Решение № 9648 от 07.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9648 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110162063 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.

Първоначалният ищец – ответникът по насрещния иск Д. К. П. твърди, че с ответника А. С. П. са сключили граждански брак на 10.07.2004г. в гр. София. По време на брака имат родено едно дете – Александър Димитров П., роден на 15.09.2004г., който е пълнолетен. В молбата се твърди, че в началото на брака отношенията им били нормални и живеели заедно добре, но постепенно тонът на отношенията им се влошил. Установили, че със съпругата си имали различни възгледи за съвместния живот. Твърди още че през цялото време на брака им се грижел за семейството си нужната отговорност както за дома,така и за детето. Стремял се е да бъде добър съпруг и баща, но съпругата му престанала да се интересува от него и неговите лични и служебни промени. С времето чувствата мeжду съпрузите охладнели и дребните различия между тях започнали да се открояват все поясно. Постепенно съпругата му все по-често започнала да го нагрубява и обижда дори пред чужди хора, отчуждила го от неговите близки. Наричала го простак, негодник, мръсник, постоянно повтаряла, че я дразни без значение неговото старание да й угоди. Преди пет години съпругата напуснала семейното жилище, находящо се в гр. Божурище, бул. „Европа“ № 169, собственост на неговия баща и заживяла при майка си в гр. София. От тогава до настоящия момент съпругата му идвала в семейното жилище само през почивните дни,, по времена които посещения го нагрубявала и вдигала скандали. Страните не поддържали съпружески отношения повече от пет години. По изложените съображения намира брака си за дълбоко и непоправимо разстроен и моли съда да го прекрати по изключителна вина на съпругата, предлага постигане на споразумение с ответника относно последиците от прекратяване на брака. Желае предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Божурище, ***, собственост на неговия баща. В отговора по насрещната искова молба оспорва изцяло твърденията в същата. Излага допълнителни твърдения за брачни провинения на съпругата си - преди пет години самоволно и без причина напуснала семейното жилище, събрала си всички вещи и отишла да живее при майка си. След откриване на заболяването й е оставал в дома на нейната майка през делничните дни, за да може да се грижи за нея, когато е било необходимо я откарвал на 1 различни медицински процедури, а когато нямал възможност поради служебни ангажименти – това правел неговия баща. В същото време изцяло поел грижите и за общия им син, като го карал и вземал от училище. Излага и твърдения, че след раздялата им знае за извънбрачни връзки на своята съпруга, за които тя сама му е признавала. В двете молби по делото и в съдебно заседание ищецът поддържа искането за прекратяване на брака по вина на съпругата. Оспорва иска за издръжка. Претендира разноски в исковата молба, като в съдебно заседание заяви, че оттегля искането за присъждане на разноски.

Ответникът по първоначалния иск - ищец по насрещния А. С. П. също намира брака си за дълбоко и непоправимо разстроен и моли за неговото прекратяване по вина на съпруга. Твърди, че съпругът й винаги е бил десезиран от своето семейство, дори синът им бил поверен не грижите на нейната майка то малък, за да може съпругът да си търси работа, а та дя работи допълнително на втора такава, за да издържа семейството. Твърди, че никога не е била приемана като член на неговото семейство, нито техния син. Единствената грижа на съпруга й била да се приема добре всред приятелите и колегите си в системата на МВР, където имал и множество извънбрачни връзки. Твърди още, че нейното заболяване му дало допълнителни възможности за извънбрачни забавления, докато тя се лекувала. Оспорва твърдението, че е напуснала семейното жилище в гр. Божурище, като заявява, че постоянно е живеела заедно със сина им в жилището на нейната майка, а в семейното жилище са ходили през почивните дни. Твърди, че семейното жилище, находящо се в гр. Божурище, макар и собственост на родителите на съпруга е, и ремонтирано и обзаведено изцяло със средства на страните, в това число и нейни. По изложените съображения моли за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга. Претендира издръжка в размер на 300 лв. като твърди, че поради онкологично заболяване е в продължителен болничен от началото на 2022г. което я лишава от доходи. В съдебно заседание изрично отказва направеното предложение на ищеца за постигане на споразумение за прекратяване на брака, като заявява изрично желание съдът да се произнесе по въпроса кой има вина да настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните и да се постигне споразумение по предмета на иска. Поддържа иска за издръжка.

Всеки един от съпрузите оспорва сочените от другия съпруг твърдения и негови брачни провинения, акцентира върху това, че другият с поведението си е довел до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, пледира за уважаване на исковите му претенции, претендира разноски.

Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за установено следното:

Страните Д. К. П. и А. С. П. (с предбрачна фамилия П.) са съпрузи, сключили са граждански брак на 10.07.2004г. в гр. София, видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 256/10.07.2004г. на Столична Община, район Сердика. При сключването на гражданския брак съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – П.. По време на брака имат родено едно дете – Александър Димитров П., роден на 15.09.2004г. , вече пълнолетен.

Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака си си, което се установява от служебно извършената справка в НБДН от 20.03.2023г. (л. 60 и 61 от делото) По делото са представени от съпругата медицински документи, от които се установява, че същата е с онкологично заболяване на млечните жлези. Установява се хирургична намеса и лъчетерапия. Приложено е Експертно ТЕЛК решение от 21.02.2023г. според което съпругата ес 80 % намалена работоспособност със срок до 01.02.2023г. От същото се установява, че няма данни за прогресия на заболяването след проведените лечения и съответно, че жената може да изпълнява заеманата длъжност .

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Кирил П. - баща на ищеца разказва, че съпрузите не живеят заедно от пет или шест години. От време на време съпругата идвала в семейното жилище в гр. Божурище през почивните дни. Снаха му сама 2 си тръгнала, имала ключове и в момента от жилището, никой не я е гонил. Преди раздялата съпрузите имали скандали и разправии, като основно тя обиждала съпруга си, твърдяла че е простак и не може да го гледа. Тези обиди са продължавали години наред, особено по време на празници, когато се е събрало цялото семейство. Скандалът приключвал когато един от двамата излезел от помещението и това най-често бил синът му. Според свидетеля страните от години не живеели като семейство. Въпреки това когато съпругата се разболяла синът му, а понякога и самият свидетел я водели на медицински процедури. Съпругът винаги се е грижел за семейството както физически така и финансово. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля П. като отразяващи лични впечатления и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

В показанията си свидетелят Н. А.-П. – майка на съпругата, заявява, че страните от както се е родило детето им винаги е живяло при нея и тя се е грижела за него. И в момента детето живеело при свидетелката. След това при нея се преместила и дъщеря й, защото й било по – удобно да ходи на работа в гр. София. В събота и неделя ходела да му готви и пере в Божурище. Свидетелката разказва, че съпругът имал извънбрачна връзка, личало по държанието му от миналата година- бил много гузен и все бързал да си тръгне. А в началото на тази година дъщеря й дори намерила къде се среща съпругът й с новата си приятелка. Свидетелката разказва, че зет й работел в МВР, и бил помобилен затова живеел в Божурище, а дъщеря й в София. Не ходели на почивка заедно и с детето. Случвало се е няколко пъти за семейния им живот. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля А.-П., които изразяват лични негови впечатления от семейния живот на страните, хронологично и като съдържание не си противоречат. Освен това се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства.

Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака е основателен.

Установи се, че страните не са живеели заедно повече от пет години, по -дълъг е периода, в който не са се грижели заедно за общото им дете Александър, което през целия си живот е живяло при своята баба по майчина линия. Воденето на самостоятелен живот от страните, макар и формално имащи общо жилище в гр. Божурище, което съпругата посещавал епизодично през почивни дни, според настоящия съдебен състав е обстоятелството, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Всеки от тях е абдикирал от задължението си за общата грижа за семейството, разбирателство и уважение, поради което и бракът следва да бъде прекратен доколкото няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Този извод на съда се подкрепя и от становището на ответника, изразено в отговора на исковата молба, в който той признава, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и също желае неговото прекратяване.

В съдебно заседание ищецът се яви и лично заяви пред съда категоричното си нежелание да продължи брачната обвързаност. Същото заяви лично и ответникът. Бракът, според чл.46 от Конституцията на РБългария е доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите имат равни права и задължения в семейството, т.е възникването и съществуването на брачните отношения е основано на съгласието на двете страни. При условие, че и двете страни заявяват категорично нежеланието си тази обвързаност да продължи, бракът между страните следва да бъде прекратен. В тази връзка следва да се добави, че разпоредбата на чл.99, ал.4 от СК /отм./, съгласно която "развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновно поведение на ищеца, а другия съпруг настоява да се запази брака, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът ", не е възпроизведена в новия Семеен кодекс. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.

Съгласно чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено и от двете страни, поради което и следва съдът да изследва въпроса за вината.

3

За отношенията на страните след сключването им на брак през 2004г. до фактическата им раздяла преди повече от пет години и двамата разпитани по делото свидетели дават непротиворечиви показани и те са че страните постоянно са се карали и то най - често по битови въпроси. Освен това се установи, че семейното им жилище не е ползвано по предназначение- а именно като място където заедно и в разбирателство да отглеждат общото си дете, защото то е живяло при неговата баба по майчина линия.

Установи се още, че страните са ползвали жилището си в гр. Божурище като място, където да пребивават, без да отглеждат заедно детето си или да приготвят заедно храна. Според свидетеля П. страните са се възползвали напълно от съседството с къщата на родителите на съпруга, от където са вземали готово приготвена храна. Изложеното мотивира съда да приеме, че поведението и на двамата съпрузи е довело до разкъсването на семейната общност, като нито един от двамата съпрузи не само, че не е положил достатъчно усилия за запазването й, за преодоляване на конфликтите между тях, както и за отстраняване на външното влияние върху семейния живот, но е демонстрирал нежелание и неумение да прави компромиси в поведението си. По делото се установи, че съпругата е страдала от онкологично заболяване, като дори това обстоятелство не е спомогнало за сближаването им.