Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 13.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1109/2023
Вид
Решение № 210
Подписан
13.02.2024
В сила
13.02.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1, предл.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.89, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Пловдив, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300501109 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.С., против Решение № 390/27.01.2023г., постановено по гр. д.№ 5830/2021г. по описа на РС- Пловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ (отменен) и чл.86 от ЗЗД , за осъждане на ответника „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190, да му заплати сумата 12 556, 60 лева – платените на увреденото дружество „М.“ АД застрахователни обезщетения по имуществена застраховка

„Индустриален пожар“ с полица № 110415000839 и имуществена застраховка „Индустриален пожар“ с полица № 110415000022 и реализираните обичайни разноски за тяхното определяне поради настъпило на 03.08.2015 г. застрахователно събитие, а именно – късо съединение в мрежата, захранваща цех за бутилиране на вода, находящ се в с. М. и собственост на „М.“ АД, вследствие на авария в електропреносната мрежа, собственост на ответното дружество (към онзи момент с наименование „ЕВН България Електроразпределение“ АД), заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 14.11.2017 г. до 04.11.2020 г. в размер на 3 826, 27 лева и жалбоподателят е осъден да заплати на , „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190, направените по делото разноски в общ размер от 365 лева.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в 1 нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190, подаден чрез пълномощника юрисконсулт И.К., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Третото лице-помагач ЗК "УНИКА" АД, конституирано на страната на ответника, в писмено становище счита, че решението е законосъобразно и правилно и следва да бъда отменено.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Основанието за претенциите си срещу „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190, ищцовото “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, черпи от разпоредбите на чл.213 от КЗ/отм./ и чл.86,ал.1 от ЗЗД,твърдейки в исковата си молба,че на 03.08.2015 г. в цех за бутилиране на вода, находящ се в с. М. и собственост на „М.“ АД, е настъпило застрахователно събитие, а именно – късо съединение в мрежата, захранваща посочения обект, вследствие на авария в електропреносната мрежа, собственост на ответното дружество (към онзи момент с наименование „ЕВН България Електроразпределение“ АД), в резултат на което са били увредени два броя помпи и компресор, всичките части от хладилна инсталация, застраховани в ищцовото дружество по имуществена застраховка „Индустриален пожар“ с полица № 110415000839 и имуществена застраховка „Индустриален пожар“ с полица № 110415000022. На основание тези имуществени застраховки при ищеца са били предявени претенции за изплащане на застрахователно обезщетение, и са били образувани ликвидационни преписки № 253644 -за уврежданията по електрическите помпи, като увреденото „М.“ АД е подменило увредените помпи с нови такива, за които е заплатило 2 400 лева, а за увредените помпи ищецът е определил и изплатил на 05.11.2015 г. на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 1 700 лева, и № 253745 -за уврежданията по компресора, като увреденото „М.“ АД е подменило увредения компресор с нов, за закупуването и монтажа на който е заплатило 16 776 лева, като за увредения компресор ищецът е определил и изплатил на 08.12.2015 г. на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 10 826, 60 лева. В качеството му на застраховател и с факта на плащането на застрахователно обезщетение на застрахованото лице, ищецът счита,че се е суброгирал в правата му спрямо ответника, поради което е отправил искане до съда да бъде осъден да му заплати сумата 12 556, 60 лева –платените на увреденото дружество застрахователни обезщетения по двете застраховки и реализираните обичайни разноски за тяхното определяне (в размер общо на 30 лева - по 15 лева за всяка една от двете преписки), заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 14.11.2017 г. до 04.11.2020 г. в размер на 2

3 826, 27 лева, заедно със законната лихва върху главницата.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "Електроразпределение Юг" ЕАД, е депозирал отговор, в който е оспорил предявените искове. Не е оспорил, че между ответното дружество и „М.“ АД е налице облигационна връзка по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ ЕАД. Оспорил е твърдението, че параметрите на доставената електрическа енергия и предоставените мрежови услуги в обекта на ищеца не са били в рамките на допсутимите по БДС стойност, че увреждането е във връзка или следствие от качеството на предоставените от мрежовото дружество услуги, както и че на 03.08.2015г. е имало авария по ВЛ Kv20 М..Твърдял е, че не е налице неизпълнение на договора, тъй като пренесената електрическа енергия била с показатели за качество на електроснабдяването и показатели на качество и надеждност на услугата на предвидените и одобрени от КЕВР норми, в съответствие с Показатели за качеството на електроснабдяването. Изложил е твърдение, че причината за увреждането била механична или се дължала на производствен дефект и на непригодност на оборудването да функционира. Счел е, че повредата се дължала на дейности или авари след точката на присъединяване и по причини, изходящи от оборудването или електрическата инсталация на ищца. Поддържал е, че съоръженията на мрежовото дружество са поддържани при спазване на всички нормативни изисквания относно поддръжката и експлоатацията им, съгласно приложимата нормативна уредба. Възразил е, че „М.“ АД не е изпълнило задължението си, като клиент да изпълни изискванията свързани с осигуряването на технически средства за защита на проитвоаварийна автоматика.

Третото лице-помагач ЗК“Уника“ АД в писмено становище е заявило, че се присъединява и поддържа изцяло възраженията изложени от ответника в подадения по делото отговор на исковата молба.

Настоящият състав на Пловдивски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ/отм./ урежда регресните права на застрахователя, възникващи с плащането на застрахователното обезщетение на застрахованото лице и техните предели - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите за вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. За основателност на регресния иск следва да са доказани по безспорен начин следните предпоставки: валидно сключен застрахователен договор, причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования на правилата на деликтната или договорната отговорност и застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на застрахования.

Не е предмет на спор между страните валидността на застрахователно правоотношение между “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049 и „М.“ АД , обективирано в застрахователни полици № 110415000839 и № 3

110415000022 , със срок на действие от 05.06.2015 г. до 04.06.2016 г., по които „М.“ АД в качеството на застрахован е застраховало при ищцовото дружество - застраховател имуществото, находящо се в територията на предприятието в с.М., Община Д.- производствени и складови сгради; машини, съоръжения, оборудване; стопански инвентар; други ДМА; транспортни средства без ДКН;материали и стоки . Покрити рискове са отразените в клаузите по застраховката , в т.ч. – късо съединение. Не се спорил също така, че вещите от хладилната инсталация, които се твърди да са увредени- два броя помпи и компресор , са част от застрахованото имущество. Установено е по делото, а и по отношение на тези фактически обстоятелства, приети от първоинстанционния съд липсват оплаквания в жалбата, че на 03.08.2015 г. е било преустановено електрозахранването към обекта , в което се е намирало застрахованото имущество, както и че след това са били констатирани описаните в исковата молба повреди по част от оборудването. Не се оспорва и обстоятелството, че след образуване на преписка по щетата, застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение за настъпилите вреди в размер на исковата сума. Не е предмет на спор между страните и обстоятелството, че между „М.“ АД и ответника са налице валидни договорни отношения , че обектът му е електроснабден и присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника и същият се явява потребител на ел. енергия.

Спорни между страните въпроси са настъпило ли е застрахователно събитие вследствие на неизпълнение на договорните задължения на ответника и налице ли е причинна връзка с настъпилите вреди.

С разпоредбата на чл.89, т.2 ЗЕ е уредено законовото задължение на оператора на електроразпределителната мрежа да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия. В съответствие с него е нормата на чл.11, т.2 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия чрез е.р.м. на ответното дружество, според която то се задължава да служи на интересите на обществото и на отделния клиент, като обезпечава сигурността, непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия, ефективното използване на енергията, опазването на околната следа и съхранението на здравето, живота и собствеността на гражданите.

Следователно, правилното решаване на делото е свързано с даване отговор на въпроса дали в процесния случай е налице отклонение от качеството на доставената ел. енергия.

От приетите по делото и неоспорени от въззиваемия Писмо от „ЕВН България Електроразпределение" АД, КЕЦ Д. с изх. № 8260 от 13.08.2015г. и Констативен протокол от оглед се установява, че на 03.08.2015г. в цех за бутилиране на вода, находящ се в с. М., община Д., собственост на „М." АД, е настъпило застрахователно събитие, а именно късо съединение в мрежата, захранваща посочения обект. Късото съединение е настъпило в следствие на авария в електропреносната мрежа, собственост на „ЕВН България Електроразпределение" АД , сега "Електроразпределение Юг" ЕАД по ВЛ 20 KV М., която захранва и „М." АД. В изходящото от ответното дружество писмо изрично е посочено, че на 03.08.2015г. 08 ч. и 30 мин. ел. захранването 4 на „М." АД е отпаднало в следствие на възникнала авария по ВЛ 20 kV М., която захранва и „М." АД." Фактът, че увреждането на застрахованото имущество е възникнало в следствие на късо съединение, се установява и от приетата в първоинстанционното производство в неоспорената в тази й част СТЕ, според която причината за изгаряне на електродвигателите на двете помпи и на компресора е пробив на изолацията на намотките на въпросните ел. двигатели и възникване на късо съединение.В приетата пред въззивния съд СТЕ вещото лице Л. К. е посочило, че настъпилите аварии не са по причина на повреда във вътрешната електрическа инсталация на завода, захранваща тези електродвигатели. Въз основа на техническите данни и състояние на електродвигателите, разпределителните табла и инсталацията, електрозахранваща повредените електродвигатели на помпи и пробив на компресор, вещото лице е направило извод, че причината за уврежданията по процесните двигатели и помпа е външна. Според експерта повредите на процесните двигатели са провокирани и са се случили по причина на внесеният от електроразпределителната мрежа 20 kV и установил се за кратко време на 03.08.2015г. в 08.30ч. непълнофазен режим на електрозахранване на тези двигатели, последван от безтокова пауза и повторно включване в резултат на земно съединение по ВЛ 20 kV. „М.", предизвикан от цикъл на УАПВ на извода.