Решение № 633 от 05.12.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Враца, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500620 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 13020/26.06.2024г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника З. Н. Д. - в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от М. Г. и А. Б. Б. - в качеството им на представляващи Дружеството, чрез юрк. И. С., преупълномощена от З. Н. Д., със съдебен адрес за призовки и съобщения ***, против Решение № 97/03.06.2024 г. по гр. д. № 960/2023 г.по описа на PC- Мездра.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е признато за установено на основание чл. 439,ал.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Н. М. Н., ЕГН ********** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 519.79 лв. главница, сумата от 88.08 лв. възнаградителна лихва за периода от 10.06.2010 г. до 10.11.2010 г., сумата 48.31 лв. лихва за забава за периода от 09.07.2010 г. до 19.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 08.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25.00 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, посочени в изпълнителен лист от 27.06.2011 г. изд.по ЧГД № 625/2011 г. по описа на РС-Мездра, поради погасяването им по давност.

Със същото решение „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София е осъдено да 1 заплати на Н. М. сумата 590,00 лева – разноски по делото.

Въззивника навежда твърдения, че първоинстанционния съд не е съобразил извънредното положение в страна и в целия свят относно пандемията от Ковид-19.

На второ място твърди, че към 20.06.2023г.-датата на образуване на изп. дело № 1188/2023 г. по описа на ЧСИ И. Ц. по молба на ответното дружество, не бил изтекъл предвидения от закона петгодишен погасителен давностен срок за вземанията, тъй като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла, предвид разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., като съответния отрязък от време следва да бъде приспаднат от изтеклия до образуването на новото изпълнително дело срещу длъжника.

Цитира практика на ВКС в тази връзка.

Посочва, че последното извършено от ЧСИ В. Й. действие е на 07.06.2018 г. и предвид периода от време на извънредно положение в страната, то на 20.06.2023 г. е прекъсната погасителната давност съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС.

В жалбата се заявява искане обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и да се постанови ново решение, с което да се отхвърли предявения иск от ищеца Н. М. Н., като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски в настоящето въззивно производство.

В условията на евентуалност прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК относно адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Поискал е съдът да укаже на въззивника да посочи банкова сметка.

Въззиваемата страна Н. М. Н., чрез пълномощника адв.С. К. в срока по чл.263 от ГПК е подал писмен отговор вх.№ 3729/09.08.2024г., с който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди Решение № 97/03.06.2024 г. по гр. д. № 960/2023 г.по описа на PC- Мездра, като правилно.

Посочва, че действително съгласно чл.3, т. 2 от ЗМДИП за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.

Следователно за периода от 13.03.2020 г. до 16.04.2020г. включително /35 дни/ давностният срок за погасяване на вземането на въззивника за главница е започнал да тече на 07.06.2018г. с налагането на запор от ЧСИ В. Й. и спрял да тече в този период. Срока възобновил течението си от 17.04.2024г. и е изтекъл на 11.07.2023г, т.е. към 21.07.2024г. вземането по изпълнителния лист е било изцяло погасено по давност.

В отговора се твърди, че било образувано изпълнително дело № 2013***0400088 по описа на ЧСИ В. Й., per № ***, район на действие - Врачански окръжен съд, по което са били извършвани действия на принудително изпълнение и Н. М. Н. е погасил по-голямата част от вземанията по изпълнителния лист. Била останалата непогасена сума от 282.74 лева представляваща главница, преди извършването на последното действие на принудително изпълнение- налагане запор върху вземания към „БАНКА ДСК” ЕАД на 07.06.2018г., видно от отметката на гърба на приложения по делото препис на изпълнителен лист.

2

Изпълнително дело № 20233***0401188 по описа на ЧСИ И. Ц. е образувано на 21.06.2024г., а първото действие на принудително изпълнение е извършено на 21.07.2024г. с налагане запор на трудовото възнаграждение на Н. М. Н., като давността е прекъсната предвид разпоредбата на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, цитирайки ТР 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС.

В отговора се твърди, че давността за лихвите е три години, съгласно чл. 111, б.”в” от ЗЗД, поради което всички начислени мораторна и законна лихви върху главницата по изпълнителен лист от 27.06.2011 г. изд. по ЧГД № 625/2011г. по описа на РС-Мездра са погасени по давност, изводимо и от разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД.

Сочи, че ищецът е поискал да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите по изпълнителния лист въз основа на извършено плащане на по-голямата част от тях, така и поради изтекла погасителна давност. Като резултат решението на PCМездра е изцяло правилно.

Желае присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция.

С въззивната жалба и с писмения отговор не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК.

Същата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

В откритото съдебно заседание по делото въззивникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, редовно призован, не изпраща представил. С писмена молба е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, поддържа жалбата, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемия Н. М. Н., редовно призован не се представлява. С писмена молба заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа писмения отговор и и уточнява, че номера на изпълнителното дело е № 20233***0401188 по описа на ЧСИ И. Ц., не № 20243***0401188 по описа на ЧСИ И. Ц., както и че давността била изтекла през 2023г., като окончателния доклад по чл.267 от ГПК е съобразен с това уточнение в съдебно заседание.

Претендира разноски пред настоящата въззивна инстанция.

От пълномощника му е депозирано писмено становище, с което не се възразява срещу даване ход на делото в негово отсъствие, не се правят възражения срещу проекта за доклад и няма доказателствени искания. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, претендирайки разноски. В становището са изложени повторно доводите от отговора на въззивната жалба.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в 3 жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районният съд е бил сезиран и се е произнесъл с искова молба предявена от Н. М. Н., ЕГН********** от *** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, с която поискал съда да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 519.79 лв. главница, сумата 88.08 лв. възнаградителна лихва за периода от 10.06.2010 г. до 10.11.2010 г., сумата 48.31 лв. лихва за забава за периода от 09.07.2010 г. до 19.05.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 08.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25.00 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, посочени в изпълнителен лист, издаден на 27.06.2011 г. от РС – Мездра по ЧГД №625/2011 г., като погасени по давност.

Претендира разноски.

В исковата молба ищеца посочва, че по силата на издаден изпълнителен лист на 27.06.2011 г. от Районен съд - Мездра по ЧГД № 625/2011г. е осъден да заплати на кредитора „Б. П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище: ***, сумата от 519.79 лева главница, 88.08 лева възнаградителна лихва за периода от 10.06.2010 г. до 10.11.2010 г., 48.31 лева лихва за забава за периода от 09.07.2010г. до 19.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 08.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25,00 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на него, било образувано изпълнително дело №2013***0400088/2013г. по описа на ЧСИ В. Й., peг.№ ***, район на действие – ОС-Враца, по което били извършвани действия на принудително изпълнение, като погасил по-голямата част от вземанията и била останала сумата от 282.74 лева /главница/, преди извършването на последното действие на принудително изпълнение - налагане запор върху вземанията му към „БАНКА ДСК” ЕАД на 07.06.2018г. Твърди, че по него не му били удържани суми, поради липса на пари в нея.

В исковата молба ищеца навежда твърдения, че въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20233***0401188 по описа на ЧСИ И. Ц., peг. № ***, район на действие – ОС-Враца, по което се претендира да заплати на ответника в качеството му на взискател /цесионер/ цялата сума по изпълнителния лист, заедно с лихви и разноски, или общо сумата от 1624.16 лева - включваща главница, лихви, неолихвяеми вземания, разноски и такси по изпълнението.

Твърди, че от последното действие на принудително изпълнение /07.06.2018г./ изпълнително дело № 2013***0400088/2013г. по описа на ЧСИ В. Й. до образуването на изпълнително дело № 20233***0401188 по описа на ЧСИ И. Ц., са изтекли повече от 5 години, през който период не са извършвани никакви действия на принудително изпълнение и е текла погасителна давност за всички вземания по изпълнителния лист.

С исковата молба прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ответника, произтичащо от изпълнителен лист, издаден на 27.06.2011 г. от Районен съд Мездра по ЧГД № 625/2011г.

4

Развива подробни правни съображения позовавайки се на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/201 Зг. на ОСГТК и чл.116, б.“в“ от ГПК.

Ищеца твърди, че последното изпълнително действие е извършено на 07.06.2018г. с налагането на запор, поради което оспорва вземането на ответника, като погасено по давност.

Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита обективирана в петитумната част на исковата молба.

С определение № 725/04.09.2023г. по гр.д.№ 960/2023г. по описа на РС-Мездра е допуснато обезпечение на висящ иск предявен от Н. М. Н., ЕГН**********, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,чрез налагане на обезпечителна мярка“Спиране“ на изпълнително дело № 20233***0401188 по описа на ЧСИ И. Ц. с район на действие ОС-Враца, рег.№ *** до приключване на делото с окончателен съдебен акт, като е издадена обезпечителна заповед № 3/04.09.2023г.

Разпечатката съдържа 53 от 149 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2399cd98-a561-492d-bf22-312258fab9a0