Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2568 от 08.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2794/2022
Вид
Определение № 2568
Подписан
08.11.2022
В сила
08.11.2022
Състав
Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2568 гр. Пловдив, 08.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20225300502794 по описа за 2022 година

Производство по чл. 413 ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на „ ЕОС Матрикс „ ЕООД, ЕИК 131001375 срещу издадената по ч.гр.д. № 4136/2022 г. по описа на РС – Пловдив Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2176 от 24.03.2022 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди че с горецитираната заповед неправилно не са му присъдени всички направени за заповедното производство разноски, конкретно че е присъдена само заплатената ДТ от 110, 29 лв. , но не и възнаграждението за един адвокат в размер на 180 лева.

Ответната страна В. Г. И. не е депозирал отговор по чл. 276 от ГПК.

Съдът установи следното:

Съгласно разрешението, дадено в т.7 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК разпоредбата на чл. 248 от ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски - в който случай е налице непълнота, която се отстранява по реда на чл. 248 от ГПК. В хипотезата, при която произнасянето му по разноските е погрешно – в нарушение на чл. 78 от ГПК, в това число и случаите, когато не е присъдил на страната всички направени от нея разноски, пътят за защита е изрично уредената в чл. 413 ал. 1 от ГПК възможност да се подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Процесната заповед за изпълнение не е връчена на заявителя – кредитор, за нея той е узнал при получаването на издадения въз основа на Разпореждането на заповедния съд от 27.07.2022 г. изпълнителен лист – получен на дата 25.08. 2022 г., а самото разпореждане му е било връчено на 23.09.2022 г. Частната жалба е подадена по пощата на 31.08.2022 г., следователно е в срок. Същата – с оглед изложеното, е от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

Предвид изложеното частната жалба е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2176 от 24.03.2022 г. е уважено изцяло искането на заявителя „ ЕОС Матрикс „ ЕООД срещу 1 длъжника В. Г. И., като е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора паричните вземания по заявлението за главница и лихва за забава в пълния им предявен размер.

Същевременно от поисканите със заявлението деловодни разноски на дружеството – 110, 29 лв. ДТ и 180 лв. / с включено ДДС / възнаграждение за един адвокат, е присъдена само ДТ, без постановен отказ за присъждане на адвокатското възнаграждение и изложени в тази насока мотиви, като към заявлението са представени писмени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

При така установеното, налага се извод че съдът неправилно не е присъдил на заявителя – настоящ частен жалбоподател, всички направени от него за заповедното производство разноски. Затова заповедта следва се отмени в частта за разноски и на заявителят да се присъдят направените от него разноски за заповедното производство, съставляващи 110, 29 лв. ДТ и 180 лв. – възнаграждение за един адвокат.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2176 от 24.03.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 4136/2022 г. на Районен Съд - Пловдив в частта за разноските – с която е разпоредено длъжникът В. Г. И., ЕГН – ********** да заплати на „ ЕОС Матрикс „ ЕООД, ЕИК 131001375 деловодни разноски, съставляващи заплатена ДТ от 110,29 лв., и в тази част Постановява:

Да се издаде в полза на „ ЕОС Матрикс „ ЕООД, ЕИК 131001375 против В. Г. И., ЕГН – ********** Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за деловодни разноски от 110, 29 лв. / сто и десет лева и двадесет и девет стот. / ДТ и 180 / сто и осемдесет / лв. – възнаграждение за един адвокат.

Обезсилва издадения въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2176 от 24.03.2022 г. по ч.гр.д. № 4136/2022 г. на Районен Съд – Пловдив Изпълнителен лист в частта за разноските – относно сумата 110, 29 лв., съставляваща заплатена ДТ.

Връща делото на същия съд и състав за издаване в полза на „ ЕОС Матрикс „ ЕООД, ЕИК 131001375 против В. Г. И., ЕГН – ********** на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за деловодни разноски от 110, 29 лв. / сто и десет лева и двадесет и девет стот. / ДТ и 180 / сто и осемдесет / лв. – възнаграждение за един адвокат.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2