Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1347 от 20.11.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1097/2025
Вид
Решение № 1347
Подписан
20.11.2025
Състав
Катерина Рачева, Здравка Иванова, Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1347 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000501097 по описа за 2025 година

1097/2025 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 4016 от 04.07.20254 г. СГС, Първо ГО 14 състав по гр.д. 6113/2023 г. е отхвърлил исковете на Д. Ц. В. и И. Д. А. с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН

ЦЕНТЪР

ВИТА“

ЕООД, и

„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВИТА“ ЕООД да заплатят /солидарно/ на Д. Ц. В. сумата от 28 000 лв., а на И. Д. А. сумата от 18 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, възникнали по повод погрешно медицинско изследване и грешно поставена диагноза хепатитен вирус С, във връзка с което е спряна процедура по ин-витро оплождане, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията. Ищците са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на всеки от ответниците по 5300 лева разноски. Ответниците по главния иск са осъдени да заплатят на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД 4500 лева разноски на основание чл.

78, ал. 4 ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. Ц. В. и И. Д. А. чрез адв. И. Ц..

Отправени са доказателствени искания за назначаване на СМЕ с вещо лице клиничен лаборант, който да отговори на въпроса има ли допуснати грешки в изследването, изготвено на 01.03.2023 г. от Д. В., как е изготвено, какви са етапите на изследването и какви действия следва да извърши докторът при изследването и за разпит на Д. В. и Д. В., които да бъдат призовани чрез техния работодател. Исканията са обосновани с 1 процесуално нарушение на първата инстанция, която не е допуснала искания на ищците и във връзка с определяне на вещо лице.

Постъпил е отговор от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО

ЛЕЧЕНИЕ ВИТА“ ЕООД чрез адв. А. М., в който са изложени подробни съображения срещу въззивните доводи. Възразява се срещу доказателствените искания. Твърди се, че искането за допускане на съдебномедицинска експертиза е ненавременно направено и преклудирано на основание чл. 200, ал.3 ГПК. Ищците не са оспорили представеното заключение своевременно. Не са налице и предпоставките на чл. 201 ГПК, тъй като нито са изложени мотиви, нито съдът е констатирал заключението на вещото лице д-р Н. да е непълно, неясно, необосновано или неправилно. Искането за разпит на служителите на ответника е неоснователно, тъй като за извършените от медицинските специалисти дейности е представена надлежна медицинска документация, която не е оспорена от ищците и е приета като доказателствен материал по делото.

Постъпил е отговор и от третото лице-помагач на страната на ответниците ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в който се моли за потвърждаване на решението.

Ищците чрез същия процесуален представител са подали и частна жалба срещу определение № 697 от 15.01.2025 г. на СГС по чл. 248 ГПК с искане към въззивния съд да приеме, че разноски на ответниците не се дължат поради липса на представени доказателства за тяхната направа, а евентуално за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност съобразно естеството на делото.

Постъпило е становище от ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР ВИТА“ ЕООД, и „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВИТА“ ЕООД чрез адв. А. М., в което се поддържа неоснователност на частната жалба.

Според становището всички възражения на ищците относно представителната власт на адвокат Г. и доказателствата за платените адвокатски възнаграждения са ненавременни и неоснователни. Представени са валидни пълномощни, договор за правна помощ и платежни документи в срок и по изискванията на чл. 80 ГПК и съдебната практика.

Искането за нова СМЕ е преценено от въззивния съд като неоснователно, тъй като не е заявено своевременно. Заключението на д-р А. Н. е прието от СГС, страните не са го оспорили и не са искали повторна СМЕ. Адв. Ц. от името на ищците е поискал отвод на вещото лице, защото е общувало с представителите на ответника и на третото лице-помагач, което правилно съдът е оставил без уважение, а отделно от това исканият отвод не е заради липса на компетентност. На следващо място, не може да се възложи на клиничен лаборант, каквото вещо лице е поисканото с жалбата, да отговори на въпроса какво следва да е поведението на доктора, поради което в тази част заявената задача е неизпълнима. Не са налице основания за служебно назначаване на експертиза.

Искането за разпит е уважено и в с.з. от 23.10.2025 г. са разпитани Д. В. и Д. В..

В съдебно заседание и в писмена защита от 07.11.2025 г. от името на жалбоподателите адв. Ц. моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете. Адв. М. и Г. в заседание и в писмена защита от 06.11.2025 г. от името на ответниците моли за потвърждаване на решението.

При извършената служебна проверка на оснoвание чл.269 от ГПК, съдът намира, 2 че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предявените искове са с правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД срещу „ДКЦ ВИТА“ ЕООД и „МБАЛ ВИТА“ ЕООД за солидарно осъждане на всеки от двамата ищци да бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди в различен размер за двамата във връзка с непозволено увреждане, причинени от служители на ответниците.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на дружествата-ответници като възложители на работа на служители: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага и възлагане на определена работа, при или по повод на която е настъпил твърденият вредоносен резултат. Ако са налице тези елементи, какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът отбелязва във връзка с аргументите в писмената защита на адв. Ц., че довод за липса на представителна власт може да бъде навеждан само от ответниците, а не и от ищците, които са насрещна страна в случая.

Твърдените в исковата молба вреди са следните. Д. В. и И. А., живеещи на семейни начала от три години, „са имали възможност да имат дете и са предприели опит за това, чрез ин витро процедура, но заради преживения стрес от Д. В., във връзка с грешно медицинско изследване, издадено от служител на ответниците, което показвало позитивен „анти-HCV“ (антитела срещу хепатитен вирус С), ищцата от два зреещи фоликула и предписание за стартиране на ин витро процедура, за няколко дни губи възможността да има деца, като на 17.03.2023 г. в десния яйчник няма нито един фоликул, което прави невъзможно провеждането на ин витро процедура и забременяването й от И. Д. А.“.

В молба от 26.06.2023 г. след указания на съда адв. Ц. от името на ищците уточнява, че противоправното действие на служителя на ответниците Д. В. се изразява в неправилно изготвени лабораторни изследвания, в които е отразено наличието на позитивен „анти-HCV“ (антитела срещу хепатитен вирус С) на Д. В., както и бездействието му след уведомяване за позитивен лабораторен резултат, като не са предприети никакви действия по поставяне на диагноза и лечение. Противоправното действие на Д. В. се състои в спирането на инвитро процедура само и единствено предвид грешния резултат позтивен „анти-HCV“ (антитела срещу хепатитен вирус С), без да се изследват симптоми и картина на заболяването, диагностиката му.

Във въззивната жалба оплакванията са, че вследствие на погрешен лабораторен резултат, изготвен и подписан от Д. В., според който ищцата имала положителен резултат за Хепатит С, преживели силен стрес, притеснили се един за друг, уплашили се, че може да загубят живота си. Фалшивият резултат довел до прекратяване на подготвителния етап на ин витро процедура, която двамата били започнали, страх, че В. е заразена и може да зарази партньора си, както и загуба на надежда за общо дете и силен психически дискомфорт. Направените в други лаборатории изследвания показали отрицателни резултати, което означавало, че първият тест е грешен.

Процесуалните нарушения от първоинстанционния съд според жалбоподателите са недопуснат разпит на Д. В., заключението на д-р А. Н. съдържа копирани текстове от 3 интернет, което я прави негодна. От друга страна съдът сам приемал, че е имало преживян стрес, но не е присъдил обезщетение. Имало изложени мотиви единствено във връзка с ин витро процедурата, но не и останалите неимуществени вреди – стрес, уплаха, загуба на надежда. Неправилно било прието, че е налице подготвителен етап на ин витро процедурата, а всъщност процедурата е започнала на 25.02.2023 г., доказано с амбулаторни листове, подписани от д-р В., където е записано „стартиране на ин витро процедура“. Доколкото д-р В. е служител на ответниците, те носят солидарна отговорност за вредите, причинени при или по повод изпълнение на възложената му работа. Доказано било, че при изготвянето на резултата са допуснати грешки в етапите на лабораторния процес – неправилно маркиране на пробата, грешка при поставяне в гнездо и пренасяне на резултата.

В отговора на „МБАЛ Вита“ ЕООД се твърди, че липсва причинно-следствена връзка между вредите и поведцение на служителите на ответниците. Макар ищците да са преживели стрес и уплаха, тези вреди не са резултат от противоправно поведение на медицински лица. При положителен резултат за anti-HCV е задължително да се спре ин витро процедурата до допълнителни изследвания, за да се избегне риск за плода. Др В. е действала в съответствие със стандарта за своевременна медицинска помощ, като е насочила пациентката към гастроентеролог и не е предизвикала допълнителен стрес. Изследването не е фалшиво:

Anti-HCV-качественото изследване е извършено правилно и по нормативните изисквания. Не са представени доказателства за техническа грешка, неспазена процедура или подправен резултат. За да се ангажира отговорността по чл. 49 ЗЗД, трябва да има противоправно действие, вина, вреди и причинна връзка. Дори при наличие на стрес, липсата на противоправно поведение означава, че фактическият състав на непозволеното увреждане не е налице. Експертизата на д-р Н. е изготвена компетентно, в срок, и не е била оспорена по време на заседанието. Оспорванията във въззивната жалба са недопустими и преклудирани по смисъла на чл. 200 ГПК. С въззивната жалба се въвеждат за първи път твърдения за грешно проведено изследване, неправилно маркиране на проби и др., както и относно количествените тестове (HCV RNA), които не са били предмет на спора пред първата инстанция.

Изрично е посочено, че ищците не са били пациенти на „МБАЛ Вита“, следователно болницата не носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за действията на лекарите и на това основание. Ин витро процедура не е започвала. От медицинската документация се установява, че са извършвани подготвителни прегледи и изследвания, но не е стартирала реална ин витро процедура. Амбулаторният лист от 01.03.2023 г. съдържа само препоръка за стартиране след допълнителни изследвания. Следователно, не може да се твърди, че процедура е прекратена или че това е причинило вреди. Съдът е обсъдил неимуществените вреди, като изрично е признал, че ищците са преживели стрес, но е приел, че липсва причинна връзка с противоправно поведение, поради което не е налице основание за обезщетение. Налице е правомерно поведение на лекарите. Д-р В. е изпълнил задълженията си във връзка с провеждане на изследването. Законът не го задължава да комуникира с пациентите или да препоръчва лечение. Д-р В. е спазила медицинските стандарти – насочила е пациентката за допълнителни изследвания и консултация, след което е извършила преглед и е дала насоки. Решението да не продължи ин витро процедурата е било лично на ищцата.