Решение № 23429 от 20.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23429 гр. С, 20.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110156355 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Г. В. с ЕГН: **********, чрез адв.

М. Д. Д., със съдебен адрес: гр. С, ул. „Д“ № 1, ет. 2, ап. 3 срещу „МК“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „АС“ № 55, ет. 3, и „АКПЗ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „ПВ“ № 29, ет. 3, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП с искане за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № ******/23.02.2022 г., поради противоречието му със закона и добрите нрави, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи от същия, а именно на клаузата на чл. 12, предвиждаща неустойка в размер на 452,66 лева, клаузата, установяваща размера на ГПР по договора и клаузата на чл. 12, ал. 1-3, въвеждаща срок и изисквания за предоставянето на обезпечение.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за паричен заем №

******/23.02.2022 г., по силата на който ответникът му е предоставил сумата от 600 лева, при ГПР от 41,59 %, за срок от 26 седмици, а размерът на общата сума, която ищецът е трябвало да върне е 666,64 лева. Заемната сума следвало да се върне на 13 двуседмични вноски, всяка в размер на 51,28 лева. Посочва, че в чл. 12, ал. 1 от договора било уговорено задължение на заемателя в срок от 3 дни след сключването му да осигури обезпечение по договора, като ако заемателят не изпълни посоченото задължение в срок, дължи неустойка в размер на 452,66 лева, която трябвало да се заплаща на части съгласно погасителен план, като при това положение така погасителната вноска възлизала в размер на 86,10 лева, а общата дължима сума по кредита в размер от 1119,30 лева. Посочва, че през месец декември 2022 г. процесният договор бил цедиран на ответника „АКПЗ“ АД, като задължението на ищеца получило номер 743973/06.12.2022 г. Твърди, че на 20.09.2024 г. бил уведомен от ответника „АКПЗ“ АД, че задължението му по процесния кредит възлизало в размер на 1286 лева. Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото същият противоречи на множество императивни норми на ЗПК. Излага съображения, че клаузата за 1 неустойка е нищожна като противоречива на справедливостта и добрите нрави, доколкото същата фактически била уговорена като договорна лихва, поради което представлявала допълнителна печалба на кредитора, респективно излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции. Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото същият противоречи на множество императивни норми на ЗПК: чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради грешно посочен ГПР, което се приравнявало на непосочването му и представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, както и поради липса на съществен елемент от съдържанието на договора – ГПР бил посочен само като процент, но липсвало ясно разписана методика на формирането му; чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради това, че действителният размер на ГПР, включващ и неустойката за непредставяне на обезпечение, надвишавал 200 %, респективно надхвърлял в пъти максимално установения праг на ГПР; на основание чл.

143, ал. 2, т. 19 ЗЗП – поради това, че клаузите на процесния договор не били формулирани по ясен и недвусмислен начин и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Навежда твърдения, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена и накърнявала добрите нрави, като излизала извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, целяла неоснователно обогатяване и прикривала по-високата цена на договора при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение, поради което същата била неравноправна по смисъла на чл.

143 ЗЗП, респективно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. При тези и останалите подробно изложени съображения счита, че процесният договор за заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като в тази връзка твърди, че на основание чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност по кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. Твърди, че към настоящия момент е заплатил по процесния заем сума в общ размер от 200 лева.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „МК“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по допустимост и основателност. Твърди, че не е легитимиран да отговаря по настоящия иск, доколкото по силата на договор за цесия е прехвърлил вземането си спрямо ищеца на „АКПЗ“ АД. По същество оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че процесният договор и отделни негови клаузи не са недействителни и отговарят на всички законови изисквания, като излага подробни аргументи в тази насока. Сочи, че ГПР е коректно посочен в договора и е в законоустановените граници. Излага, че неустойката не е част от ГПР съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК, не трябва да се приравнява на възнаградителна лихва, а представлява обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение на заемателя да предостави обезпечение и има санкционен характер. Твърди, че ищецът е имал възможност да влияе на договорното съдържание и че всички клаузи са били индивидуално уговорени от страните, поради което не са налице неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „АКПЗ“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да са налице твърдяните нарушения на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, за което излага подробни аргументи. Оспорва ищцовите твърдения, че клаузите на процесния договор не са индивидуално уговорени, като твърди, че същият е сключен на база предварително провеждане на преговори относно неговото съдържание, като с подписването му ищецът се е съгласил с описаните в него условия. Оспорва клаузата за неустойка да противоречи на добрите нрави, доколкото същата не излизала от характерните си обезпечителна и санкционна функции, а била уговорена с цел да обезпечи заемодателят, като в случай на неизпълнение същият би могъл да насочи претенциите си към поръчителите или гаранта и да получи пълно и точно изпълнение.

Посочва, че лихвеният процент в договора е уговорен като фиксиран, поради което оспорва да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не оспорва, че ищецът е извършил плащания по процесния договор в общ размер от 200 лева, от които 50 лева към 2 първоначалния кредитор. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „АКПЗ“ АД предявява насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, с който се иска, в случай че целият договор за заем бъде прогласен за нищожен, първоначалният ищец и ответник по насрещния иск С. Г.

В. да бъде осъден да заплати на „АКПЗ“ АД остатъка от главницата по Договор за паричен заем № ******/23.02.2022 г. в размер на сумата от 400 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 25.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор на насрещния иск по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по него С. Г. В. е подал отговор, с който оспорва същия по подобни аргументи, изложени в първоначалната искова молба. Не оспорва, че на основание сключен с ответника „МК“ ЕООД договор № ******/23.02.2022 г. е получил сумата от 600 лева. Твърди, че следва да върне чистата сума по кредита, като в този смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Софийският районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, поради което и с доклада по делото за безспорно е отделено, че

- между С. Г. В. и „МК“ ЕООД е сключен Договор за паричен заем № ******/23.02.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание, в изпълнение на който „МК“ ЕООД е предоставил С. Г. В. сумата от 600 лева;

- между „МК“ ЕООД и „АКПЗ“ АД е сключен договор за цесия от 06.12.2022 г., по силата на който вземанията по Договор за паричен заем № ******/23.02.2022 г. са прехвърлени на „АКПЗ“ АД. Не се оспорва и че ищецът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията по договора между ответниците;

- С. Г. В. е заплатил в полза на „МК“ ЕООД сумата в размер на 50 лева, както и в полза на „АКПЗ“ АД сумата в размер на 150 лева, с които суми са погасени задължения по процесния договор за заем в общ размер от 200 лева.

Съгласно процесния договор за паричен заем ответникът „МК“ ЕООД предоставил на ищеца в заем сумата от 600 лева, а последният се задължил да я върне на 13 вноски с падеж на първата съгласно погасителния план – 09.03.2022 г. и на последната – 24.08.2022 г. при ГЛП – 40,03 %, като общият размер на главницата ведно с лихвата възлиза на 666,64 лева.

Посочен в договора е ГПР - 41,59 % .

Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора Заемателят се задължава на основание чл. 23 от Закона за задълженията и договорите в срок от три дни след сключването на договора, да осигури: 1.1/ Действието на трето физическо или търговско юридическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. 1.2/ Надлежно издадена банкова гаранция или надлежно учредена ипотека на недвижимо имущество, собственост на длъжника, като обезпечения на задължението. Съгласно чл. 12, ал. 3 третото лице/поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на Заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг и следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия:

1.1.1. Да бъде дееспособно физическо лице: 2. Навършена възраст: 25 години; 3. Минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на този договор: 1 500/хиляда и петстотин/ лева на месец; 4. Валидно трудово правоотношение от поне 6 /шест/ календарни месеца преди сключването на този договор; 5. Стабилна кредитна история; 6. да не е активен потребител на заемните продукти на Дружеството и/или не поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от Заемодателя, или т.2.1. Да бъде търговско юридическо лице, съгласно Търговския закон и регистрирано, съгласно Закона за Търговския регистър; 2. Да е с изцяло внесен капитал; 3. Да има минимална печалба от 10 3

000/десет хиляди лева за последните 3 години, съгласно годишните финансови отчети; 4. Да не е обявено в несъстоятелност или ликвидация; 5. Да няма задължения към държавата и/ или общината. Съгласно ал. 4 в случай, че Заемателят в определения срок не изпълни задължението си дължи на Заемодателя неустойка в размер на 452,68 лева, която е предвидено да бъде заплатена също на погасителни вноски ведно с главницата и лихвата.

Ответникът „МК“ ЕООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а сключеният помежду им договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем.