Определение № 1344 от 15.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1344 гр. Велико Търново, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500836 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.407 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД със седалище гр.София, с ЕИК 040638060, чрез пълномощник адв.А. Б. – САК, против Разпореждане от 22.01.2024г., постановено по Гр. д.№1149/2020г. по описа на РС – Свищов, с което е разпоредено да се издаде ИЛ в полза на „СЕВ ТОЛ“ ЕООД, с ЕИК 202360134, против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК 040638060, за сумата от 700,00лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство по В.гр.д.№419/2022г. по описа на ВТОС, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че с оглед подадена от частния жалбоподател молба по чл.248 ал.1 ГПК въззивното решение по В.гр.д.№419/2022г. по описа на ВТОС в частта за присъдените в полза на „СЕВ ТОЛ“ ЕООД разноски в размер на 700лв. за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство, послужило като основание за издаване на ИЛ, към момента на постановяване на обжалваното разпореждане по чл.406 ал.1 ГПК, предвид липсата към този момент на произнасяне от ВТОС по подадена от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД чрез ССЕВ на 21.04.2023г. молба по чл.248 ал.1 ГПК, не е влязло в сила, респ. не е налице изпълнителен титул, а издадения въз основа на обжалваното разпореждане ИЛ следва да бъде обезсилен.

Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното Разпореждане на РС – Свищов от 22.01.2024г., постановено по Гр.д.№1149/2020г. по описа на СвРС за издаване на ИЛ, като неправилно и незаконосъобразно, а издаденият въз основа на същото ИЛ – обезсилен.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от другата страна – „СЕВ ТОЛ“ ЕООД, чрез пълномощник адв.И. С., с който моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и безпредметна. Излага, че с Определение №492/17.04.2024г., постановено по В.гр.д.№419/2022г. по описа на ВТОС, ОС – Велико Търново се е произнесъл по молба с вх.№3461/18.03.2024г. на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ по чл.248 ал.1 ГПК, получена чрез ССЕВ на 21.04.2023г., като същата е оставена без уважение. Твърди се, че адвокатското възнаграждение от 700лв., за което в полза на „СЕВ ТОЛ“ ЕООД е издаден въз основа на обжалваното разпореждане ИЛ, е платено от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, след като срещу ТД - частен жалбоподател е образувано ИД №569/2024г. по описа на ЧСИ – Ренета Милчева, а събраната сума е преведена на „СЕВ – ТОЛ“ ЕООД от ЧСИ на дата 08.04.2024г.

1

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните в нея оплаквания и данните по делото, съобрази доводите в писмения отговор по частната жалба, приема за установено от фактическа страна следното:

С въззивно съдебно решение №158/04.04.2023г., което е окончателно, са потвърдени Решение №260080/16.08.2021г. и Определение №260213/03.12.2021г., постановени по Гр.д.

№1149/2020г. по описа на РС – Свищов, както и е осъдено ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, с ЕИК 040638060, да заплати на „СЕВ ТОЛ“ ЕООД, с ЕИК 202360134, сумата от 700лв. – направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

В срока по чл.248 ал.1 ГПК е постъпила на 21.04.2023г. чрез ССЕВ до ОС – Велико Търново молба от ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адв.А. Б., по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на постановеното по В.гр.д.№419/2022г. по описа на ВТОС съдебно решение в частта за разноските с искане за присъждане в полза на „СЕВ ТОЛ“ ЕООД адвокатско възнаграждение в предвидения в НМРАВ минимум, която, видно от Докладна записка /л.77/, съдържаща се във В.гр.д.№419/2022г. по описа на ВТОС, не е разпечатвана и не е входирана, и която молба по чл.248 ал.1 ГПК от ЗАД „Алианц България“ АД с вх.№3461/18.03.2024г., получена чрез ССЕВ на 21.04.2023г., чрез пълномощник адв.А. Б., за изменение на решението по В.гр.д.№419/2022г. по описа на ВТОС в частта за разноските, е оставена без уважение като неоснователна с постановено по В.гр.д.№419/2022г. по описа на ВТОС Определение №492/17.04.2024г.

Въз основа на подадена молба с вх.№260027/17.01.2024г. от „СЕВ ТОЛ“ ЕООД по чл.405 ал.1 вр. чл.404 т.1 ГПК, с обжалваното Разпореждане от 22.01.2024г., постановено по Гр. д.№1149/2020г. по описа на РС – Свищов, е разпоредено да се издаде ИЛ в полза на „СЕВ ТОЛ“ ЕООД, с ЕИК 202360134, против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК 040638060, за сумата от 700,00лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство по В.гр.д.№419/2022г. по описа на ВТОС, като въз основа на издадения ИЛ е образувано ИД №569/2024г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева Василева с рег.№790 от КЧСИ, ПДИ по което е връчено на ЗАД „Алианц България“ АД на 11.03.2024г., а настоящата частна жалба е подадена на 18.03.2024г., т.е. в рамките на двуседмичния срок от връчване на ответника на ПДИ по чл.407 ал.1 ГПК.

Видно от представена с писмения отговор на частната жалба справка /детайли за трансакция“/, изд. от „ОББ“ АД, на 08.04.2024г. ЧСИ Ренета Милчева Василева е превела по сметка на „СЕВ ТОЛ“ ЕООД сумата от 700лв., съобразно издадения процесен ИЛ, по извършено по ИД плащане от длъжника ЗАД „Алианц България“ АД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният двуседмичен срок от връчване на ответника – частен жалбоподател на ПДИ по чл.407 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Фактът, че сумата от 700,00лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство по в.гр.д.

№419/2022г. по описа на ВТОС е заплатена от длъжника по издадения ИЛ и частен жалбоподател ЗАД „Алианц България“ АД на дата 08.04.2024г. не лишава жалбоподателя от правен интерес от предявяване на настоящата частна жалба, доколкото и въпросът платена ли е сумата по ИЛ е извън предметния обхват на производството по чл.407 ал.1 ГПК, поради което частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното разпореждане по чл.406 ал.1 ГПК потвърдено като краен резултат, като правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

В настоящото производство по чл.407 ал.1 ГПК по обжалване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист съдът проверява само налице ли са кумулативно изискуемите предпоставки по чл.406 ал.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист, а именно, дали актът, въз основа на който се иска издаване на ИЛ, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Действително, в процесният случай към датата на постановяване на обжалваното Разпореждане от 22.01.2024г. по Гр.д.№1149/2020г. по описа на РС – Свищов е налице акт – въззивно решение №158/04.04.2023г., постановено по В.гр.д.№419/2022г. по описа на ОС – 2

Велико Търново в частта за разноските, който е редовен от външна страна, но който, с оглед срочно подадена от ЗАД „Алианц България“ АД в едномесечният срок по чл.248 ал.1 ГПК от постановяване на необжалваемото въззивно решение молба по чл.248 ал.1 ГПК чрез ССЕВ на 21.04.2023г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските и предвид липсата на произнасяне от въззивният съд по молбата по чл.248 ал.1 ГПК към момента на постановяване на обжалваното разпореждане по чл.406 ал.1 ГПК, към този релевантен момент актът, въз основа на който се иска издаване на ИЛ – въззивно решение в частта за разноските, доколкото не е бил влязъл в сила, не е удостоверявал подлежащо на изпълнение /ликвидно и изискуемо/ вземане на „СЕВ ТОЛ“ ЕООД срещу длъжника – частен жалбоподател за сумата от 700лв. – направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство, а от там не е подлежал на принудително изпълнение по смисъла на чл.404 т.1 ГПК и произнасянето от РС по реда на чл.406 ал.1 ГПК с обжалваното разпореждане по чл.406 ал.1 ГПК се явява преждевременно.

Независимо от горното обаче, съдът по частната жалба в настоящото производство по чл.407 ал.1 ГПК съобразява всички релевантни за изхода по частната жалба факти, настъпили след подаването й до произнасяне по същата. В тази връзка ВТОС съобразява, че с окончателно Определение №492/17.04.2024г., постановено по В.гр.д.№419/2022г. по описа на ОС – Велико Търново, е оставена без уважение предявената молба с вх.

№3461/18.03.2024г., получена чрез ССЕВ на 21.04.2023г. от ЗАД „Алианц България“, чрез пълномощника адв.А. Б., за изменение на въззивно съдебно решение №158/04.04.2023г., постановено по в.гр.д.№419/2022г. по описа на ВТОС в частта за разноските, като неоснователна, с което произнасяне от ВТОС с окончателно определение по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК въззивното решение е влязло в законна сила в частта за присъдените в полза на „СЕВ ТОЛ“ ЕООД, с ЕИК 202360134, възложени в тежест на частния жалбоподател ЗАД „Алианц България“ АД направени разноски в размер на 700лв. за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство, и освен, че е акт, редовен от външна страна, с влизането му в сила в частта за разноските въззивното решение удостоверява и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника ЗАД „Алианц България“ АД за сумата от 700лв. направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство, поради което към момента на настоящото произнасяне от ВТОС по частната жалба са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.406 ал.1 ГПК за издаване на ИЛ, предвид което и обжалваното разпореждане по чл.406 ал.1 ГПК, с което е уважена предявената от „СЕВ ТОЛ“ ЕООД молба с вх.№260027/17.01.2024г. за издаване на ИЛ за сумата от 700лв. – присъдени разноски за адвокатски хонорар по в.гр.д.№419/2022г. по описа на ОС – Велико Търново като краен резултат е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, респ. частната жалба отхвърлена като неоснователна. В предметния обхват на проверката при произнасяне по реда на чл.406 ал.1 ГПК не се включва изследване на въпроса погасено ли е чрез плащане вземането, за което се претендира издаване на ИЛ, а се изследват само предпоставките по чл.406 ал.1 ГПК, поради което и ВТОС не съобразява обстоятелството на извършено от частния жалбоподател на 08.04.2024г. плащане на сумата от 700лв. по издадения ИЛ въз основа на обжалваното разпореждане по чл.406 ал.1 ГПК, което следва да бъде взето предвид от ЧСИ по образуваното по издадения ИЛ ИД №569/2024г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева Василева с рег.№790 с район на действие СГС.

По изложените съображения, частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното разпореждане по чл.406 ал.1 ГПК – потвърдено като краен резултат като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 22.01.2024г., постановено по Гр.д.№1149/2020г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на „СЕВ ТОЛ“ ЕООД, с ЕИК 202360134, против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК 040638060, за сумата от 700 лв. /седемстотин лева/ – направени разноски за адвокатско 3 възнаграждение във въззивното производство по В.гр.д.№419/2022г. по описа на ОС – Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4