Определение № 4061 от 11.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4061 гр. София, 11.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002104084 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Й. И. и И. С. И., против решение № 102 от 04.07.2024 г. по гр. дело № 124/2024 г. по описа на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение по гр. дело № 2091/2020 г. по описа на Сливенски районен съд с уважен иск по чл. 109 ЗС.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е нищожно и недопустимо, а при евентуалност – неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументират касационните основания с постановяване на обжалваното въззивно решение по нередовна искова молба и незачитане на силата на пресъдено по друго производство с идентичен предмет и при необоснованост на изводите на въззивния съд относно установяване на неоснователни действия, които да създават пречки за упражняване правото на собственост на ищците върху имота им по-големи от обикновените, дори и при липса на доказателствени искания, и незачитане на правозащитното им възражение за придобивна давност при новоузнато обстоятелство по чл. 147 ГПК. Искат отмяна на въззивното решение.

Претендират разноски.

По искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване навеждат в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК неговата нищожност и недопустимост на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК, изведена от нередовност на исковата молба и силата пресъдено нещо. Посочват и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, по следните правни въпроси: 1. Допустим ли е втори иск (образуване на второ дело) между ищците и третите лица помагачи в първото дело, при което първият иск е отхвърлен, при идентична фактическа обстановка, на същото правно основание, в случаите когато е налице влязло в 1 сила решение на съд между същите ищци и прехвърлителите (трети лица помагачи) на спорното право по първото дело; 2. При липса на твърдения в искова молба за ,,неоснователните действия, с които пречат ответниците”, налице ли е валидна искова молба и отговаря ли на чл. 127 и 129 ГПК, и в случай, че няма такива твърдения и в състезателния процес не се установи при пълно и главно доказване този факт, искът неоснователен ли е или основателен, доказан или недоказан, респ. недопустим ли е или допустим; 3. При наличие на постройки в чужд имот, без да е доказано в процеса от ищците ,,неоснователните действия или бездействия, с които пречат ответниците с наличието на процесните постройки”, искът дори да е основателен, доказан ли е, за да бъде уважен само защото се намират в чужд имот, като се има в предвид, че действията са извършени от ответниците преди покупката на имота от ищците; 4. При наличие на две висящи дела за едни и същи постройки и при конкуренция на административно и гражданско производство за процесиите постройки, кой ред е приложим в случай, че ищците в гражданското производство са и жалбоподатели в административното, което е образувано въз основа на тяхна жалба и е издадена заповед за събаряне; 5. При позоваване на давност като средство за защита във висящ процес и при направено възражение за давност като новоузнат факт, станал известен на страната в съдебно заседание, в което е изслушана експертиза, преклудирано ли е това позоваване по смисъла на чл. 147 ГПК и 6. За доказателствената стойност и значение по делото на доказателства за факти, които не са поискани от ищците и не са допуснати от съда. Излагат, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с решение № 23 от 09.04.2014 г. по гр. дело № 5465/2013 г. на ВКС, II г.о., решение № 139 от 10.01.2020 г. по гр. дело № 4222/2018 г. на ВКС, II г.о., решение № 135 от 21.11.2016 г. по гр. дело № 1072/2016 г. на ВКС, II г.о., решение № 281 от 29.10.2012 г. по гр. дело № 130/2012 г. на ВКС, I г.о., и решение № 122 от 06 юни 2014 г. по гр. дело № 6600/2013 г. на ВКС, I г.о.

Ответниците по касационната жалба Е. Г. Ж. и Ж. П. Ж. не са отстранили в определения им срок нередовността на подадения от тях писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, който не е приподписан от адвокат или с приложени доказателства за притежавана от тях юридическа правоспособност съгласно изискванията на чл. 287, ал. 1 във вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК, поради което посоченото процесуално действие на основание чл. 101 ГПК се счита за неизвършено.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ПК, поддържани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, констатира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 260017 от 25.10.2023 г. по гр. дело № 2091/2020 г. на Сливенски районен съд, с което по предявен от Е.

Ж. и Ж. Ж. против Д. И. и И. И. (сега касатори) иск по чл. 109 ЗС последните двама са осъдени да премахнат изградени в собствен на Е. Ж. и Ж. Ж. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] масивна монолитна ограда, застроена в източната част на имотната граница и попадаща изцяло в имот с идентификатор ***, незавършен строеж на сграда от допълващо застрояване със застроена площ от 12 кв.м, 2 представляваща санитарен възел, ситуирана с площ от 11 кв.м в същия имот, и „вилна сграда“ - основно застрояване на един етаж с площ 41 кв.м, ситуирана с площ от 38 кв.м в имот с идентификатор ***. Изложени са мотиви за допустимостта на решението поради липсата на обективен идентитет, изведен от различие във фактическите твърдения за осъществяваното противоправно въздействие, за което е търсената с иска по чл. 109 ЗС защита, на предмета на разглеждането дело и приключилото гр. дело № 2516/2019 г. на Сливенски РС, респ. за неприложимост на чл. 299, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалваното решение като правилно, въззивният съд е приел за установено, че ищците Е. Ж. и Ж. Ж., които са и съпрузи, са собственици на имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], а ответниците Д. И. и И. И. (също съпрузи) - собственици на съседен имот с идентификатор ***. След обсъждане и преценка на приетите от първоинстанционния съд заключения на строително-техническата експертиза и геодезическа експертиза, включително и във връзка с дадените от ответниците Д. И. и И. И. по реда на чл. 176 ГПК обяснения и изслушани свидетелски показания на С. Ц. (праводател на ищците) и Д. А. за поставяне през 2002 г. на фургон на място на границата на имотите и в имота на ищците до синора, служел за граница, е посочено за установено, че процесните сгради и ограда са изградени без строителни книжа и се намират на южната граница на имота на ищците Е. Ж. и Ж. Ж. – имот ***, която е граница с имота на ответниците Д. И. и И. И. – имот с идентификатор ***, които са извършили строителството на същите и ги ползват. Изведено е за установено от фактическите изводи на експертните заключения, че разположените след монолитната ограда от запад на изток незавършен строеж на сграда от допълващо застрояване със застроена площ от 12 кв.м., представляваща санитарен възел, долепена до западната фасада на сградата на основното застрояване, намиращата се източно от незавършения строеж „вилна сграда“ на един етаж с площ 41 кв.м, смесена конструкция, масивна монолитна, от бетон и тухлена зидария, с дървени носещи колони за дървената четирискатна покривна конструкция с покривно покритие керемиди тип „марсилски“, и с вграден в помещението „спалня“ фургон, и построената от североизточния ъгъл на тази сграда до източната имотна граница масивна монолитна ограда, се намират преимуществено в имота на ищците. Застроената от същите част от имота на ищците е 82 кв.м, от която 11 кв.м от санитарния възел, 38 кв.м от вилната сграда и останалите от оградата, като северните фасади на сградите, които са към имота на ищците Е. Ж. и Ж. Ж., са без отвори (тип калканни), а южните - (главни) такива, с входове към имота на ответниците Д. И. и И. И. и които функционално го обслужват.

При така приетите за установени факти въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно въздействие, което му пречи да упражнява правото си в пълен обем и което по делото е установено, че се осъществява от ответниците Д. И. и И. И. с изграждане и действията им по поддържане от тях на състоянието от изградените в собствения на имота на ищците Е. Ж. и Ж. Ж. процесни сгради и ограда без строителни книжа. Това противоправно въздействие върху чуждия имот по естеството си е прието, че пречи на ищците като собственици на имота да упражняват правото си на собственост в пълен обем, тъй като е свързано с 3 действия на ответниците в собствен на ищците имот, в който те нямат учредено вещно право или облигационно право, за да е основание за тези техни действия. Изложил е съображения, че не е налице надлежно релевирано от ответниците Д. И. и И. И. възражение за придобиване въз основа на давностно владение на реална част от имота на ищците, тъй като такова не е направено в срока по чл. 131 ГПК и навеждането му в последното съдебно заседание не е въз основа на нови обстоятелства по чл. 147 ГПК – застроената част от процесните сгради и ограда, за които за страната да е съществувала пречка за своевременно узнаване и посочване преди приемане на експертното заключение по геодезическата експертиза, поради което е приел за неоснователни оплакванията им в тази насока. За неоснователни е приел и оплакванията им с наведените твърдения за осъществявано от тях давностно владение върху процесните постройки за придобиване на собствеността поради липсата на своевременно позоваване от тях на този правен институт, който съдът не може да приложи служебно, в преклузивния срок за отговор на исковата молба. Посочил е в мотивите на решението, че изграждането на същите е осъществено без строителни книжа, но наличието на такива или търпимостта на строежа, каквито в случая и не са налице, не препятстват защитата по чл. 109 ЗС, когато като неоснователно въздействие, т. е. при липса на вещно или облигационно право (каквото липсва за тях дори и при дадено устно разрешение за поставяне на преместваем фургон), засягат защитими с иска права и обективно пречат на упражняването им, респ. на упражняването на правото на собственост.

При тези съображения въззивният съд е извел извод за основателност на негаторния иск.

При тези мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване не се налице.

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Допускането до касационното обжалване на въззивното решение се осъществява при условията на чл. 280 , ал. 1 ГПК при повдигнат от касатора конкретен правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. при формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като едновременно с него е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.