Решение № 476 от 31.10.2025, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 279/2025
- Вид
- Решение № 476
- Подписан
- 31.10.2025
- Състав
- Милуш Руменов Цветанов
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.2, т.3 и т.15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.2, т.3 и т.15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 476 гр. Пещера, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100279 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРДИТ България“ ЕООД срещу Д. С. Т. и С. Д. Т..
Ищецът твърди, че е кредитор на ответниците съобразно Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40003298777/26.02.2021г., по който след като му били изплатени 10595,83 лв., по ч. гр. д. № 1192/2024г. на РС-Пещера му била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за останали вземания по договора в размери съответно: 1085,67 лв. главница, ведно със законна лихва за период от 28.10.2024г. до изплащане на вземането, 113,73 лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2023г. до 20.02.2024г., и 203,04 лв. – законна лихва за периода от 20.02.2024г. до 27.11.2024г., и било отхвърлено заявлението му за вземания в размери: 145,73 лв. – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, и 243,09 лв. – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“. Предвид изложеното и с оглед твърдение, че задължените лице по договора възразили в заповедното производство относно дължимостта на съответните суми - се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на тях, че му дължат описаните в заповедта вземания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - до окончателното й изплащане. Иска се също осъждане на ответниците, в качеството им на солидарни длъжници по договора – да заплатят на ищеца 145,73 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, и 243,09 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в развилото се заповедно производство.
В подадените в срока по чл. 131 ГПК отговори на исковата молба всеки от двамата ответници признават за сключения с ищеца договор за потребителски кредит с посочените в 1 исковата молба параметри, но оспорват исковите претенции като неоснователни, при съображения, че и самият договор (на осн. чл. 22 ЗПК), а и клаузите му относно допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ (на осн. чл. 21, ал.1 ЗПК) са недействителни.
Като доводи за недействителността на договора се изтъква несъответствието му с изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, като се счита че възнагражденията за допълнителни услуги не са включени в само формално посочените в договора годишен лихвен процент /ГЛП/ - 41% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,03%. За отбелязания в договора ГЛП се поддържа и че противоречи на добрите нрави в контекста на прицинипите за справедливост и добросъвестност, а по отношение на ГПР – че не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и не отговаря на действителния такъв. По отношение на договорните клаузи относно допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се твърди, че уреждат забранени от закона задължения по смисъла на чл. 10а, ал.2 ЗПК и не отговарят на изискванията на чл. 10а, ал.4 ЗПК. В идентичните си отговори на исковата молба и двамата ответници поддържат, че с оглед заплащането до момента по договора на сумата от 10595,83 лв. - то главницата по договора в размер на 5000лв. е изцяло заплатена на ищеца, с оглед което молят исковете срещу тях да бъдат отхвърлени.
Претендират разноски.
С депозираната от ответника Д. С. Т. насрещна искова молба се излагат същите твърдения – както и в отговора му на исковата молба, но вече под формата не на възражения, а на искови претенции: 1. за прогласяване нищожност на процесния договор за потребителски кредит, или при условията на евентуалност – на клаузите му от неговия Раздел шести „Параметри“, регламентиращи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“; и 2. за осъждане на „ПРОФИ КРДИТ България“ ЕООД да заплати на Д. С. Т., като недължимо платена по договора - сумата от 5595,83 лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от 30.05.2025г. до изплащането й.
В отговор на насрещната искова молба „ПРОФИ КРДИТ България“ ЕООД счита насрещните искове за недопустими. Относно основателността на насрещните искови претенции сочи, че: за ГЛП в договора е отразено, че е фиксиран, заради което липсва изискване да се посочват условия за прилагането му и предвид предоставянето на кредита от небанкова финансова институция, срока на договора от 36 месеца – този лихвен процент (41%) не противоречи на добрите нрави. Относно ГПР – се сочи, че няма изискване в договора да се съдържа „механизъм“ за изчисляването на този процент, доколкото той е записан в закона. Поддържа се също, че възнагражденията за допълнителните услуги по кредита не следва да се включват при изчислението на ГПР, защото те не представляват общ разход по кредита, тъй като тези услуги не са задължително услови за получаването му.
Твърди се, че дори некоректно посочен в договора ГПР – не е равнозначно на липса на посочен ГПР по кредита, което да води до недействителност на целия договор. Счита се, че по аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал6 ЗПК – дори при надвишаващ законовоопределения максимум размер на ГПР – няма да е налице недействителност на договора, а недължимост на горницата. Касателно допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ 2 се сочи, че закупуването им от клиента е опционално, а в случая незадължителната услугата „Фаст“ даже била вече използвана към момента на подписване на конкретния договор.
Поддържа се и че „от практиките на пазара“ било видно, че възнагражденията по двете допълнителни услуги не представляват „такси за усвояване и управление на кредит“по смисъла на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Относно размера на претенцията по насрещния осъдителен иск (разликата между платените по договора 10595,83 лв. и главницата от 5000 лв) се обръща внимание, че „ПРОФИ КРДИТ България“ ЕООД признава по договора да е заплатена сумата от 10595,83 лв., но оспорва обстоятелството тази сума да е заплатена само от Д. С. Т., предвид наличието и на солидарен длъжник по договора. Предвид изложеното се иска прекратяване на производството по насрещните искове или да бъде оставен без уважение осъдителният такъв.
Предявените по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове с правни квалификации по чл.
79, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД са допустими, предвид издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, за идентични с претендираните вземания, която е връчена лично на длъжниците, както и предвид отказът на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение по отношение останалите претендирани вече с осъдителен иск вземания; на ищеца са дадени указания на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Предявените от ответника Д. С. Т. съобразно чл. 211 ГПК насрещни искове с правна квалификация съответно по чл. 124 ГПК вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД, чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП, и по чл. 55, ал.1 ЗЗД също са допустими, включително за съвместно разглеждане в производството, предвид разрешението, дадено в т.11.б. от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
Приложен по делото е процесния Договор за потребителски кредит № 40003298777/26.02.2021г. съгласно който ищцовото дружество е предоставило на Д. С. Т. потребителски кредит в размер на 5000 лева при следните условия: срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита 240 лева, ГПР: 49,03 %, ГЛП: 41%, лихвен процент на ден 0.11% и обща дължима сума по кредита 8639,40 лева. Посочено е възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1250 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ 1750 лева. Това е договор по смисъла на чл. 9 от ЗПК и попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.
С доклада на страните е указано и за служебното задължение на съда да следи служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, относно 3 съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Съгласно чл. 15.1 от общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребитеслки кредит, включително процесния - срещу услугата „Фаст“ всеки клиент получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиент, без закупена допълнителна услуга „Фаст“, като след одобрение отпуснатата сума се нарежда на клиента по избрания от него начина на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписания от клиента договор за потребителски кредит.
Според чл. 15.2 от общите условия при закупуване на услугата „Флекси“ всеки клиент получава право да променя погасителния си план – възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна на датата на падежа.
На първо място - сами по себе си клаузите, с които е уговорено заплащане за услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите. Същевременно същите противоречат на императивни норми на ЗПК.
Услугата „Фаст“ по своето естество представлява приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, тоест неравноправно се третират клиентите на кредитора с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще закупят с подписване на договора за потребителски кредит услугата „Фаст“ и ще я заплатят в продължение на срока на действието на договора. Уговарянето на заплащане на услугата „Фаст“ обаче е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като е свързана с усвояването и управлението на кредита, а цитираната разпоредба предвижда изрична забрана за заплащане на такси и/или комисионни за действия, свързани с усвояването или управлението на кредита. Срокът, в който ще бъде заплатена заемната сума, няма как да не бъде характеризиран като действие, свързано с усвояването на кредита – следователно заплащането на такса, свързана с начина и срока на изплащане на заемната сума, противоречи на императивна правна норма. Чрез въпросната клауза се постига още една неправомерна цел, а именно прехвърлянето на тежестта от неизпълнението на задължението на кредитодателя за извършване на обективна, добросъвестна и отговорна оценка на кредитоспобността на потребителя. Съгласно чл. 2 от ЗПК целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Един от аспектите на отговорно поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит е задължението на кредиторите преди сключването на договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя – аргумент чл. 8, § 1 от директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102/ЕИО на Съвета и чл. 16, ал. 1 от ЗПК.
4
Следователно с подобни клаузи (за такси за експресно разглеждане на документи, за предоставяне на обезпечение, за неустойка за липса на такова) чрез икономически средства кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя на самия него, тъй като чрез тях се обезпечават евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на договора за потребителски кредит и то поради поведението на кредитора.
Разпечатката съдържа 26 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23992eca-094e-4324-8507-d372596032fb