Решение № 17 от 05.01.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2595/2023
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 05.01.2024
- В сила
- 05.01.2024
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 243 и сл. · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 17 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20235300502595 по описа за 2023 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Н. К. с ЕГН: **********, от ***, против решение № 2272/22.05.2023 г., постановено по гр.д. № 2016/2023 г. на Районен съд - Пловдив, ХVІ гр. състав, в частта му, с която А. Н. К. е осъден да заплати на М. Г. Б. сумата от 748,88 лв. по прекратен договор от 09.02.2021 г. за ползване на имот № 050311, с площ от 18,722 дка, местност „Стойкова върба“, в землището на с. Брани поле, община Родопи, област Пловдив, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.02.2023 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която А. Н. К. е осъден да заплати на М. Г. Б. сумата от 1 119,40 лв., дължима по прекратен договор от 09.02.2021 г. за ползване на имоти № 050147, с площ 3,801 дка, имот № 050148, с площ 7,604 дка, имот № 050149, с площ 5,999 дка, имот № 050050, с площ 6,203 дка и имот № 050051, с площ 6,153 дка, всички в местността „Тръновица“, в землище на с.Брани поле, община Родопи, област Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 08.02.2023 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е осъден А. Н. К. да заплати на М. Г. Б. сумата от 1 800 лв. - наема цена за ползване на поземлен имот с идентификатор *** в село Брани поле, местността „Анчов бунар“, община Родопи, област Пловдив, за периода м. май 2021 година – м. октомври 2022 година, както и сумата от 400 лв. 1 обезщетение за ползване на този имот за периода м. октомври 2022 година – 08.02.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от подаване на исковата молба 08.022023 г. до окончателното изплащане.
С първоинстанционното решение А. Н. К. е осъден да върне на М. Г.
Б. държането по прекратен договор за наем на свободна незастроена площ от около 1 500 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** в село Брани поле, местност „Анчов бунар“, община Родопи, област Пловдив, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателрят поддържа, че в обжалваните части решението е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно в първоинстанционното производство съдът е допуснал ангажиране на свидетелски показания за обстоятелствата, свързани с действието и изпълнението, както и за действителната уговорка относно параметрите на писмен договор, в противоречие със забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, като се поддържа, че в посочените писмени договори липсва уговорена между страните наемна цена. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго решение по същество, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователи и недоказани. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна М. Б. оспорва жалбата чрез адв. П. Х. оспорва въззивната жалба и счита същата за неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендира разноски за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.
По същество:
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи.
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на наемна цена за възмездното ползвани от страна на ответника на предоставени му от ищцата недвижими имоти. Твърденията в исковата молба са за това, че ищцата е сключила с ответника два писмени договора от 09.02.2021 г. за ползване на процесните земеделски земи, за стопанската 2020/2021 г., като устно страните са уговорили цена за ползването от по 40 лв. на декар. Изложени са и твърдения страните да са сключили и устен договор за наем от 09.02.2021 г. за възмездното ползване на свободна незастроена площ от 1500 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 2
*** в село Брани поле, местността „Анчов бунар“, община Родопи, област Пловдив, при месечна наемна цена от 100 лв., като незаплатена била наемната цена за периода от м.май 2021 г. до м.октомври 2022 г. вкл. в размер на 1800 лв. Този договор за наем бил прекратен с нотариална покана, връчена на ответника на 18.11.2022 г., като след прекратяването на договора той продължил да ползва имота.
Ответникът е оспорил исковете като неоснователни с възраженията, че в двата писмени договора от 09.02.2021 г. за ползване на процесните земеделски земи за стопанската 2020/2021 г. цена за ползването не е била уговорена и ползването на имотите е било предоставено безвъзмездно, а устен договор за наем за възмездното ползване на незастроена площ от 1500 кв.м. не е бил сключван.
Въз основа на становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства районният съд е приел за установено в решението си, че с договор за ползване на земеделска земя от 09.02.2021 г. ищцата е предоставила на ответника за стопанската 2020/2021 г. за временно ползване земеделска земя с обща площ от 29,760 дка в с. Брани поле, община Родопи, следните имоти: № 050147, с площ 3, 801 дка, имот № 050148, с площ 7, 604 дка, имот № 050149, с площ 5, 999 дка, имот № 050050, с площ 6, 203 дка и имот № 050051, с площ 6, 153 дка, всички в местност „Тръновица“.
Договорът е сключен за периода 09.02.2021 г.- 31.12.2021 г. С договор за ползване на земеделска земя от 09.02.2021 г. ищцата е предоставила на ответника за временно ползване земеделска земя с обща площ от 18,722 дка в с. Брани поле, община Родопи, следния имот: № 050311, в местност „Стойкова върба“. Договорът е сключен за периода 09.02.2021 г.- 31.12.2021 г. С нотариална покана, връчена на съпругата на ответника на 18.11.2022 г. ищцата е поискала от ответника да й заплати наемната цена по прекратените поради изтичане на срока им договори от 09.02.2021 г., като наред с това е заявила, че прекратява поради негово неизпълнение и договор за наем на свободната незастроена площ от ПИ с идентификатор ***, като претендира цена за ползването му от 100 лева месечно за периода м. май 2021 г.- м. октомври 2022 г., както и освобождаването и връщането на имота.
Тези фактически констатации и правни изводи не се оспорват от страните във въззивното производство.
Предоставянето на временно право да се ползва определен имот на договорно основание може да бъде възмездно - в този случай е налице договор за наем, или безвъзмездно - в този случай е налице договор за заем за послужване.
За да бъде уважена предявената искова претенция с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД, следва да са налице следните материалноправни предпоставки: между страните по спора да е налице валидно облигационно правоотношение по договор за наем, съдържащо уговорки както за ползването на процесните недвижими имоти – земеделски земи, така 3 и относно размера на дължимата се за възмездното ползване наемна цена.
Твърденията в исковата молба са за това ползването на имотите да е уговорено между страните писмено с два договора от 09.02.2021 г., а уговорките за дължимата се наемна цена да са направени устно. Предвид тези твърдения ищцата е представила два писмени договора от 09.02.2021 г., от които се установява, че за стопанската 2020/2021 г. същата предоставя на ответника ползването на процесните земеделски земи, като цена за ползването не е уговорена.
Ищцата се домогва на докаже наличието на устни уговорки с ответника за наемна цена за така уговореното в писмените договори ползване на земеделските земи.
Налице е обаче забрана за установяване със свидетелски показания на договори, сключени в писмена форма, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна - чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. При наличие на писмен договор не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора или да го отменят. Преодоляването на посочената забрана е уредено в разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ГПК - свидетелски показания са допустими, ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства, както и в хипотезите на чл. 165 ГПК./ В тази насока са Решение № 155 от 13.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1113/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 192 от 23.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 542/2012 г., I т. о., ТК/.
В случая не е налице съгласие на ответника за доказване на уговорки за заплащане на наемна цена, нито е налице писмено доказателство, изходящо от насрещната страна, или пък удостоверяващо нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението на ищцата съгласието в договорите да е привидно. Ето защо съдът приема за недопустими събраните пред първоинстанционния съд в тази насока свидетелски показания.
При тези данни съдът приема за недоказано твърдението на ищцата, че страните са уговорили цена за ползването на имотите. Следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие имотите да се ползват за определен срок от ответника безвъзмездно и че страните са сключили договори за заем за послужване / чл. 243 и сл. ЗЗД /.
Следователно исковете за заплащане на наемна цена за ползването на имотите, уговорено в двата писмени договора от 09.02.2021 г. са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
4
Решението на районния съд, с което тези искове са уважени е неправилно и като такова ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго решение по същество в казания смисъл.
По отношение на иска за заплащане на сумата от 1800 лв. - незаплатена наемна цена за ползване на поземлен имот с идентификатор *** в с.
Брани поле, местността „Анчов бунар“, за периода м. май 2021 г.– м. октомври 2022 г.:
Ответникът не оспорва, че е ползвал част от този имот, представляващ стопански двор, като е паркирал там свои МПС.
Установява се от разпитания пред районния съд свидетел А.Г., че на 09.02.2021 г. ищцата му се обадила и го помолила а присъства на срещата и с ответника. Уговорили ползването на стопанския двор на ищцата, целият с площ от 2 дка, като ответникът щял да ползва около 1,5 дка и да държи техниката си там срещу задължението му да заплаща на ищцата по 100 лв. месечно.
Установено е по делото, че на ответника е връчена нотариална покана за развалянето на договора поради неизпълнението му и за освобождаването на имота на 18.11.2022 г., както и че след прекратяването на договора той продължил да ползва имота.
Въз основа на тези доказателства съдът приема за установено по делото, че страните са сключили устен договор за наем за възмездното ползване от ответника на този имот, като са уговорили той да заплаща на ищцата по 100 лв. месечно. За исковия период от м.май 2021 г. до м.октомври 2022 г. вкл. размерът на дължимата се наемна цена е 1800 лв., като липсват доказателства същата да е заплатена от ответника на ищцата. Ето защо искът за присъждането на тази сума е основателен и доказан, като същата следва да се присъди ведно с обезщетение за забавеното и плащане в размер на законната лихва за периода от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане.
С решението си районният съд е уважил този иск, поради което решението му в тази част е правилно и като такова ще се потвърди.
Ищцата е предявила и иск за заплащане на сумата от 400 лв. обезщетение за ползване на този имот за периода м. октомври 2022 г. – 08.02.2023 г., който следва прекратяването на устния договор за наем.
Макар и по делото да е установено, че през този период ответникът е продължил да ползва имота, искът за заплащане на тази сума е неоснователен поради липсата на доказателства за размера на дължимото се обезщетение.