Определение № 1961 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1961 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20248002104192 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Тузлушка гора“ /в несъстоятелност/ ЕИК[ЕИК] чрез пълномощник адв. Д. Г. срещу решение № 98 от 18.07.2024г. по в. гр.дело № 122/2024г. на Окръжен съд Търговище,с което се потвърждава решение от 09.04.2024г. по гр.д. № 141/2022г. на Районен съд Омуртаг. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявения по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване на установено съществуването на вземането на „Тузлушка гора“ ЕООД против Г. И. А. по Заповед за незабавно изпълнение № 612 от 08.12.2020 г. с основание чл. 417 от ГПК, постановена по ЧГД № 361/2020 г., по описа на РС – Омуртаг, за следните суми,представляващи задължения по Акт за начет № 11-0425/05.12.2018 г., съставен от главен финансов инспектор от Втори отдел,Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на АДФИ:сумата в размер на сумата в размер на 91 463.57 лв. - главница,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 19.11.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6 250.51 лв. - лихва за периода от 04.04.2018 г. до 05.12.2018 г., сумата в размер на 18 141.73 лв. - лихва за периода от 06.12.2018 г. до 18.11.2020 г.

Въззивният съд е изтъкнал , че възприетата от РС – Омуртаг фактическа обстановка изложена в мотивите на решението е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал по делото, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение . Установено е, че по силата на договор за възлагане на управление № 522/01.12.2014 г. ответникът е бил управител на ищцовото дружество в периода 01.12.2014г. до 04.04.2018г., като с акт за начет №11-04-25/05.12.2018г. на АДФИ е 1 констатирано, че към 04.04.2018 г. по дебита на счетоводна сметка 501 „Каса в левове“ е следвало да има наличност от 111 463.57 лв., формирана от изтеглени от управителя суми от банковите сметки на дружеството в общ размер на 137 900 лв.,за които/и доколкото/не е бил съставен ПКО, вместо намиращите се в касата 730.05 лв., а след корекция на кредитните обороти - в размер на 22 520,09лв,финансовият инспектор е стигнал до извода, че в ответника А. следва да има неотчетена сума в размер на 91.463.57лв. За исковия период ответникът, в качеството на управител на дружеството поел контрола на паричните средства в дружеството; като теглил или внасял парични средства в банковите сметки на дружеството, извършвал плащанията към доставчици, плащал заплати и други разходи,а касиера на дружеството само подписвал касовите документи. Представени в хода на финансовата инспекция документи от отчетното лице не са приети от финансовия инспектор за документално обосновани и не е приета корекция на финансовите обороти,според посоченото в акта за начет ,на 7 бр. граждански договори, сключени през 2018 г. от „Тузлушка гора“ – по причина непопълнени реквизити при РКО, както и документи за плащания по 6 бр. сметки за изплатени суми (СИС) и РКО към тях,по причина , че не са не осчетоводени от „Тузлушка гора“ ЕООД към 30.04.2018.,т. к. същите документи не са били предадени на приемателна комисия от ответника след прекратяване на трудовото му правоотношение,при извършеното приемане и предаване на материални активи,за което са били съставени протоколи от 04.04.2018г.,от 05.04.2018г и от 27.04.2018г., така представените РКО към посочените СИС, не са били „оформени документално” с отразяване по кредита на счетоводна сметка 501 „Каса в левове“ на ищцовото дружество .

За изясняване на фактическата обстановка по делото,предвид оспорения от ответника акт за начет и по негово искане,са приети първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи.От приетите заключения, ведно с представените разходооправдателни документи, се установява, че през процесния период в счетоводството на дружеството е заприходена 2 940.41 куб.м. дървесина, а по издадените в този период 177 превозни билета по 13 позволителни за сеч- 2 984.57 куб. м. дървесина.По представените 7 граждански договора е платена сума в размер на 47 359.70 лв. Направени са и корекции на осчетоводени разходи в брой, които са документално доказани с първични счетоводни документи фискални бонове, чиято стойност е 25 198.90 лв. Съгласно счетоводна справка изх. № 114/18.09.2018 г. и сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДЦФЛ разходът е в размер на 44 865.16 лв., в който размер е включена и сумата от 15 879.97 лв., изплатена на Е. Х.

А.,призната като разход в хода на финансовата инспекция.В счетоводната справка не са включени суми по две сметки ,за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДЦФЛ за общо 17 340.37 лв., като последните не са включени в сумата от 44 865.16 лв. Според заключението на вещото лице , при равносметката на дебитния и кредитен оборот, отразяващи прихода и разхода на счетоводна сметка 501 – „Каса в левове“ на „Тузлушка гора“ ЕООД, по повод на установени технически грешки финансовият инспектор е направил корекции в кредитните обороти за минал период - преди 01.01.2018 г. но същите е следвало да бъдат взети предвид като разход от касата през процесния период, в равносметката на дебитния и кредитен 2 оборот (сумата 6 640.12 лв.) Относно разходите за заплати в периода 01.01.2018 г. 04.04.2018 г. са представени два варианта, касаещи общите разходи, поради незаписване на датите на изплащане на заплатите на служителите на дружеството - за сумата 141 404.25 лв. общи разходи и за сумата 148 270.32 лв. общи разходи, ако заплатите за месец март 2018г. са изплатени в периода 01.01.2018г.-04.04.2018г.Вещото лице отбелязва,че счетоводството на дружеството е водено от външна фирма без офис в [населено място],поради което осчетоводяването на приходите и разходите е ставало по-късно от съответното събитие.

Това обяснява и начинът,по който документно са оформяни разходните ордери.По искане на ответника са разпитани свидетели,от чиито показания се установяват методите на работа в дружеството по отношение на счетоводството ,изясняват се и причините,поради които направените разходи за сеч на дървесина по граждански договори,приложени по делото, сключени между дружеството и физически лица, са се оказали неосчетоводени Изясняват се и обстоятелствата свързани с предаването на тези договори в хода на финансовата инспекция . С решение на Общинския съвет ответникът е бил освободен от длъжност в началото на месец април 2018 г. и е била назначена комисия ,като служители от Община Антоново са предупредили външния счетоводител да не приема никакви документи от бившия управител.От нейните свидетелски показания се изяснява,че по тази причина е отказала да приеме за осчетоводяване документите, които ответникът искал да и предаде още същия ден.

След преценка на събраните по делото доказателства двете инстанции са приели,че актът за начет е съставен от компетентен орган в кръга на правомощията му и съдържа изискуемите реквизити по чл.43, ал. 5 от ППЗДФИ. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ, фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното.

Констатациите в акта за начет за причинена от ответника на ищеца вреда от липса са оборени,тъй като направените /погасени/ разходи от дружеството през периода 01.01.2018 г.

– 04.04.2018 г., надвишават изтеглената от ответника от банковите сметки на дружеството сума. Ответникът е имал качеството на управител на дружеството за периода 01.12.2014 г.04.04.2018г.Изяснени са обстоятелствата,свързани с осчетоводяването на разходно оправдателните документи,предмет на констатации при финансовата проверка.От заключението на счетоводната експертиза-основно и допълнително, което не е оспорено от страните и е съобразено с представените и налични документи , установените разходи на дружеството надвишават изтеглената от банковите сметки сума, установява се разходване по възприетия варииант от заключението на в.л)и се опровергават констатациите по акта,че е налице липса. Липсата на причинена вреда води до извод,че няма основание за ангажиране на пълната имуществена отговорност на бившия управител. Предвид изложеното е извършена преценка,че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на позитивната правна уредба. Изтъква се оплакване, че при постановяване на решението си окръжния съд е достигнал до погрешни изводи, като не е съобразил правилно фактическата обстановка по делото и не е подвел фактите под съответно приложимите материалноправни и процесуалноправни норми. В 3 приложеното съм жалбата изложение поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по два формулирани въпроса. Първият е „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказтелства и доводи на страните?“ Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение по този въпрос с решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 716/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 103/19.02.2024г. по гр.д.

№ 1541/2023г. на ВКС, III г.о., решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г.о., решение № 235/04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г. на ВКС, IV г.о.На следващо място е формулиран въпроса „При какви условия презумпцията за истинност на фактически констатации в акта за начет следва да се счита опровергана?“.По този въпрос се твърди противоречие с ППВС № 5/15.02.1955 г., решение № 158/19.07.2011г. по гр.д. № 1146/2010г. на ВКС, III г.о., решение № 163/18.06.2015г. по гр.д. № 6292/2014г. на ВКС, III г.о., решение № 128/18.01.2021г. по гр.д. № 6/2020г. на ВКС, III г.о.

Ответникът по касация Г. И. А., в качеството му на управител на дружеството за периода 01.12.2014 г.- 04.04.2018 г., не взема становище по жалбата.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

По първият формулиран от касатора въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване. По този процесуалноправен въпрос практиката на ВКС е константна в разбирането, че въззивният съд е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПКи чл.235,ал.2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните ,както и всички правнорелевантни факти,от които произтича спорното право. Налице е многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, част от която цитирана в изложението,налице са и разясненията в т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно за изискванията към решаващата дейност на въззивният съд в процесуално-правен аспект.Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК за противоречие на решението с установена практика по поставения въпрос не е подкрепено с конкретни съображения ,не се обосновава от касатора и не е налице .Несъстоятелен е доводът за необсъждане в мотивите към решението на всички доказателства и обстоятелства,които имат отношение към отхвърлянето на предявения иск за реализиране на пълна имуществена отговорност по чл. 21 ЗДФИ. Произнасянето на въззивния съд е съобразено с установените указания относно приложението на закона,след преценка на всички обективно съществуващи,установени по делото обстоятелства,включително относно факта, че макар счетоводството на ищцовото дружество да е водено по начин, който не отразява своевременно документираните разходи, заключенията по двете назначени експертизи сочат, че направените разходи на дружеството в процесния период надвишават изтеглената от ответника от банковите сметки сума,като по този начин констатациите в акта за начет се опровергават.Не е налице противоречие с цитираната практика на ВКС,след като са обсъдени и преценени събраните по делото доказателства, които са допустими,относими ,събрани са при спазване на процесуалните правила и е съобразено значението им за основателността на иска.