Решение № 651 от 25.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Бургас, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20242120103360 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД против С. Г. Р., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на банката следните суми: 1950.10 лв. – неплатена главница по сключен между К* и „******“ КЧТ (чийто универсален правоприемник е ищцовата банка) договор за потребителски кредит № ***** / **** год., 192.18 лв. – договорна лихва за периода от 15.05.2023 год. до 15.02.2024 год., 151.33 лв. - мораторна лихва за периода от 15.06.2023 год. до 16.01.2024 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 22.02.2024 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ***** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Исковете са предявени по реда на чл.415, ал.1, т.3 вр. с чл.422 от ГПК, а правното им основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.9, ал.1 от ЗПК, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцовата банка не се представлява; пълномощникът й е депозирал молба, с която поддържа исковите претенции, моли за уважаването им и за присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.

Особеният представител на ответника е оспорил исковете по реда на чл.131 от ГПК, излагайки подробни съображения за неоснователността им.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установени следните факти, имащи отношение към спора:

„Юробанк България” АД е универсален правоприемник на „*****“

КЧТ.

1

На **** год. между последното и Р. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № *****, по силата на който „*****“ КЧТ, в качеството на кредитодател, е отпуснало на ответника - кредитополучател потребителски кредит в размер на 4500 лв., срещу задължението на последния да го погасява, ведно с договорената лихва в размер на 34.54%, такса „ангажимент“ от 157.50 лв. и застраховка от 960.48 лв., на 36 броя месечни анюитетни вноски от по 230.24 лв. всяка, съгласно погасителен план.

Крайният срок за издължаване е определен на 15.02.2024 год.

Уговорена е и дължимост на мораторна лихва в размер на законната (чл.5 от договора).

Според заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, кредитополучателят е усвоил кредита от 4500 лв., колкото е преводът по банковата му сметка. В заключението подробно е отразена структурата на дълга - неплатена главница от 1950.10 лв., неплатена възнаградителна лихва от 192.18 лв. към датата на последната погасителна вноска; изчислени са платените погасителни вноски и е посочено как са разнесени плащанията, възлизащи общо на 5986.28 лв. Според експерта, в претендираната главница е добавена застраховка, която също акумулира лихви, затова надвишава размера на неплатения остатък от главницата по кредита.

По депозирано на 22.02.2024 год. от „Юробанк България” АД заявление, е образувано ч.гр.д. № ***** / 2024 год. на БРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника длъжник, с предмет процесните вземания.

При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският районен съд намира исковете за неоснователни.

Дружеството-кредитор, отпуснало кредита, е било регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява кредитор по см. на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Отпуснатият на ответника кредит, като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител, съгл. чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потребителски кредит, регулиран от нормите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и на ЗЗП.

ЗПК императивно въвежда строго формални изисквания относно формата и съдържанието на договора за кредит - чл.10 и чл.11 от ЗПК. С чл.22 от ЗПК се предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са 2 установени в обществен интерес – за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на нарушаването им – т.1 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка относно действителността на процесния договор и във връзка и с доводите на ответната страна, настоящият състав констатира, че същият не отговаря на част от изискванията по чл.10, ал.1 от ЗПК, както и на това – по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Посочен в него е годишният процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност – 44.49 %, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и дължимите на посредниците за сключването на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Фактически, в случая липсва конкретизация за това как е формиран ГПР, което води и до неяснота, относно включените в него компоненти, т. е. нарушено е и едно от основните изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК – за сключването на договора по ясен и разбираем начин.

Това от своя страна води до въвеждане в заблуждение на кредитополучателя относно тежестта на поеманото от него задължение, тъй като при включване на застраховката и таксата ангажимент към разходите по кредита, ГПР би надхвърлил допустимия от закона /чл.19, ал.4 от ЗПК/ размер.

На следващо място – очевидно е, че в нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК, размерът на използвания в договора за потребителски кредит и приложенията му шрифт, не е еднакъв и е по-малък от 12 пункта /4.23 мм/.

Ето защо следва да се приеме, че съгласно чл.22 от ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е изначално недействителен и на основание чл.23 от ЗПК, потребителят е дължал връщане само на чистата стойност на кредита – в случая 4500 лв., но не и на лихва или други разходи по него, таксата ангажимент, застрахователна премия и пр.

Р. е платил общо 5986.28 лв. по процесния договор за кредит, т.е. е надплатил, следователно задължението му за връщане на остатъка от чистата стойност на предоставения кредит е погасено и исковете следва да се отхвърлят.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Юробанк България”АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С****, представлявана от Д*Ш* и П*Д*, предявени против С. Г. Р. от гр.

3

Б****, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на банката следните суми: 1950.10 лв. – неплатена главница по сключен между К* и „******“ КЧТ (чийто универсален правоприемник е ищцовата банка) договор за потребителски кредит № ***** / **** год., 192.18 лв. – договорна лихва за периода от 15.05.2023 год. до 15.02.2024 год., 151.33 лв. - мораторна лихва за периода от 15.06.2023 год. до 16.01.2024 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 22.02.2024 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ***** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4