Решение № 13351 от 23.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13351 гр. София, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: .... при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110118238 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявен от З. Р. Д. срещу ..... иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се иска прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ...../28.10.2021г., поради нарушаване и заобикаляне на разпоредбите на чл.

26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и поради накърняване на добрите нрави.

Релевират се доводи, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № ....../28.10.2021г., сключен с .... /трето лице за настоящия спор/, по силата на който получила сумата от 500.00 лева и следвало да върне сума в общ размер от 558 лева, при ГПР 46.42 %, като в договора не бил посочен годишният лихвен процент. Във връзка с този договор за кредит, ищцата сключила с ответното дружество процесния договор за предоставяне на гаранция № ...../28.10.2021г., като договорът за предоставяне на гаранция обезпечавал сключения договор за кредит. По силата на този договор ищцата следвало да заплати на ответника сумата от 402 лева.

Ищцата счита, че договорът за предоставяне на гаранция № ...../28.10.2021г. е нищожен, на основание чл. 26, ал.1,пр. 3 ЗЗД, доколкото е сключен при нарушаване на разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Заявява, че е налице нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, тъй като сумата, която се претендирала чрез Договора за гаранция била в размер на 402 лева и била в почти същия размер като главницата по отпуснатия договор за 1 кредит. По този начин се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост.

Ищцата релевира още, че срещу сумата от 402 лева не получавала каквато и да било насрещна престация, като същевременно била принудена да сключи договор за предоставяне на гаранция и то с предварително избрано от кредитодателя дружество.

В ИМ се твърди още, че с договора за предоставяне на гаранция се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 90 %, без каквато и да е насрещна престация. На следващо място, ищцата заявява, че процесният договор бил нищожен, поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл.

19, ал. 4 ЗПК. Възнаграждението, което следвало да се заплати по процесния договор в размер на 402 лева следвало да бъде отразено в определения ГПР. Уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № ...../28.10.2021г. по своята същност представлявало разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Със сключването на процесния договор се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че Договор за предоставяне на гаранция № ...../28.10.2021г. е недействителен, на основание чл.143 ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП. Релевира, че същият бил сключен във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и по този начин водел до неравновесие в правата на страните. Изтъква още, че процесният договор не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Ето защо счита, че е налице нееквивалентност между престациите. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Счита иска за неоснователен, като в тази връзка са релевирани следните възражения: по силата на т. 3.2.1 от Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит на ....., ищцата била длъжна да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез предоставяне на банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова институция или двама поръчители като ищцата избрала да изпълни задължението си за обезпечаване на сключения от нея договор за кредит, чрез представяне на гаранция от небанкова финансова институция, посредством сключения процесен договор.

Относно твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 - 10 и чл. 19, ал. 4, съответно на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, ответникът релевира, че договорът за гаранция, сключен между ищцата и ....., било самостоятелно правоотношение, по което и двете страни са поели насрещни задължения като процесният договор по никакъв начин не бил част от договора за кредит, който ищцата била сключила с .... Ето защо посочва, че всякакви твърдения относно нищожността на договора за гаранция, базирани на уговорки между ищцата и трето лице, били неоснователни. Релевира още, че лихвеният процент, съответно ГПР били възпроизведени в договора за кредит, сключен между двете страни. Посоченият 2

ГПР от 38.75 % в договора за кредит бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като размерът му не надвишавал 5-кратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Дължимото от ищцата възнаграждение по процесния Договор за предоставяне на гаранция не се включвало в размера на ГПР. Ищцата не е била задължена да сключи договор за предоставяне на гаранция с ответника, нито като условие за отпускане на кредит, нито с оглед конкретно задължение, включено в договора за кредит, а също и ищцата имала възможност да обезпечи отпуснатия кредит по друг начин, включително чрез поръчителство. Към момента на сключване на договора за кредит, доколкото на кредитодателя не било известно какво обезпечение ще предостави кредитополучателят, въобще не било възможно изчисление на евентуални разходи за услуги, предоставяни от трети лица, съответно тяхното включване в ГПР. Ищцата разполагала и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което тя имала субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му, без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки (чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора). В случай, че ищцата била в невъзможност да изпълни договорното си задължение за осигуряване на обезпечение на договора за кредит в срок до края на деня следващ деня на сключването му, тя имала на разположение още 13 дни, в които да вземе решение за отказване от договора, без да дължи обезщетения или неустойки. Изтъкнато е, че ищцата не се възползвала от възможността да упражни това свое право. Неправилно било твърдението на ищцата, че е налице нарушение на добрите нрави и че е налице нарушение на нормата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Изтъква, че уговарянето на възнаграждение за предоставяната от ответника услуга не нарушавало добрите нрави.

Не било нарушение и уговореното между ищцата и ..... задължение за обезпечаване на отпуснатия кредит. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на гаранция, ищцата се била задължила да заплаща на ответника възнаграждение в размер на 67 лева на месец, а ако срокът на валидност на гаранцията не покривала пълен месец, възнаграждението било на ден по 1/30 от месечното възнаграждение. Следователно, не само, че не било основателно твърдението за нарушаване на добрите нрави, но и невярно било посочено дължимото от ищцата възнаграждение. Ответникът бил изпълнил всичките си задължения по процесния договор. Въпреки че срокът на Договор за потребителски кредит № ...... бил изтекъл, ищцата не е изплатила всичките си задължения към ..., като са останали за плащане 329 лева. С искане от 29.04.2022 г. сумата от 329 лева била претедирана от ... спрямо ...... На 11.08.2022г. ..... платил на ... сума в размер на 329 лева, с което погасило всички задължения на З. Р. Д. по Договор за потребителски кредит № ...... сключен с .... Ищцата не била платила уговореното възнаграждение по Договора за гаранция, нито е възстановила платената от ..... на ... сума в размер на 329 лева за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит.

3

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № ...../28.10.2021г., поради нарушаване и заобикаляне на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и поради накърняване на добрите нрави.

Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на сочените основания за нищожност – противоречие с императивните правни норми на чл. 1 и чл.

19, ал. 4, във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва да се изложат следните съображения: по делото е безспорно установено, че между ищцата и .... /трето лице за настоящия спор/ е сключен договор за потребителски кредит № ....../28.10.2021г. /л. 5 и сл./. По силата на този договор ищцата в качеството си на кредитополучател получила сума в размер на 500.00 лева при годишен лихвен процент от 38.75% /л. 7, стр. 2/, при срок на кредита до 29.04.2022г. като е следвала да върне сумата от 558.00 лева. В чл. 4, ал. 3 от договора за потребителски кредит е предвидено, че в срок до края на следващия ден от сключване на процесния договор, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора като банковата гаранция трябва да бъде за сума в размер на 558.00 лева със срок на валидност до 30.04.2022г.

С изготвения по делото доклад /л. 47/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото обстоятелството, че между страните по делото е сключен договор за предоставяне на гаранция № ...../28.10.2021г. /л. 10 и сл./. В чл. 1, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция е постигнато съгласие ответникът, в качеството си на гарант да издаде гаранция в полза на .... за сума в размер на 558.00 лева като за целта ищцата следва да заплаща в полза на ответника месечно възнаграждение в размер от 67.00 лева на месец.

Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното: въпреки че всеки един от посочените два договори формално да представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на гаранция по кредита /без всякаква друга възможна алтернатива/ в срок до края на следващия ден от сключване на процесния договор за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за издаване на гаранцията, ведно с основното задължение по кредита. По изложените съображения съдебният състав намира, че по отношение преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, както и ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата като физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В разпоредбата на чл. 4 от процесния договор за предоставяне на гаранция /л.

10, стр. 2/ е предвидено, че уговореното възнаграждение, дължимо от ищцата в месечен размер от по 67.00 лева /л. 10/ не постъпва в патримониума на ....., а е уговорено като 4 част от погасителната вноска, която кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя .... по банкови сметки, които са идентични с посочените в договора за потребителски кредит /л. 5, стр. 2/. Съдът счита, че уговореното в чл. 1, ал. 2 от договора за предоставяне на гаранция задължение /л. 10/ за заплащане на възнаграждение не поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност.

С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извода, че чрез сключването на този договор за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на ..... По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В самия договор за потребителски кредит е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 46.42% /л. 7, стр. 2/, но в същия не е включено възнаграждението за предоставената банкова гаранция, възлизащо на месечната сума от по 67.00 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.