Решение № 11473 от 16.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11473 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110106998 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 40344/05.02.2025 г., с допуснато увеличение в о.с.з. по чл.214, ал.2 ГПК, от К. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. Г*, срещу „Ф*“ ЕООД, с ЕИК:

*, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „М*, , с която е предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 227.48 лева, с който да се осъди ответника „Ф*“ ЕООД, с ЕИК: *, да заплати на К. Т.

Т., с ЕГН ********** сумата в размер на 50 лева, представляваща недължимо платените суми от К. Т. Т., с ЕГН ********** на ответника във връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № 1336700/25.03.2024 г.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С таксата за поръчителство се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора за кредит.

1

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

Посочва банкова сметка на ищеца: *, Титуляр: К. Т. Т.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Твърди, че сключването на договор за гаранция не е условията за сключване на договора за заем. Твърди, че уговорката е индивидуално уговорена. Сам ищецът е избрал поръчителство в електронния формуляр, поради което твърди, че не е неравноправна клауза. Твърди, че договорът за гаранция е отделен и не е свързан с кредита. Оспорва да е налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като гаранцията не влиза в общия разход. Твърди, че няма заблуждаваща търговска практика, както и няма неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗПотр.

Моли съда да отхвърли иска. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Претендира разноски.

Ищецът не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание (о.с.з.) Депозира писмена молба, с който моли да се уважи иска. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът също не се явява в о.с.з. Също депозира писмена молба.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. В своята молба изцяло признава иска.

Моли да не се назначава експертиза, защото разходите щели да бъдат големи.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 18515/24.04.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л . … от делото).

Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит № 1336700/25.03.2024 г. при следните параметри: главница – 2500 лева, срок за връщане на заема – 18 месечни вноски, с падежна дата 24.04.2024 г., ГЛП – 23.33 %, договорна лихва в размер на 875.00 лева, ГПР – 49.66 %. Общата сума, което ищецът е следвало да върне е 2500.00 лева главница и 875.00 лева договорна лихва, което се равнявало на 361.83 лева.

2

Не е спорно, че договорът е следвало да бъде обезпечен с поръчителство, като съгласно чл.5 от договора, страните се договорили, че договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Поръчител, гарант бил „Multitude Bank p.l.c“, базиран в Малта, заемодател „Ф*“ ЕООД, а клиентът бил заемополучателят. Срещу този договор за поръчителство, клиентът е заплатил такса, която се изплаща към договора за заем. По делото не е установено тази такса в какъв размер.

Не се спори, че тази сума за гарант била предвидена за заплащане към погасителния план на договора за кредита и същата се дължала от заемополучателя на заемодателя в сроковете по връщане на главницата и на заемодателя. Не се спори, че сумата за гарант била платена на заемодателя.

Спорно остава между страните дали договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК и на основание чл.11, ал.1 т.10-11 ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен пакета от допълнителни услуги и застрахователната премия.

Спорно остава дали клаузата за пакета от допълнителни услуги е недействителна, тъй като тя не е включена в ГПР, представлява такса по чл.10а ЗПК и дали с нея ГПР надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК. Спорно е дали възнаградителната лихва дали противоречи на добрите нрави.

Въпреки указанията ищецът не е внесъл депозит за експертиза, но ответникът е направил възражение за прекомерен разход, който на етап чл.140 ГПК, този разхоз не се понася от ответника.

В молбата на ответника за о.с.з. е посочено, че възнаграждението за гаранцията не се включва в ГПР.

С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема, че с възнаграждението за гаранцията, като кредитодател, ответникът заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Включват се такси, което са елементи от същността на договора – разсрочване, новация, отсрочване, нов срок и др. Същевременно това възнаграждение за гаранция не е включен в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него.

Фактически в договора има липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Само за нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК договорът следва да бъде обявен за недействителен.

На основание чл.23 ЗПК, след като договорът е недействителен на едно от основанията, посочени в чл.22 ЗПК, то длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

За да бъде уважен иска по чл.55 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е платил процесната сума на ответника.

3

Ответникът не успя да докаже, че договорът е индивидуално сключен.

Въпреки указанията за допусната съдебно-счетоводна експертиза, ищецът не е внесъл депозит.

Ищецът представя скрийншоти, с които се опитва да докаже, че е платил някакви суми. От така представените писмени доказателствени средства (възпроизвеждане на хартиен носител на електронен документ ) на електронни доказателства не сe установява кой е плащал на кого е плащал и колко е плащал. Не може да се установи връзката между написаното име в скрийншота и ищеца по делото. Не е ясно дали ищецът ги е превел сумите или друго лице, което се представя за него или имената са псевдоним, с оглед мерките по ЗМИП и Закона за мерките срещу финансиране на тероризма. Не е ясно дали тази суми са по процесния договор, който е недействителен и не се дължат или са по друг договор, за който има правно основание. Не може да се установи дали сумите са постъпили при ответника. Не може да се установи дали сумата е за ответника. Това е така, защото не може да се установи получателя на тези суми. Основанието не е адресат на платежното, т.е. получател на сумите. Следователно липсват данни, че тези суми са преведени до ответника, т.е. че ги е получил. Липсват данни, че ищецът ги е изплатил.

Липсват доказателства за идентификационната връзка между ищеца и разпечатката от приложението. Не може да се установи получателя на сумите.

Нещо повече, служебно известен факт е, че по системата револют (Revolut) платежното нареждане може да се отмени и да не се получи сумата от получателя.

Представените скрийншоти са приети като доказателства, защото са направени след подаване на ИМ и са нововъзникнали факти и обстоятелства.

Но не може да се установи какви са сумите.

В о.с.з. ищецът представя два броя разписки за заплатени суми. Видно от тяхната дата същите са съставени една година преди подаване на ИМ и още в ИМ ищецът е следвало да изчерпи всички доказателства и доказателствени средства. Представянето им в о.с.з. не е допустимо. Ето защо съдът не ги кредитира като доказателства. Освен това няма необходимите знания, за да установи каква глобална сума е заплатена от ищеца на ответника.

С доклада по чл.146 ГПК съдът е допуснал експертиза, като ищецът е следвало да внесе депозит в определения срок. Ищецът не внесъл депозит в определения срок. Съдът е определил срок с оглед принципа за разглеждане на делото в разумен срок. Същото не е направено, поради което делото се разглежда без този доказателствен способ. Съдът няма необходимите знанията, за да установи каква сума ищецът е заплатил на ответника. Такава не се признава от ответника.

В молбата за о.с.з. ответникът представя справка за получени плащания от ищеца по договор за потребителски кредит № 1336700/25.03.2024 г. На първо място това доказателство е изключено от съда. Същото е представено извън срока по чл.131 ГПК и е преклудирано. Недопустимо е ответникът да 4 представя доказателства, които е могъл да представи в срока по чл.131 ГПК.

Не са налице предпоставките по чл.147 и чл.267 ГПК. Освен това видно от таблицата съдът няма необходимите познания, за да установи каква сума е заплатена от ищеца към ответника. От таблицата не се установява дали всички тези суми са платени или е погасителен план.

При това положение, доколкото ищецът не може да докаже, че е заплатил процесните суми на ответника, то иска по чл.55 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан.

Следователно няма доказателства, от които да се установи, че ищецът е заплатил процесната сума на ответника и същият я е получил, за да се установи неоснователно обогатяване. Въпреки указанията по чл.146, ал.2 ГПК ищецът не успя да докаже иска си.

По разноските

С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият не претендира разноски и не представя списък по чл.80 ГПК. Ето защо не следва да му се присъждат.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от К. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. Г*, срещу „Ф*“ ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „М*, осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 227.48 лева, с който се иска ответникът „Ф*“ ЕООД, с ЕИК: * да заплати на К. Т. Т., с ЕГН ********** сумата в размер на 227.48 лева, представляваща недължимо платените суми от К. Т. Т., с ЕГН ********** на ответника във връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа и след изтичане на срок.