Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 182 от 10.10.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 511/2026
Вид
Решение № 182
Подписан
10.10.2026
Състав
Боян Ешпеков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Кърджали, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20265140200511 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано във връзка с подадена жалба от Н. Г. Н., чрез адв.

С. М. от АК - Кърджали против Наказателно постановление № 26-1947000289/05.08.2026 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Кърджали при ОД на МВР - Кърджали, с което на основание чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП на Н. Г. Н. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, както и че е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага се довод, че наказателното постановление страда от съществен порок, а именно – в същия липсвала дата на издаване.

Жалбоподателят излага подробни съображения, че не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на управлявания автомобил, респ. за липса на субективната страна на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Н., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С. М. от АК – Кърджали. Последният поддържа жалбата. В хода на делото по същество поддържа изложените съображения в подадената жалба и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно 1 призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е депозирана молба, с която оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление.

Излага съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР - Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2026 г. около 21.40 часа С.Ш. и А.Б. - полицейските служители в РУ – Кърджали, се намирали в на главен път I – 5, на км. 326, в с.

Черноочене, общ. Черноочене, обл. Кърджали. Полицейските служители спрели за проверка лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с рех. № *******, движещ се от с. Черноочене към гр. Хасково. При извършената проверка установили, че посочения автомобил е със служебно прекратена регистрация, поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, от 21.04.2026 г. Служителите на МВР установили също така, че автомобилът се управлява от Н. Г. Н., който е и собственик на автомобила. Автомобилът бил с поставени регистрационни табели на определените за това места. По отношение на жалбоподателя Н. Н. е бил съставен АУАН серия G A № 4840163/17.05.2026 г. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, а именно - управлява МПС, което не е регистрирано надлежния ред. Издаденият акт е връчен на санкционираното лице на същата дата. С мотивирана резолюция № 26-1947М000112/18.05.2026 г. административнонаказателното производство било прекратено и преписката била изпратена в Района прокуратура - Кърджали. С постановление от 22.06.2026 г. Районна прокуратура - Кърджали е отказала да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал.

2, във вр. с ал. 1 от НК. След това наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление с № 26-1947-000289/05.08.2026 г., връчено на санкционираното лице на 07.08.2026 г., с което на Н. Г. Нур са наложени наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмените доказателства – заверено копие на Мотивирана резолюция № 261947-М000112/18.05.2026 г.; заверено копие на Заповед за прилагане на принудителна медицинска мярка № 26-1947-000261/17.05.2026 г.; заверено копие на Застрахователна полица № BG/07/126001692681; заверено копие на Докладна записка от 17.05.2026 г.; заверено копие на Обяснения от Н. Г. Н.; заверено копие на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 22.06.2026 г. на Районна прокуратура – Кърджали; Справка за 2 нарушител/водач за Н. Г. Н.; заверено копие на Заповед № 8121з 1632/02.12.2021 г.; заверено копие на Заповед № 292з-1702/25.02.2025 г.;

АУАН серия G A № 4840163/17.05.2026 г.; Наказателно постановление № 261947-000289/05.08.2026 г.; копие на справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, ведно със справка за служебна промяна на регистрация на лек автомобил с рег. № *******; както и копие на Удостоверение рег. № 292р-23656/09.09.2026 г. на ОД на МВР – Кърджали.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, същата е основателна.

На жалбоподателя са наложени административни наказания за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение административнонаказателната отговорност на Н. Г. Н. е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

На първо място следва да се посочи, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице - Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Кърджали при ОД на МВР - Кърджали.

В тази насока по делото е приобщена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. С посочената заповед са определени да извършват контролна и административнонаказателна дейност по ЗДвП, включително и да издават наказателни постановления, държавни служители от МВР, между които е и издалият обжалваното наказателно постановление.

По делото безспорно е установено, че на 17.05.2026 г. около 21.40 часа на главен път I – 5, на км. 326 с посока на движение от с. Черноочене към гр.

Хасково, жалбоподателят Н. Н. е управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с рег. № *******, на което МПС регистрацията е била прекратена, поради липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство безспорно се установява от събраните писмени доказателства, като същото не се оспорва от жалбоподателя. Посоченото води до извода, че превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, регламентиращ служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ (за липса на сключена задължителна застраховка). Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна 3 процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не са представени. Безспорно е установено, че жалбоподателят Н. Н. е собственик на автомобила, но не са налице доказателства нито органите на МВР да са го уведомили за прекратяването на регистрацията, нито Гаранционен фонд, който има задължение да изпрати уведомление до собственика на автомобила съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ, което да е връчено на последния. Действително, с настъпили промени в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г. е отпаднало задължението на органите на МВР да уведомяват собствениците на МПС с прекратена регистрация по силата на посочената разпоредба, но това задължение не е отпаднало съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба I - 45/24.03.2000 г. С оглед гореизложеното и наличието на поставени на определените за това места регистрационни табели Н. Н. не е съзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства санкционираното лице да е осъществило деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Съдът намира изложеният довод, че наказателното постановление страда от съществен порок, тъй като в същото липсва посочена дата на издаване, за неоснователен. В представения оригинал на наказателното постановление и в копието на същото, представено от самия жалбоподателя, е посочената дата на издаване – 05.08.2026 г.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото, както и поради направеното искане за присъждане на направените разноски на жалбоподателя се дължат такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.

143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна 4 защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро. От процесуалния представител на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящата инстанция намира за неоснователно.

Действително, делото не представлява фактическа и правна сложност, но процесуалния представител на жалбоподателя е изготвил подадената жалба и е участвал в проведеното открито съдебно заседание, т.е. бил е процесуално активен. В тази връзка настоящата инстанция съобрази и че заплатената сума за адвокатско възнаграждение не надвишава значително минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа (загл. изм.-ДВ бр.14 от 2025 г.), който размер съдът взема предвид единствено като ориентир. Ето защо Районен съд - Кърджали намира, че заплатената сума за адвокатско възнаграждение съответства в пълна степен на извършената работа. Доколкото издателят на наказателното постановление е служител на Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат разноски и не следва да се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1947-000289/05.08.2026 г., издадено от Началник сектор "Охранителна полиция" в РУ – Кърджали при ОД на МВР - Кърджали, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в размер на 255.65 евро (500.01) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Н. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. *******, общ.