Разпореждане № 125455 от 19.12.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 125455 гр. С., 19.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско дело № 20221110141239 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „С.К.“ ООД срещу Д. Ф. Т. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:

1200 лева - главница по Договор за паричен заем № 568391 от 10.09.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 189,24 лева – възнаградителна лихва по договора за заем

890,60 лева – договорна неустойка при непредставяне на обезпечение 94,28 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва 300 лева – неустойка начислена еднократно;

Нормата на чл. 411, ал. 2 от ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

Съгласно чл. 5 от договор за паричен заем страните се споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция или 2. поръчител, отговарящ на условията на чл. 23 от общите условия към договора за кредит.

Съгласно чл. 11 от договора в случай че кредитополучателят не представи договореното обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното 1 обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 23 от общите условия към договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1080,41 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит.

Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал.

1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл. 7 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 1080,41 лева при посочена като предоставена по договора главница от 1200 лева, с оглед на което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.

Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор.

Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно - 3 дни от деня на сключването на договора.

Налагането на толкова кратки срокове препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че тяхното изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то тя също поставя трудно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл. 6 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска - видно от представения погасителен план, още със сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски, т.е. изначално заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 7 от договора, поради което в договора е уговорен и начин за изплащане на дължимата неустойка.

2

Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 125 лв., като заявителят се позовава на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит. От представените по делото доказателства се установява, че нито в договора за кредит, нито в представените Общи условия, не е била уговорена неустойка за забава в посочения размер, поради което и при липса на писмена уговорка, вземането за неустойка не е възникнало въобще.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част, както и за съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за сумата в общ размер на 1483,52 лева и за съответната част за разноските в размер на 54 лева държавна такса и 50 лева за възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 158841 от 29.07.2022 г. на „С.К.“ ООД срещу Д. Ф. Т. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 890,60 лева – договорна неустойка за периода от 10.09.2021 г. до 27.05.2022 г. и 300 лева – неустойка начислена еднократно по Договор за паричен заем № 568391 от 10.09.2021 г., както и за съответната част за разноските.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3