Решение № 40 от 11.04.2025, Районен съд - Раднево
- Съд
- Районен съд - Раднево
- Дело
- Гражданско дело 840/2024
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 11.04.2025
- В сила
- 15.05.2025
- Състав
- Ростислава Петкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. Раднево, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20245520100840 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материалноправно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал.
1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с договор за потребителски паричен кредит № РLUS-15065749 от 24.07.2017 г. „****” ЕАД е отпуснало на ответника А. С. А. потребителски кредит в размер на 20 000 лв., който бил изцяло усвоен, срещу задължението за връщането му на 120 месечни вноски, всяка в размер на 262,09 лв., с последен падеж на 05.08.2027 г. Твърди, че след усвояване на кредита ответникът не заплащал редовно месечните си вноски, като останало непогасено задължение в размер на 22 438,25 лева, от които 16 257,25 лева главница и 6 242,01 лева - договорна лихва. Твърди, че поради неизпълнението на задълженията по кредита, на основание чл. 18 от Договора е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост до кредитополучателя с изх. №378,379,329,330/25.04.2024 г., което се твърди да е приложено към исковата молба. Твърди, че на 27.07.2022 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между между „****” ЕАД и „****с” ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „****с” ЕООД, за което до длъжника било изпратено уведомление на основание чл. 99 ЗЗД, изходящо от цедента, което според задължителната съдебна практика съставлявало надлежно съобщаване на цесията.
1
Твърди, че на 10.07.2024 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС Раднево, за което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника по ч.гр.д. №575/2024 г. на РС Раднево за сумата от 4500 лв., представляваща частично претендирана главница от 16 257,25 лева и договорна лихва в размер на 500 лв. частично от 6242,01 лева за периода от 01.06.2021 г. до 13.06.2024 г. Твърди, че към момента задължението не е погасено изцяло, а срещу издадената заповед за изпълнение, ответникът е подал възражение в законоустановения срок.
Поради това иска да се установи вземането му от ответника по издадената заповед за изпълнение за главница в размер на 4500 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Претендира сторените в настоящото и заповедно производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. С.
А., действащ чрез адв. Д., в който посочва, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че сключеният между ищеца/цесионер и цедента договор за цесия е недействителен спрямо доверителя му, тъй като последният не бил уведомен за извършената цесия на основание чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 575 по описа за 2024 г. на РСРаднево се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 355/12.07.2024 г., с която в полза на заявителя е присъдена сумата за главница в размер на 4500,00 лв., представляваща частично претендирана главница от 16 257,25 лева по договор за потребителски паричен кредит № РLUS-15065749 от 24.07.2017 г., предмет на предявения иск. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответницата, поради което с разпореждане на съда от 20.08.2024 г. и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
2
С протоколно определение от 12.03.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който е приел, че не са налице признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит между ****” ЕАД и ответника; да докаже усвоена от ответника сума по кредита в размер 20 000 лв.; падежи за връщане на месечните вноски в съответния размер; настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита и обявяване на същата на ответника; сключен договор за цесия и уведомяване на ответника за нея.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяването на дълга.
От представените писмени доказателства се установява, че между ответника и „****” ЕАД, е сключен договор за потребителски паричен кредит № РLUS-15065749 от 24.07.2017 г., с който на ответника А. С. А. е отпуснат потребителски кредит в размер на 20 000 лв. и който кредит бил изцяло усвоен, срещу задължението за връщането му на 120 месечни вноски, всяка в размер на 262,09 лв., с последен падеж на 05.08.2027 г.
По делото е прието заключение на СИЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира същото като компетентно и безпристрастно. От заключението е видно, че ответникът е кредитиран със сумата от 20 000 лв. от кредитодателя „****" ЕАД. На 25.07.2017 г. кредитодателят е превел на ответника сумата от 19 500 лв. При извършена проверка при кредитодателя експертът е установил, че ответникът е погасил дължими вноски по кредита в общ размер на 4709.26 лева до датата на цесията - 27.07.2022 г., като съобразно изчисленията на вещото лице размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е в размер на 16 257,55 лева главница и 6020,10 лева договорна лихва за периода 01.06.2021 г. - 13.06.2024 г. при предсрочно обявена изискуемост на кредита. Ищцовото дружество не е представило документи, от които да се установят извършени плащания по договора от ответника след сключването на договора за цесия, както и не са ангажирани доказателства от ответника в тази насока.
По делото се установява, че от обективна страна са налице условията за предсрочна изискуемост на кредита по точка 5 от Общите условия на 3 кредитодателя, съгласно която при просрочване на две или повече месечни вноски считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени в договора надбавки ведно с обезщетението за забава без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост. В настоящия случай, въпреки уговореното, че не е необходимо съобщаване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, ищецът твърди, че до ответника е изпратено писмено уведомление за предсрочна изискуемост, но такова не е представено по делото, въпреки изрично дадените от съда указания за това с доклада по чл. 140 ГПК, обявен за окончателен без възражения на страните.
Заповедното производство е проведено по реда на чл. 410 ГПК, в което за издаване на заповедта за изпълнение поради предсрочна изискуемост достатъчно е твърдението на заявителя, за разлика от хипотезата по чл. 417 ГПК, в който случай съдът дължи проверка от представените към заявлението доказателства относно надлежното обявяване на предсрочната изискуемост.
Дори и в хипотезите на установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК след издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК обявяването на предсрочната изискуемост следва да се съобрази като настъпил в хода на производството факт, считано от момента на връчване на исковата молба на длъжника. В този смисъл е съдебната практика, обективирана например в Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК. Според същото обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. В настоящия случай макар и в исковата молба да не се съдържа нарочно волеизявление на ищеца в тази насока, от нейното съдържание по недвусмислен начин става ясно, че ищецът счита задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми и ответникът се е запознал с това с 4 получаването на исковата молба лично на 11.12.2024 г. Упражняването на това потестативно право на кредитора и в този смисъл настъпването на предсрочна изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита. По отношение на уведомяването за предсрочната изискуемост, не съществува законна пречка същото да се извърши от цесионера, какъвто е и настоящия случай, няма и договорна клауза в ОУ, която би могла да се тълкува в такъв смисъл. От момента на сключването на договора за цесия именно цесионерът встъпва в правата и задълженията на кредитора по договора за кредит, включително и на правото да изисква изпълнение на насрещните задължения, поети от длъжника.
Изпращането на съобщения до ответника за обявената предсрочна изискуемост не нарушава по никакъв начин права и законни интереси на длъжника, нито пък препятства възможността му да изпълни доброволно или извънсъдебно, за да избегне воденето на един исков процес.
За да установи качеството си на кредитор, ищецът „****С” ЕООД, гр.
София се позовава на представените по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022 г., приложение № 1 от 27.07.2022 г. към същия договор сключен между цедента „****" ЕАД, гр. София и цесионера „****с" ЕООД, гр. София.
Следва обаче да се даде отговор на въпроса дали надлежно е цедирано вземането на ищеца, с оглед разпределената доказателствената тежест и възражения на процесуалния представител на ответника в тази насока.
Ищецът твърди, че ответникът е бил уведомен надлежно за извършената цесия с уведомление по чл. 99 ЗЗД с изх. №378,379,329,330/25.04.2024 г., за което твърдение обаче не представя доказателства, въпреки изрично дадените указания на съда с доклада по делото. Съгласно константната съдебна практика, /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, 5 решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о., решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о./, за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, която предвижда, че за да произведе действие по отношение на длъжника цесията следва да му бъде съобщена от стария кредитор. Нормата не поставя специални изисквания за начина и формата, по които това уведомяване следва да се извърши, като разумът е да се доведе до знанието на длъжника, че вече има нов кредитор, за да се предотврати опасността той да престира на нелегитимирано лице. Уведомяването следва да се извърши от стария кредитор – първоначален титуляр на вземането, тъй като, за длъжника, той е насрещната страна по правоотношението и до заместването му длъжникът е задължен да престира именно нему, за да се освободи от дълга.
Разпечатката съдържа 28 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/238ff5cf-8129-4539-8c75-0a3ae0939bbe