Решение № 270 от 10.07.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. гр.Велинград, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело № 20235210101300 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. Р. Б. против А. М. К., М. М. Б., М. М. М., Р. М. Б., Ф. М. М., А. М. А., Ф. М. Б., Н. А. Б., К. Р. Т., Ф. Р. К., А. Р. М., за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик, на основание давностно владение за период от 1993г. до предявяване на настоящия иск, на 24/25 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-12/11.01.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в село Кръстава, местност „Долна поляна“, община Велинград, област Пазарджик, с площ от 4.000 дка., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: девета, номер по предходен план: 009027, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***.

Ищецът твърди, че с ответниците са наследници на М. А.М., бивш жител на с.

Кръстава, общ. Велинград, починал на 21.12.1972г. Излага, че през 1993 година Поземлена комисия - гр. Велинград започнала да издава предварителните /признавателни/ решения на наследниците на внеслите в ТКЗС земеделска земя. Част от наследниците на М. М., сред които и бащата на ищеца Р. М. Б., подА. заявление за възстановяване на имотите на общия наследодател. С Решение № К 346 от 31.01.1994 г. на Поземлена комисия- гр. Велинград било признато правото на собственост на наследниците на М. М. върху общо 29 имота. С Решение № 11-К346 от 23.07.2021 година на Общинска служба по земеделие - гр. Велинград на общия наследодател М. А.М. бил възстановен имот - нива от 4.000 дка, 9-та категория на земята, находяща се в м. „Долна поляна”, землището на с. Кръстава, заснет като имот № *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18- 12/11.01.2019 г. на 1

ИД на АГКК, при граници/съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот№ ***, имот № ***. Поддържа, че още през 1993г. с издаването на възстановителното решение наследниците си разпределили устно владението върху възстановените имоти. Оттогава единствено бащата на ищеца, а след неговата смърт и той, са владеели и обработвА. процесния имот, със знанието и без противопоставянето на останА.те наследници. Първоначално бащата на ищеца ползвал имота като нива. След време го превърнал в ливада за сеното за храна на отглежданите животни. След смъртта на баща си на 24.12.2016 г. ищецът продължил да владее имота, без противопоставяне от другите наследници. През 2019 година решил да се снабди с документ за собственост на процесния имот, който владее. Поискал да му бъде издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, но му било отказано. Счита, че са изминал изискуемият от закона 10-годишен срок, през който е осъществявал фактическа власт върху имота с намерението да го свои. Сочи, че владее процесния имот от 1993 година - първоначално като нива, а след това като ливада. Ежегодно извършвал, заедно със своя баща, всички земеделски мероприятия, като торене, подхранване на почвата, а след това и прибиране на реколтата.

Тридесет години упражнявА. непрекъснато владение върху поземлен имот с настоящ идентификатор ***, което било постоянно, явно, несъмнено, спокойно. Имотът, респ. идеални части от него, не бил отстъпван на други съсобственици през целия процесен период. Никой от останА.те съсобствениците през тези 30 години не владял имота или част от него. Ползването на имота от страна на ищеца и неговия баща било осъществявано по начин, който да показва, че го считат изцяло за свой, а не за чужд, респ. за съсобствен.

Счита, че е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот по давност, след осъществена трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт в периода от 1993 година, до датата на предявяване на исковата молба. Иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че на основание давностно владение продължило повече от десет години, считано от 1993г., е придобил правото на собственост върху 24/25 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-12/11.01.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в село Кръстава, местност „Долна поляна“, община Велинград, област Пазарджик, с площ от 4.000 дка., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: девета, номер по предходен план: 009027, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответниците А. М. К. и М. М. М. оспорват иска. Не отричат, че имотът е наследствен между страните, на които е възстановен с Решение № 11-К346 от 23.07.2021 година на Общинска служба по земеделие гр. Велинград, като наследници на М. А.М.. Възразяват, че от 1994г. е владян от бащата на ищеца, а след неговата смърт и от ищеца, както и че е имало устно разпределение на имотите между наследниците. Оспорват, че от 1994 г. до настоящия момент имотът се владее от ищеца. Поддържат, че процесният имот се е владял от различни наследници, които всяка година са определяли кой наследник да го ползва, както и другите наследствени имоти.

2

Затова липсвало постоянно, непрекъснато владеене от ищеца и не били нА.це предпоставките на чл. 79,ал.1 и чл.82 от ЗС. Настояват искът да бъде отхвърлен, претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС - за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху 24/25 ид.ч. от поземлен имот с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Велинград.

Принципно - за уважаване на претенциите следва да е доказано, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота (вкл. съобразно чл. 82 от ЗС) явно, необезпокоявано и непрекъснато, с намерение за своене, за твърдения в исковата молба конкретен период над 10 г. - от 1993г. до момента.

От Удостоверение за наследници Изх. № 131/08.12.2023г., издадено от община Велинград се установява, че ищецът по делото –М. Р. Б. е внук на М. А.М. и син на Р. М. Б..

Съгласно приложеното по делото Решение № К346/31.01.1994г. на Поземлена комисия – гр. Велинград, на наследниците на дядото на ищеца – М. А.М. се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници на множество имоти, сред които и такъв (под № 12 в решението) – нива от 4.000 дка, девета категория, находящ се в землището на с Кръстава, в м. Долна поляна, сочен от ищеца за процесния. В решението обаче не са посочени граници и съседи на имота, нито друг начин за индивидуА.зирането му. Имотът не е индивидуА.зиран по стар кадастрален план или кадастрален план по чл.28, ал.1 ППЗСПЗЗ в редакцията към същия момент, каквото е изискването, за да има това решение (постановено преди 4.07.1999 г., когато влизат в сила измененията на ЗСПЗЗ от ДВ бр.68/99г.) конститутивно действие. Следователно конкретното решение на поземлената комисия би могло да има само установително действие – признава правото на възстановяване на собствеността (в такъв смисъл - Решение № 809 от 14.01.2011 г. по гр. д.

№ 1889/2009 г., ВКС, I г.о.).

Същевременно, от приетото като доказателство по делото и влязло в сила Решение № 11-К346/23.07.2021г. на ОСЗ – гр. Велинград се установява, че за процесния имот (нива от 4.000 дка, девета категория, находящ се в землището на с Кръстава, в м. Долна поляна, с настоящ идентификатор *** на гр. Велинград) правото на собственост на наследниците на дядото на ищеца – М. А.М. е било практически възстановено именно през 2021г.

Заявеното от ищеца основание да е станал собственик на 24/25 ид.ч. от възстановения по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот, е придобивна давност. Изхождайки от принципа, че давност не тече срещу онзи, който не може да защити правата си по исков ред, следва да се 3 приеме, че (и по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ) началният момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, следва да бъде свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред за възстановяване на собствеността. Давността започва да тече от момента, в който обектът на собственост, за който се провежда реституционната процедура, е надлежно индивидуА.зиран в съответния индивидуален административен акт; от момента на възстановяване на собствеността. В този смисъл е нА.це изобилна практика на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК: Решение № 61 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 562/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 204/15.07.2011 г. по гр. д. № 99/2011 г. на II ГО на ВКС; Решение № 112/5.03.2010 г. по гр. д. № 981/2009 г. на II ГО на ВКС; Решение № 469/21.05.2009 г. по гр. д.

№ 905/2008 г. на I ГО на ВКС; Решение № 584/25.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г. на I ГО на ВКС, Решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на II ГО на ВКС.

Ето защо, независимо от ангажираните по делото гласни доказателства, след като правото на собственост на наследниците на М. А.М. – включително ищеца – е било реално възстановено едва с Решение № 11-К346/23.07.2021г. на ОСЗ – гр. Велинград, то от влизане в сила на това решение през 2021г. - до настоящия момент очевидно няма как да е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС период от поне 10 години, и затова ищцовите претенции подлежат на отхвърляне, като неоснователни.

С оглед резултата от спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответната страна се полагат претендираните деловодни разноски. Същите са посочени в представени от ответниците М. М. М. и А. М. К. два броя списъци по чл. 80 ГПК – в размери на по 500 лв. за всеки от двамата, а реалното извършване на тези разноски се установява от представените с отговора на исковата молба два броя договори за правна защита и съдействие, в които съответните суми са отбелязани като заплатени в брой на адвоката.

При изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Р. Б. с ЕГН ********** субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС - за признаване за установено по отношение на ответниците А. М. К. с ЕГН **********, М. М. Б. с ЕГН **********, М. М. М. с ЕГН **********, Р. М. Б. с ЕГН **********, Ф. М. М. с ЕГН **********, А. М. А. с ЕГН **********, Ф. М. Б. с ЕГН **********, Н. А. Б. с ЕГН **********, К. Р. Т. с ЕГН **********, Ф. Р. К. с ЕГН **********, А. Р. М. с ЕГН **********, че ищецът е собственик, на основание давностно владение, на 24/25 ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-12/11.01.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в село Кръстава, местност „Долна поляна“, община Велинград, област Пазарджик, с площ от 4.000 дка., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: девета, номер по предходен план: 009027, при граници и съседи: поземлени имоти с 4 идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***.

ОСЪЖДА М. Р. Б. с ЕГН ********** да заплати на А. М. К. с ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева – деловодни разноски.

ОСЪЖДА М. Р. Б. с ЕГН ********** да заплати на М. М. М. с ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

5