Решение № 817 от 05.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Варна, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110104785 по описа за 2025 година

Ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД сочи, че с ответника Ю. П. А. е сключило рамков договор №505999061 от 01.11.2021г. и приложения към него по силата на който е предоставяна електронна съобщителна услуга, чиито цени са начислявани по партида с №М6793186. Предоставяната услуга е двойна пакетна услуга фиксирана телевизия №201002942266 + фиксиран интернет № 101002942267. По така посочената партида, за периода от 09.04.2024г. до 28.05.2024г., ответницата е натрупала и съответно не е заплатила в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на „А 1 България" ЕАД 29,87лв. - непогасена сума за предоставени услуги, поради котео на 13.04.2024г. рамковият договор № 505999061 е прекратен по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към Договора и Общите условия на „А 1 България" ЕАД са начислени неустойки в общ размер на 572,03лв. Общо, претендираната сума е в общ размер на 601,90лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл.415 от ГПК предявява иск за установяване съществуването на парично вземане в размер на 601,90лв. От страна на „А 1 България" ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 601,90лв., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№16006/2024г. на 31-ви състав РС - Варна. В хода на заповедното производство, на основание чл.423 от ГПК, е подадено възражение срещу издадената по делото заповед за изпълнение от Ю. П. А..

Във връзка с горното и на основание чл.415 от ГПК предявява настоящия иск.

Сочи, че предявява иск за дължимо парично вземане в размер на 601,90лв. Тази сума е сбор от следните суми:

1 . 29,87лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени 1 електронни съобщителни услуги за отчетния период от 07.03.2024г. до 06.04.2024г. (период на изискуемост на задължението 09.04.2024г. до 28.05.2024г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № 505999061, приложенията към него и Общите условия по партида №М6793186. Сумата е начислена във фактура №483662385/09.04.2024г. Фактурата е издадена за сумата от 83,06лв., но по нея е извършено плащане в размер на 53,19лв. и остатъкът е 29,87лв.

2 . 572,03лв. - начислени неустойки. Сумата, от своя страна, е сбор от следните суми, за които са издадени следните първични счетоводни документи:

Неустойките са начислена за едностранно прекратяване на рамковия договор №505999061 за услугата по партида № М6793186, по вина на абоната при условията на ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложение №1 към Договора.

Моли съда, да постанови решение, с което да приемете за установено, на основание чл.124, ал.1 и чл.422 от ГПК, по отношение на ищеца, че ответницата, му дължи сума в общ размер от 601,90лв., представляваща сбор от сумите:

1 . 29,87 лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 07.03.2024г. до 06.04.2024г. (период на изискуемост на задължението 09.04.2024г. до 28.05.2024г.), начислена съгласно условията на рамковия договор №505999061, приложенията към него и Общите условия по партида № М6793186.

2 . 572,03 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор №505999061 за услугите по партида №М6793186, по вина на абоната при условията на чл.54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложение №1 към Договора, както и законната лихва върху сборната сума 601,90лв., от датата на образуване на ч.гр.д.№16006/2024г. на 31-ви състав РС - Варна до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№16006/2024г. на 31-ви състав на РС – Варна и да се присъдят сторените по заповедното и исковото производства разноски.

Ответната страна по реда на чл.131 от ГПК в законовия срок не е представила отговор. При разглеждане на делото е подала писмена молба в която прави възражения за нищожност на клаузите за нищожност и в евентуалност прави възражение за прекомерност на неустойката.

Съдът намира, че предявените искове намират правното си основание в чл.422 от ГПК.

Като писмени доказателства по делото са приети:

Представените от ищеца договор от №505999061/1.11.2021г. за предоставяне на електронна съобщителна услуга, Приложение №1 към него от 7.08.2023г. и допълнения към него, два броя заявления за прекратяване на договор подадени на 14.03.2024г., както и фактури и сметки.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже твърденията си за сключването на сочения договор за предоставяне на телекомуникационна услуга, условията по същия-срок, цени, обем на услугата, последици от неизпълнение, а ответницата предвид не само характера на предявения иск, но и липсата на направени възражения по реда на чл.131 от ГПК не носи доказателствена тежест.

По делото е приложено гр.д.№16006/2024г. на ВРС, ХХХІ състав в рамките на което по заявление на ищеца по реда на чл.410 от ГПК в негова полза срещу ответницата са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите от 29.87лв. за предоставени електронни съобщителни услуги в периода от 9.04.2024г. до 28.05.2024г., 572.03лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора М6793186 по вина на клиента, законната лихва върху главниците от датата на сезиране на съда16.12.2024г. до окончателното им изплащане и 75лв. разноски по делото.

За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца от ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги и възоснова на валидно учредено договорно отношение са били предоставени посочените услуги на ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурата размер; наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията за неустойка. При успешно провеждане на това доказване, ответникът следва да проведе такова на наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както и деня, на който е следвало да изпълни насрещното си задължение по договора.

Видно е от представените договори за мобилни услуги и липсата на спор по този въпрос, договорното отношение между страните е възникнало на 1.11.2021г., когато между страните е сключен договор за електронни съобщителни услуги, който е придружен от приложение №1 и допълнения към тях, в които е обективирано съгласие за предоставяне на интернет, пакетна услуга телевизия и фиксирани услуги интернет и телевизия.

Посочените договор и приложения са двустранно подписани, като страните не оспорват подписите си и поради това следва да се приеме, че са породили права и задължения по изложените в тях намерения.

Ответницата не оспорва задължението за сумата от 29.87лв. като останала незаплатена месечна абонаментна такса и предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 7.03.2024г. до 6.04.2024г., като при това положение следва да се приеме, че сумата е дължима и иска в тази му част да се уважи.

По отношение на претенцията от общо 572.03лв. неустойки съставът намира, че на първо място следва да се вземе предвид, че посочената сума е сборна от няколко неустойки начислени на за прекратяването на договора като цяло, а за прекратяването на отделни части от договора, като тези части са съответните услуги-телефон, телевизия или интернет. При това положение неустойките не се явяват прекомерни по смисъла на чл.92, ал.2 от ЗЗД и не следва да се поставя въпроса за намаляването им. Що се отнася до другото направено от ответницата възражение отново относно търсените неустойки, 3 че същите са уговорени в нарушение на добрите нрави и представляват основания за приемане, че договарянето им попада в пределите на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, съставът намира, това възражение за неоснователно. Към посоченото възражение са относими вече дадените по-горе изводи на съда, че става дума за начислени неустойки за прекратени по вина на ответницата отделни услуги представляващи части от обща група услуги, като за всяка от тях се дължи неустойка. При това положение отделните 6бр. неустойки не представляват всяка сама по себе си големи суми значително надхвърлящи договорните възнаграждения за отделните услуги.

Воден от горните съображения съставът намира, че ищцовата страна е доказала дължимостта на процесните суми и предявеният иск следва да бъде уважен, като доказан по основание и размер.

Ответницата предвид уважаването на иска и направеното искане следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 140.60евро разноски по исковото производство и 38.34евро разноски по заповедното производство.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А1“ ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Илинден, ул.“Кукуш“ №1 и ответницата Ю. П. А. ЕГН********** от гр.Варна, ***, че ответницата Ю. П. А. ЕГН********** ДЪЛЖИ на ищеца „А1“ ЕАД сумите от

29,87лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 07.03.2024г. до 06.04.2024г., начислена съгласно условията на рамковия договор №505999061, приложенията към него и Общите условия по партида №М6793186 572,03лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор №505999061 за услугите по партида №М6793186, по вина на абоната при условията на чл.54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложение №1 към Договора, заедно със законната лихва върху тези суми считано от датата на сезиране на съда16.12.2024г. до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл.422 от ГПК.

ОСЪЖДА Ю. П. А. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на „А1“ ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Илинден, ул.“Кукуш“ №1 сумите от 140.60евро разноски по исковото производство и 38.34евро разноски по заповедното производство, чл.78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4