Решение № 289 от 12.01.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 12.01.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 265 по описа за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.П.Ч. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 15.02.2013 г. около 16,30 часа е настъпило ПТП между л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ******, управлявано от Б.Б.Б. със застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Б.И.“ АД с полица № 02112002930395 валидна до 30.12.2013 г. и л.а.м. „Опел Корса“ с рег. № ******, управляван от ищеца. Твърди, че причина за ПТП са действията на водача Б., който на прав участък от пътя навлиза в лентата за насрещно движение и блъска странично превозното средство, управлявано от ищеца. Твърди се, че в резултат на така описаното ПТП ищецът получава следните травматични увреждания: мозъчно сътресение със загуба на съзнание за около три минути, придружено от виене на свят и позиви за повръщане, контузия на гръдния кош, счупен ІV-ти горен зъб вляво, спукване на малео ляво на фабула на ляв крак, контузни рани на главата, рана на горната устна, хематом с големина 30/20 см вляво субскапуларно, хематом и оток на лява главна става. Твърди се, че при ПТП и след него ищецът е изпаднал в продължителна уплаха и страда от неизлечимо главоболие. Твърди се, че изброените телесни увреждания са причинили болки и страдания на ищеца продължаващи повече от една година, а счупеният зъб и главоболието за цял живот.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 50 000 лв., обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, резултат на ПТП, настъпило на 15.02.2013 г. в гр.Луковит, виновно причинено от водача на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № 02112002930395 валидна до 30.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-15.02.2013 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Гочев, последният надлежно упълномощен с пълномощни приложени към отговора.

Оспорва иска изцяло по основание и размер. Оспорва да е извършен деликт от Б.Б. като водач на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ******, както и твърденията за изложения механизъм на ПТП. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, който е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва иска по размер като завишен. Поддържа се, че твърденията в исковата молба за причинени травми не се доказват от представените медицИ.ки документи, както и че не са представени доказателства за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО. Прави възражение за изтекла погасителна давност и за главница, и за лихви.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Адвокат Б. моли да му бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск, евентуално моли съда да не го уважава в пълен размер. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7 от 15.02.2013 г., от АУАН № 65 889529 от 15.02.2013 г., от разпита на свидетеля Б.Б.Б.-водач на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ******, както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ, прието по делото се установява, че на 15.02.2013 г. около 16,30 часа по път І-3 /Русе-София/, в участъка между гр. Луковит и разклона за с. Тодоричане, се движел л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ******, управляван от Б.Б.Б. в посока към гр. Луковит. Автомобилът е преминал десен завой и ускорил по правия участък до около 75-80 км/ч. В обратна посока се движел л.а.м „Опел Корса“ с ДК № ******, управляван от С.П.Ч. - ищеца по делото. При приближаването на ляв за него завой и ограничение на скоростта до 60 км/ч, водачът отпочнал да намалява скоростта на движение и към км 142 тя е била около 70 км/ч. По неизяснени причини водачът на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ****** е отклонил управлявания от него автомобил наляво, пресякъл двойната смесена разделителна линия, която за него е прекъсната и навлязъл в насрещната пътна лента. Двата автомобила се сблъскват, като лек автомобил Ауди с предна лява част удря лек автомобил Опел Корса по предния му ляв калник, след което преплъзва по целия му ляв габарит с увреждане на врати, ляво огледало и заден ляв калник. За лек автомобил Ауди ударът е страничен, кос, а за Опел Корса - страничен с приплъзване. Основна причина за настъпване на ПТП е навлизането на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ****** в насрещната пътна лента в момент, когато по нея срещу него се е движил и приближавал лек автомобил Опел Корса. Установява се, че водачът на лек автомобил Опел Корса е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е разположил управлявания от него автомобил крайно вдясно и при условие, че лек автомобил Ауди е навлязъл до 0,50 м вляво от разделителната линия.

С констативен протокол от

15.02.2013 г. /в тази част протоколът има характер на официален, писмен, удостоверителен документ, неоспорен от ответника/, както и от информационния фонд на Гаранционен фонд, се установява, че към датата на произшествието л.а.м.

„Ауди 80“ с рег. № ****** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника с полица № 02112002930395 от 25.12.2012 г., валидна от 31.12.2012 г. до 30.12.2013 г.

От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, объркване, счупване на четвърти ляв горен зъб, контузия на гръдния кош, фисура на малкия пищял на левия крак, разкъсно-контузна рана на горна устна вляво, травматичен подкожен кръвоизлив в ляво под плешката с размери 30/20 см. Тези травматични увреждания са получени при процесното ПТП. Лечебният и възстановителен период за тези увреждания са отминали. В делото няма приложени медицИ.ки документи за настъпили усложнения от травматичните наранявания.

От заключението на комплексната

СМЕ и САТЕ се установява, че най-вероятно ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан, но дори и да е бил без, то при този механизъм на ПТП, предпазният колан не може да предпази водача от травматични увреждания, тъй като няма ефективно действие при страничен, кос сблъсък. Торсът на водача е относително свободно подвижен в ляво и дясно направление. Процесният автомобил Опел Корса е фабрично-заводски оборудван за всички места в автомобила с обезопасителнни колани, за предните две места, коланите са дооборудвани с пиропатрони.

От разпита на свидетеля В.А.В., която живее във фактическо съжителство с ищеца се установява, че тя пътувала в деня на процесното ПТП в колата и отивали на село. Видяла, че от насрещното платно идва автомобил към тях, който ги ударил странично откъм шофьора, но шофьорът на другата кола й се видял заспал. В колата били и децата на ищеца и свидетелката. Свидетелката установява, че ищецът за малко изпаднал в безсъзнание и му тръгнала кръв от носа. Закаран бил в болницата в Червен бряг, където престоял едно денонощие, но не е оставал за лечение в болницата. Ищецът не можел да ходи, главата много го боляла. Свидетелката го гледала три-четири месеца, придружавала го до тоалетна. Ищецът много бълнувал и много го било страх. Имал и избит зъб. Повръщал и главоболието му било много голямо. Сега от време на време още има главоболие. Кракът го боли като го претовари. Психически преживял произшествието много зле. Много се бил притеснил, не можел да кара кола известно време. Приемал розови хапчета за успокоение на нервите, вдигал и кръвно налягане.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 15.02.2013 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

Безспорно с обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и с неоспорените от страните заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищеца.

Установява се, че с поведението си водачът Б. е нарушил нормата на чл. 16, ал. 1, т.1 от ЗДвП, съобразно която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, в резултат на което е настъпило и процесното ПТП.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл.

52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.