Присъда № 437 от 28.06.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 437/28.06.2024 г. по НОХД 5504/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийския районен съд обвинителен акт, с който обвинява Д. А. А., ЕГН **********, в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 209, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че за времето от 11.02.2019 г. до 14.02.2019 г. в гр.

София, се цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у М.

И. М. и А. В. П., че за спешно лечение в клиника в Република Турция на открито му онкологично заболяване му е необходим заем в размер на 30 000 лева, и с това им причинил имотна вреда в размер на общо 30 000 /тридесет хиляди/ лева, от които на М. И. М. в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева и на А. В. П. в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

Съдебното производство пред СРС е протекло по общия ред на Глава XX от НПК.

В хода на съдебното производство по делото пострадалите М. И. М. и А.

В. П. са конституирани в процесуалното качество на частни обвинители, но не са упражнили правата си да предявят за съвместно разглеждане граждански искове за обезщетяване на нанесените им с престъплението вреди.

В проведеното открито съдебно заседание представителят на Софийска районна прокуратура поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Д. А. обвинение, като счита, че същото е установено по безспорен и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. В подкрепа на този извод се позовава на съвкупността от гласни доказателствени средства, като поставя акцент върху показанията на двамата пострадали, които счита за еднопосочни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите събрани доказателствени материали. От показанията на останалите разпитани свидетели извежда съждение за системност в измамливото поведение на подсъдимия. Счита, че не следва да бъдат кредитирани единствено показанията на свидетеля Г. М., тъй като същата приема за заинтересована от изхода на делото, както и обясненията на подсъдимия А., доколкото последните се приемат за изграждащи защитна версия. Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимият А. да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпно деяние и да му бъде наложено наказание под средния законоустановен размер, като при индивидуализацията на санкцията отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства значителната стойност на предмета на престъпното деяние, наличието на две пострадали лица, механизма на осъществяване на деянието, а за смекчаващо отговорността обстоятелство – чистото съдебно минало на подсъдимия.

Повереникът на конституираните в производството частни обвинители – адв. В. А., пледира, че от събраните по делото доказателства е установено по 1 безспорен начин, че подсъдимият Д. А. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Акцентира, че в обясненията си подсъдимият признава за предаването на процесната парична сума, с което се счита за доказан и един от елементите от състава на вмененото му престъпление. Сочи също така, че по делото е доказано, че разпорежданията от страна на пострадалите са направени единствено в резултат на въвеждането им в заблуждение, че подсъдимият е болен от онкологично заболяване, поради което и не са налице гражданскоправни взаимоотношения между страните. При така изложените съображения се моли за постановяване на справедлива присъда.

Частният обвинител М. М. се солидаризира с позицията на повереника си.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Р. Т., релевира доводи за доказателствена необезпеченост на обвинителната теза и намира, че вмененото на Д. А. А. престъпно деяние не е доказано в производството по делото по безспорен и несъмнен начин. Поставя се акцент върху дългогодишното познанство между подсъдимия и пострадалата М., изграденото помежду им доверие. Сочи се, че подсъдимият не е разговарял с пострадалия А. П. по отношение на основанието и причините за предаване на сумата, което се намира в противоречие с изложеното от прокуратурата в обвинителния акт. Защитникът се позовава на подписания от подсъдимия А. запис на заповед и на обстоятелството, че той никога не е отричал дължимостта на процесната сума, като счита, че за бездействието на кредитора по записа на заповед – частния обвинител М. да реализира правата си, подсъдимият не може и не следва да носи наказателна отговорност.

Изтъква се липсата на свидетел/свидетели, които да потвърдят постигнатата между М. и А. уговорка, за да се счете, че става на въпрос за въвеждане в заблуждение и поддържането му у пострадалите. Твърди се, че постановяването на осъдителна присъда би се основавало единствено на предположения, обусловени основно от показанията на частния обвинител М., която има интерес да защити тезата си. По изложените съображения моли подзащитният й да бъде оправдан по възведеното му обвинение с правна квалификация по чл. 209, ал. 1 НК.

Подсъдимият Д. А. А. разбира в какво е обвинен и се възползва от правото си да даде обяснения по делото. В тях той навежда, че се познава с М. от дълго време, като през годините многократно са си помагали. Твърди, че преди установяването на пандемичната обстановка в страната, ръководеният от него бизнес е претърпял финансов срив, вследствие на което е приел отправено му от М. предложение за временно предоставяне на паричната сума от 30000 лева за подпомагане на бизнеса му. Заетите финансови средства имал намерение да връща на части, от което решение се отказал след предприетите действия от страна на М., която била полицейски служител и се възползвала от това си качество, като отправила и закани към него и към дъщеря му.

Споменава за проявен дентален проблем, наложил посещение при зъболекар, 2 който обаче не бил нещо сериозно и не представлявал онкологично заболяване. В заключение сочи, че предоставената му парична сума е попаднала у него по инициатива на самата М., като същата била под формата на финансова помощ за бизнеса му, за което от негова страна бил подписан и нарочен документ – запис на заповед.

В своята лична защита подсъдимият А. се придържа към тезата на защитника си. В гарантираното му право на последна дума моли да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав, като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, и при съобразяване с разпоредбата на чл.

301 и следващите НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Д. А. А. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан /реабилитиран/, неженен, със средно образование, трудово ангажиран /собствен бизнес/, с адрес в гр. ******, ЕГН **********.

Подсъдимият Д. А. А. имал дългогодишна връзка със свидетеля В. Ж., като в хода на развитие на взаимоотношенията им не изпитвали финансови затруднения, както и нямали сериозни здравословни заболявания, налагащи предприемането на хирургическо медицинско лечение.

Подсъдимият А. поддържал приятелски отношения със свидетеля Н. К., които били изградени във връзка със служебното положение, което последният заемал. През месец септември 2008 г. А. поискал от К. да му предостави в заем паричната сума от 600,00 лева, нуждата от която оправдал с извършването на хирургическа операция на тогавашната му приятелка – свидетеля Ж.. След предаването на поисканите парични средства, подобна интервенция така и не била осъществена. Подсъдимият спрял да отговаря на телефонните обаждания на свидетеля К. и не върнал предоставената му в заем парична сума, а след предприета на по-късен етап комуникация между К. и Ж. се оказало, че последната и подсъдимият вече били разделени.

През 2015 г. подсъдимият Д. А. А. се запознал със свидетеля Г. М., с която постепенно изградили романтична връзка и заживели на съпружески начала. През месец ноември 2016 г. Д. А. предприел стопанска инициатива съвместно със свидетеля М., като учредил търговско дружество с наименование „****, ЕИК *****. Основният предмет на дейността му бил свързан с продажба на различни аксесоари за мобилни устройства и сервизно обслужване на мобилни телефони. Дружеството стопанисвало търговски обект, находящ се в търговски център срещу стадион „Георги Аспарухов“ в столичния квартал „Сухата река“. В хода на времето бизнесът им се разраснал, последвало преобразуване в правно-организационната структура на юридическото лице с вписването на свидетеля М. като управител и 3 съсобственик на капитала му. Вследствие на генерираните икономически доходи бил открит и втори търговски обект в кв. „Дружба“.

Счетоводното обслужване на дружеството „**** било поверено на свидетеля Е. Х., която го извършвала в периода до месец юни 2017 г.

Първоначално подсъдимият А. заплащал дължимите от него месечни счетоводни такси, но постепенно преустановил плащанията. С оглед натовареността си, а и най-вече невъзможността да събере дължимите суми, свидетелят Х. прекратила взаимоотношенията си с подсъдимия и му заявила, че повече няма да обслужва счетоводните интереси на дружеството му.

През 2017 г. подсъдимият се запознал с частния обвинител М. И. М., като двамата изградили добри приятелски отношения, базиращи се на разбирателство и взаимно уважение. Двамата си помагали един на друг и споделяли личните си проблеми. М. живеела в гр. София от скоро, като преживявала труден семеен период поради тежко онкологично заболяване, от което страдала нейната майка. С тези обстоятелства подсъдимият А. бил добре запознат, като проявявал разбиране спрямо житейските трудности на М. и при възможност помагал с оказване на морална подкрепа. Пред нея подсъдимият демонстрирал висок жизнен стандарт, включително свързан с обучението на дъщеря му в частно училище, често провеждал телефонни разговори, за които твърдял, че са особено важни и касаят сключването на големи сделки. Покрай приятелството си с частния обвинител М., подсъдимият се запознал и с нейния брат – частния обвинител А. В. П., когото засичал в дома в кв. **** в гр.София.

Към края на 2017 г. онкологичното заболяване, от което страдала майката на частните обвинители М. и П. – „ходжкинов лимфон“, се обострило и навлязло в напреднала фаза, което наложило полагането на постоянни грижи за нея. След проведено лечение, през месец май 2018 г. същата починала, което нанесло сериозна психическа травма на низходящите й, като М. преживяла кончината на майка си изключително тежко.

Поради близките им приятелски отношения, подсъдимият А. бил осведомен от частния обвинител М. както за развоя на заболяването на нейната майка, така и за осъществената след нейната смърт възмездна разпоредителна сделка, посредством която недвижимо имущество от наследствената маса на покойната жена било продадено, а като насрещна престация наследниците

М. и П. получили известна парична сума, която съхранявали в банковите си сметки. Подсъдимият, възползвайки се от нестабилното емоционално състояние на свидетеля М., породено от смъртта на нейната майка, решил да си набави парични средства по престъпен начин.

В изпълнение на това свое решение и на състояла се на 11.02.2019 г. в заведение в гр. София среща между него и частния обвинител М., подсъдимият А. си придал вид на притеснение, загриженост и психическо неразположение. Свидетелят М. го попитала какво се е случило, при което в 4 отговор той съобщил, че е диагностициран с начален стадий на раково заболяване, налагащо спешно лечение. Разтревожена от неприятната новина, свидетелят М. настойчиво започнала да го убеждава да предприеме навременни мерки, тъй като отглеждал малко дете. Подсъдимият заявил, че вече е провел консултация със специалист, който го е посъветвал да започне лечение в болница „Анадолу медицински център“ в Турция. За да придаде достоверност на позицията си А. извадил болничен лист и епикриза, които били крайно нечетливи, бледи и намачкани, което не позволявало да се установи съдържанието им. Същият изтъкнал пред свидетеля М. необходимостта да се действа бързо, като за спешния порядък на лечението направил препратка към болестта, станала причина за смъртта на майката на М., знаейки че същата е силно чувствителна и емоционална по тази тема.