лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване по смисъла на чл. 33, вр. чл.

34 ЗЗО, като е следвало да внася за своя сметка здравноосигурителни вноски.

В случая се установява по безспорен начин, че през процесния период на ответника е оказана твърдяната в исковата молба медицинска помощ.

По делото е доказано, а и не се спори, ч е ответницата - въззиваем е с прекъснати здравноосигурителни права за процесните периоди, към момента на приемането й за лечение в УМБАЛ.

Макар ищецът да е предоставил твърдяната в исковата молба медицинска помощ на ответника и въпреки, че последният към момента на постъпване на лечение не е бил с прекъснати здравноосигурителни права, той не следва да дължи заплащане на претендираната сума и поради обстоятелството че са били нарушени правата на ответника - пациент по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ - за предоставяне на пациента на информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствени продукти в извънболничната и болничната помощ при хоспитализацията му.