Определение № 857 от 21.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 857 гр. София, 21.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно наказателно дело № 20241100601535 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХІІ НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу протоколно определение от 15.02.2024 г. постановено по НОХД № 1319/2024 год. по описа на СРС, НО, 109-ти състав., с което е изменена мярката за неотклонение спрямо подсъдимия И. Ц. А. от „домашен арест“ в „подписка“.

В протеста се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се изтъкват съображения за наличие на кумулативните предпоставки за прилагане на мярката за неотклонение „домашен арест“. Според прокуратурата е налице обосновано предположение за извършване на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия, както и опасност за извършване на престъпление или укриване от страна на същия, изводимо от индивидуалните характеристики на инкриминираното по делото престъпление. Посочва се още, че извършеното от подсъдимият деяние се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй като същото било извършено в условията на продължавано престъпление, с четири отделни деяния спрямо малолетно лице. Твърди се също така, че е налице потенциална опасност за оказване на влияние спрямо пострадалото лице, предвид положителната нагласа и емоционална привързаност на същото към подсъдимият А.. Поради изложените съображения с протеста се прави искане за отмяна на първоинстанционното определение и вземане спрямо подсъдимия на мярка за неотклонение „домашен арест“.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите изложени в протеста и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното от фактическа страна:

Досъдебно производство № 1034/2023 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. 26749/2023 г. по описа на СРП е образувано за престъпление по чл. 151, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство в качеството на обвиняем е привлечен И. Ц. А..

Спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение № 10291/05.06.2023 год. по НЧД № 20231110207466 по описа за 2023 год. на СРС, НО, 16-ти състав, потвърдено с определение №2845 от 13.06.2023 год. по ВНЧД № 3220/2023 год. по описа на СГС, НО, X-ти въззивен състав.

1

След постъпила молба от защитата на обвиняемия на основание чл.65 от НПК за изменение на взетата по отношение същия мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение от 24.08.2023 г. на СРС, 107-ми състав, постановено по НЧД №11513 по описа на Софийски районен съд молбата за изменение на мярката за неотклонение в по-лека такава е оставена без уважение. Постановеното определение на СРС, с което молбата е оставена без уважение е обжалвано от защитата, к а т о е потвърдено с определение от 31.08.2023 год. на СГС, VII-ми въззивен състав, постановено по ВНЧД №4892 по описа на Софийски градски съд.

След постъпила молба от защитата на обвиняемия на основание чл.65 НПК за изменение на взетата по отношение същия мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение №18782/ 26.10.2023 г. на СРС, 112-ти състав, постановено по НЧД №20231110214349 по описа на Софийско районен съд молбата за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, такава е оставена без уважение. Постановеното определение на СРС, с което молбата е оставена без уважение е обжалвано от защитата, като е потвърдено с определение от 02.11.2023 г. на СГС, XIV въззивен състав, постановено по ВНЧД №6254 по описа на Софийски градски съд.

След постъпила молба от защитата на обвиняемия на основание чл.65 НПК за изменение на взетата по отношение същия мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение №4169/ 06.12.2023 г. на СРС, 15-ти състав, постановено по НЧД

№20231110216691 по описа на Софийски районен съд молбата за изменение на мярката за неотклонение в по-лека такава е оставена без уважение., като е оставено и без уважение искането от страна на СРП за определяне на срок по реда на чл.65, ал.6 от НПК, в който ново искане за изменение на мярката за неотклонение да бъде недопустимо. Постановеното определение на СРС, с което молбата на защитата е оставена без уважение е обжалвано от защитата, като е потвърдено с определение от г. на СГС, IV въззивен състав, постановено по ВНЧД №7174 по описа на Софийски градски съд.

По делото отново е постъпила молба от защитата на обвиняемия на основание чл.65 НПК за изменение на взетата по отношение същия мярка за неотклонение „задържане под стража“, по която с определение №435/16.01.2024 г. на СРС, 19-ти състав, постановено по НЧД №20241110200543 по описа на Софийски районен съд мярката за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в „домашен арест“, като е постановено спазването на забраната по чл.62, ал.1 от НПК да се контролира чрез средство за електронно наблюдение по реда на чл.62, ал.6 от НПК- електронна гривна. Така постановеното определение не е обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 20.01.2024 г.

На 26.01.2024 г. е внесен обвинителен акт срещу лицето И. Ц. А.. Последният е обвинен за това, че за времето от около 13:50 часа на 21.04.2023 год. до около 10:00 часа на 19.05.2023 год. в условията на продължавано престъпление с четири отделни деяния, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - престъпление по чл. 151, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 НК.

Въз основа на внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 1319/2024 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 109-ти състав.

На 31.01.2024 год. е постъпила нова молба от защитника на подсъдимото лице с искане за изменение на мярката му за неотклонение. Във връзка с депозираната молба, съдията-докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание по реда на чл. 270 НПК.

В проведеното на 15.02.2024 г. открито съдебно заседание, първоинстанционният съд е разгледал искането за изменение на мярката за неотклонение „домашен арест“, взета по отношение на А., като е приел, че към настоящия момент не е налице основание подсъдимото лице да продължава да търпи мярката за неотклонение „домашен арест“, поради което и съдът е изменил мярката за неотклонение в по-лека такава, а именно „подписка“. В мотивите на атакуваното определение, първостепенният съд твърди, че към настоящият момент все още не е разколебано обоснованото подозрение за съпричастност на 2 обвиняемия към престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Също така, първият съд е счел, че е налице опасност обвиняемият да се укрие и извърши престъпление, изводимо от високата степен на обществена опасност за конкретното престъпление, но при преценка интензитета на тези опасности, съдът съобразява, че подсъдимият е неосъждан и има установен по делото адрес. Посочва се още, че високата степен на обществена опасност на конкретно извършено престъпление би могла да бъде поставена в основата на мотивите за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ като първоначална такава, но не е достатъчна сама по себе си да обоснове продължаване на това задържане при липса на други конкретни обстоятелства, обосноваващи завишена степен на коментираните опасности или поне една от тях.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Частният протест е процесуално допустим – подаден е в законоустановения в чл. 342, ал. 1 НПК 7-дневен срок от постановяване на обжалваното определение, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 270, ал. 4 вр. ал.

2 НПК, като разгледан по същество, същият е основателен.

Съображенията за това са следните:

Предпоставките за вземане, респ. продължаване на действието на най- тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, са наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и наличие по отношение на него на една от двете предвидени в закона опасности - да се укрие или да извърши престъпление, която следва да е реална (чл.

63, ал. 1 от НПК). Законът изисква наличието на същите предпоставки и при вземане на мярка за неотклонение „домашен арест“ (чл. 62, ал. 2, вр. чл. 64, ал. 4, вр. чл. 63, ал. 1 от НПК). Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НПК искането за изменение на мярката за неотклонение е основателно при промяна на обстоятелствата, обусловили вземането на мярката за неотклонение, или при наличие на други, нови обстоятелства,които налагат нейното изменение.

На първо място, правната квалификация на повдигнатото срещу подсъдимият А. обвинение продължава да отговаря на изискването на първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК, тъй като е за престъпление по чл. 151, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до шест години.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че от събраните до този момент в хода на производството доказателства и доказателствени средства, не се разколебава наличието на обосновано подозрение за съпричастност на подсъдимия към извършването на инкриминираното деяние, за което е привлечен към наказателна отговорност. Тук въззивният съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че етапът на събиране на доказателства в подкрепа на тезите на защитата и обвинението не е завършил, като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че все още не е даден ход на разпоредително заседание пред първия съд.

Въззивният съд споделя констатацията на първата инстанция, че не е налице опасност от укриване на подсъдимият, тъй като същият е с установена самоличност и известен по делото адрес.

По отношение на наличието на опасност от извършване на престъпление въззивният съд намира, че необосновано районният съд е приел, че такава не продължава да съществува, като е подценил нейната интентизивност, тъй като не е отчел въздействието на подсъдимия над пострадалото малолетно лице. Тази опасност настоящият въззивен състав извлича не от съдебното минало на подсъдимото лице, доколкото видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е неосъждан, а от индивидуалните особености на 3 инкриминираното по делото престъпление. Самият механизъм на инкриминираното деяние, за което съществува обосновано предположение, дава основание да се заключи, че то е с висока степен на обществена опасност, защото става въпрос за престъпна деятелност, включваща четири отделни деяния, показващи престъпна упоритост спрямо малолетната К., които разкриват подсъдимият А. като личност с висока степен на обществена опасност спрямо защитими обществени интереси. Още повече, изводимо от данните по делото, пострадалата К. е емоционално привързана към подсъдимия, респективно би могъл да бъде осъществен отново контакт между двамата, което от своя страна повишава риска от рецидив в поведението му за в бъдеще.

Поради тези причини настоящият състав счита, че следва да се даде приоритет на обществения интерес пред индивидуалния такъв и да измени мярката за неотклонение на подсъдимият А. в по-тежка, а именно „домашен арест“. Посочената мярка за неотклонение ще осигури приключването на делото в разумен срок, в съответствие със стандарта, установен в чл. 22 от НПК и чл. 6 от КЗПЧОС, представляващ неизменна част от правото на справедлив процес.

По посочените съображения въззивният съд намира депозираният частен протест за основателен, а протоколно определение от 15.02.2024 г. постановено по НОХД № 1319/2024 год. по описа на СРС, НО, 109-ти състав., с което е изменена мярката за неотклонение спрямо подсъдимия И. Ц. А. от „домашен арест“ в „подписка“ за незаконосъобразно и необосновано. Ето защо, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а частният протест на представителя на СРП – уважен.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал.4 НПК, Софийски градски съд, НО, ХIV въззивен състав

Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23917f4e-a358-4b3a-8ad6-f6dd54b0cecb