Решение № 499 от 16.12.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Велико Търново, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгений Пачиков

Членове:

Ирена Колева

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500934 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №260018/10.07.2020г., постановено по Гр. д.№3405/2019г. по описа на РС – Велико Търново ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т. – Ц.“ ЕООД със седалище гр.В.Т., ЕИК .., че ДЪЛЖИ на „Г. А.“ ЕООД със седалище с.К., общ.Л., с ЕИК .., на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 2200лв. – главница, представляваща дължим остатък от продажната цена на фуражен миксер „АLPER YK -6“ по договор за покупко – продажба на земеделска и горска техника от 08.12.2017г., сумата от 157,06лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 16.12.2018г. до 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 29.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение №1195/09.09.2019г. по ч. гр. д.№2651/2019г. по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата над уважения размер от 2200лв. до пълния предявен размер от 14662,40лв., както и за лихва за забава върху главницата за горницата над уважения размер от 157,06лв. до пълния предявен размер от 1046,70лв., като неоснователни и недоказани; ОСЪЖДА „Т. – Ц.“ ЕООД със седалище гр.В. Т. ДА ЗАПЛАТИ на „Г. А.“ ЕООД със седалище с.К., сумата от 235лв., представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 153,53лв., представляваща направените в заповедното производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от 1 иска; ОСЪЖДА „Г. А.“ ЕООД със седалище с.К., община Л., ДА ЗАПЛАТИ на „Т. – Ц.“ ЕООД със седалище гр.В.Т. сумата от 917,95лв. – сторените от ответника разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.

В срока по чл.259 ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото „Г. А.“ ЕООД със седалище с.К., община Л., чрез пълномощника му адв.Г.Г. – САК, против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен частично иска за главница за сумата от 2462,04лв. над уважения размер от 2200лв., която сума от 2462,04лв. - главница е цената по фактурата и се явява разликата между цената по договора от 08.12.2017г. и цената по фактурата от 13.12.2018г.; е отхвърлен частично иска за мораторна лихва за сумата от 175,76лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 2462,04лв. за периода от 16.12.2018г. до 29.08.2019г., над уважения размер мораторна лихва, и е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от 2462,04лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Развити са оплаквания, че първоинстанционният съд е направил неправилни и незаконосъобразни изводи относно приетите по делото факти за безспорни между страните, поради което е и налице незаконосъобразен изход на делото в атакуваната част.

Твърди, че няма спор между страните, че с фактурата от 13.12.2018г. е обективирано съгласие относно цената по сделката и че именно тази цена е отразена в счетоводството на „Т - Ц“ ЕООД. Излага, че възприетото от първостепенният съд, че по – високата цена във фактурата включвала и допълнителни уговорки се основава единствено на защитната теза на противната страна, изразена за първи път едва в хода на настоящото производство. Твърди, че допуснатата от купувача забава по договора за търговска продажба прави напълно обяснимо да има равностойна престация, която страните да се съгласят да уговорят към датата на оформянето на фактурата. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му частично отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което приеме за установено спрямо „Т – Ц“ ЕООД, че дължи на „Г А“ ЕООД и сумата в размер на 2462,04лв. - главница, сумата от 175,76лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 16.12.2018г. до 29.08.2019г. върху главницата 2462,04лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 29.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение №1195/09.09.2019г. по ч. гр. д.№2651/2019г. по описа на ВТРС. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски и пред двете инстанции за уважената част, които разноски за въззивното производство са в размер на внесената ДТ.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на „Г А“ ЕООД от насрещната страна – ответник „Т – Ц“ ЕООД.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от ответника „Т – Ц“ ЕООД със седалище гр.В.Т, чрез пълномощника му адв.Ч. от ВТАК, В ЧАСТТА, с която са уважени частично предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД. Развити са оплаквания, че 2 първоинстанционният съд неправилно приема, че не може да се приложи тригодишният срок по чл.197 ал.1 изр.2 ЗЗД, като обратното – от доказателствата по делото ставало ясно, че ищецът е знаел за разминаването в обема на процесната вещ. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му уважителна /посочена в жалбата като осъдителна, вместо установителна/ част, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявените искове. Претендира направените съдебни разноски за двете инстанции, като за разноските във въззивното производство представя списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на „ТЕДИ – ЦВЕТ“ ЕООД от насрещната страна – ищец – „Г А“ ЕООД чрез пълномощника му адв.Г. Г. от САК, с който моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, поради недопустимост на искането за отмяна на решението в осъдителната част, какъвто осъдителен диспозитив решението не съдържа, а в случай, че въззивната жалба бъде приета за допустима, да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна. Намира единственият посочен в жалбата довод за неправилност на решението в обжалваната му част за напълно повърхностен, необоснован и недоказан, очевидно целящ единствено отдалечаване във времето на изискуемостта на задължението и изпълнение на произтичащите от неизпълнението негативни последици. Претендира присъждане на сторените във връзка с жалбата разноски.

В СЗ „Г А“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.Г. Г. – САК, поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена. Моли въззивната жалба на насрещната страна да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а в случай, че бъде приета за допустима – да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна и моли да бъде редуцирано, в случай, че надхвърля минималния размер по НМРАВ.

В СЗ „Т. – Ц.“ ЕООД, чрез Р. Т. Г. – Управител и чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена. Оспорва въззивната жалба на насрещната страна – ищец и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, с довод, че не дължи претендираната главница от 2462,04лв. - разлика в цената между договора и фактурата, тъй като това е фактически уговорката за доставка на товарач, който товарач не е доставен. Претендира разноски за въззивна инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби от страните са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Неоснователно е възражението на „Г. А.“ ЕООД със седалище с.К., общ. Л., за процесуална недопустимост на въззивната жалба, подадена от „Т. - Ц.“ ЕООД, 3 по причина посочване в жалбата, че е насочена срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, каквато няма. Посочването във въззивната жалба на „Т. – Ц.“ ЕООД, че неин предмет е първоинстанционното решение в осъдителната част, при липса на осъдителен диспозитив, не обуславя недопустимост на жалбата, доколкото е ясна волята на въззивника, че атакува решението в неблагоприятната за него част, която в случая е установителна, и с която са частично уважени предявените по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК иск по чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, поради което въззивната жалба на „Т. – Ц.“ ЕООД, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

В необжалваната част от отхвърлителната такава, първоинстанционното решение е влязло в законна сила на основание чл.296 т.2 ГПК.

При проверка за правилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд счита, че подадените въззивни жалби, разгледани по същество, са неоснователни и недоказани, а първоинстанционно решение в обжалваните му части е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са били предявени от „Г. А.“ ЕООД с.К., чрез пълномощника му адв.Гр. Г. от САК, против „Т. – Ц.“ ЕООД със седалище гр.В. Т. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск по чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 14 662,40лв., представляваща неплатено задължение по фактура №2241/13.12.2018г., иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1046,70лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 16.12.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 29.08.2019г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2019г. до окончателното изплащане, които суми са предмет на издадена Заповед №1195/09.09.2019г. по Ч. гр.д.№2651/2019г. по описа на ВТРС. Изложени са твърдения за извършена между страните на 13.12.2018г. покупко – продажбена сделка, по силата на която „Г. А.“ ЕООД е продал, а „Т. – Ц.“ ЕООД е закупил чисто нов фуражен миксер ALPER YK – 6 срещу цена от 21 662,40лв., която сделка е оформена с фактура №2241/13.12.2018г., в която е отбелязан падеж на плащане на цената по сделката - два дни. Твърди се, че ищецът – продавач е изпълнил задължението си да предаде на купувача вещта, която, съгласно изготвен приемо – предавателен протокол е приета от купувача на същата дата, но ответникът – купувач не е изплатил изцяло цената в уговорения двудневен срок, като е извършил частични плащания на дати – 04.01.2019г. – сума в размер на 2000лв., на 08.01.2019г. – сума в размер на 2000лв., на 06.03.2019г. – сума в размер на 3000лв., общо платени 7 000лв., и останала неплатена претендирана разлика в продажната цена в исковия 4 размер по иска за главница от 14 662,40лв. Допустимостта на предявените искове по реда на чл.422 ал.1 ГПК се обосновава с твърдения за подадено възражение от длъжника срещу издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.

№2651/2019г. по описа на ВТРС.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът „Т. – Ц.“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, е оспорил предявените искове по основание и по размер с искане да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. Оспорил е твърдяните в ИМ факти, позовавайки се, че видно от Договор за покупко – продажба на земеделска и горска техника от 08.12.2017г. и разписка от 07.12.2017г. „Т. – Ц.“ ЕООД е изплатило авансово по договора сумата от 10 000лв. и е останал остатък за плащане в размер на 9 200лв. с вкл. ДДС, с твърдение, че последващо с няколко превода ответникът е заплатил по банков път остатъка от продажната цена и към момента не дължи нищо на ищеца.