Решение № 405 от 20.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Добрич, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Х.ва като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20253230101066 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното :

Подадена е искова молба от Е. А. Е., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощник адв. С.С.Т.., с която срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК207024290, със седалище и адрес на управление: ***, са предявени следните искове:

-съдът да прогласи за недействителен Договор за обезпечен потребителски кредит №1253963 от 25.02.2025 година, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.

- При условие на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на чл. 13, ал. 5, вр.чл. 6 от Договор за обезпечен потребителски кредит №1253963 от 25.02.2025 година, предвиждаща заплащане на неустойка, поради противоречие с добрите нрави и като неравноправна.

С исковата молба се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, както и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът да определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и да осъдите ответника да го заплати.

Твърдения в исковата молба: Страните сключили Договор за обезпечен потребителски кредит №1253963 на 25.02.2025 година в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора кредита е със следните параметри: главница от 1600 лева; размер на погасителната вноска - 3 х 66,67 лв. и 9 х 216,83 лв; Годишен процент на разходите(ГПР) - 62,75 %; брой месечни вноски 12;

Фиксиран лихвен процент - 50%; обща сума за плащане - 2151,48 лв. В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че кредита ще бъде обезпечен с поръчителство, като същото може да бъде от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на 1 следните условия: 1. При един поръчител - осигурителният доход на Поръчителят при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв., следва да е в размер на не по малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000.00 лв., осигурителният доход на Поръчителя следва да в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя; 2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв., следва да е в размер на не по малко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000.00 лв., осигурителният доход на всеки един от Поръчителите следва да в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя; 3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с Кредитора или свързани с него лица; 4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с Кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение; 5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен” по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с Кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;

Съгласно чл. 13, ал. 5 от договора, при неизпълнение на задължението на Кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по критерии на Кредитора, съгласно чл.

6 от настоящия договор или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер на 1 459.72 лева, дължима в пълен размер от денят след изтичане на уговореният между страните 14 дневен срок. На същата дата - 25.02.2025 година, между страните е сключено споразумение за консолидиране на плащания 1253963 Приложение № 3, съгласно което дължимите плащания от кредитополучателя по договор за обезпечен потребителски кредит с номер 1253963, с обща сума на плащанията в размер на 2 151.48 и неустойка в размер на 1 459.72 за неизпълнение на задължението на Кредитополучателя за предоставяне на обезпечение Поръчител/и в договорения между страните срок от 14 дни, съгласно чл. 6 от договор за обезпечен потребителски кредит ще се изпълняват заедно на падежните дати, като по този начин месечната погасителна вноска става в размер на 301 лева, а общото задължение в размер на 3611,20 лева.

Според ищеца сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. "КРЕДИРЕКТ" ЕООД е финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Договор за обезпечен потребителски кредит №1253963 от 25.02.2025 година по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.

Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Конкретно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клаузата на чл. 13, ал. 5, вр. чл. 6 от процесния договор, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение в ГПР.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер 2 на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Нещо повече в ГПР не е включена предвидената неустойка, която представлява скрита възнаградителна лихва. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит възлиза на 1600 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя за една година е повече от два пъти размера на заемната сума - 3611,20 лева.

Договора въвежда неустойка за кредитополучателя, в размер - 1459,72, близък до този на заемната сума, в случай че цитираното задължение за предоставяне на обезпечение не бъде изпълнено. Клауза за неустойка и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество последната представлява скрито възнаграждение за кредитора /което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка.

Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Според ищеца клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Уговаряне на неустойка за неизпълнение на главното задължение с фиксиран размер, почти равен на размера на главницата е в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите. Освен горното клаузата се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на 3 кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение, въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Това задължение за допълнително обезпечение възниква още при подписване на договора. При тези съображения, целта за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22, с което е прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 62,75 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва като неоснователни предявените искове.