Решение № 298 от 30.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. С.З., 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20235500900273 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК.

Изложено е в исковата молба, че на 07.07.2023г. ищцовото дружество „С.“ ЕООД - в ликвидация, като длъжник по изп. дело № 20148720400623 при Ч. Д. Ц. с район на действие ОС-С.З. с peг. № 872, е получило съобщение, с което е уведомено, че по изпълнителното дело е присъединен взискателят "П." ООД с ЕИК: ***, за сумата от 51410.84лв. на основание издадено от Ч. Г. И. (с район на действие ОС- С.З., peг. № 765) Удостоверение по чл. 456 от ГПК по нейно изп. дело № 20237650401810.

По молба на ищцовото дружество до Ч. Г. И., същата е прекратила предходно изпълнително дело, образувано при нея с взискател „П.“ ООД, а именно: ИД № 20157650401113, което е било образувано през 2015г. по същия изпълнителен лист. Последното изпълнително действие по това ИД № 20157650401113 по описа на Ч. Г. И. датира от 15.07.2015г. - запор върху банкови сметки на длъжника „С.“ ЕООД при Б. АД.

Сочи, че делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съобщението за което е изпратено на длъжника на 01.06.2023г. (вж. така Съобщение изх. № 49052 от 01.06.2023г.).

Заявено е, че от Удостоверение по чл. 456 от ГПК, издадено от Ч. И. на взискателя, е видно, че изпълнителният лист е издаден на 26.06.2015г. по гр. д.

1

№ 1477/2015г. на Районен съд - гр. К..

Посочено е, че към 29.06.2023г. размерът на дълга по ИД, видно от удостоверението, е както следва:

26 498,92 лв. - главница,

- 21 728,92 лв. - законна лихва, считано от 25.06.2015г. до изплащане на вземането (изчислена към 29.06.2023г.);

- 1 450,00лв. - съдебно деловодни разноски и

- 1733,00 лв. - изпълнителни разноски, от които 1643 лв. прието за събиране адвокатско възнаграждение и 90,00лв. платени авансови такси съгласно ТТРЗЧ..

Сочи, че от горните фактически обстоятелства следва, че по ИЛ на взискателя първото изпълнително дело при Ч. И. (ИД № 20157650401113) първоначално е било образувано през 2015г., а след образуването му, единственото и последно изпълнително действие е от 15.07.2015г.

Последващото изпълнително дело - ИД № 20237650401810 е по същия изпълнителен лист, като от последното изпълнително действие по първото дело до образуването на второто изпълнително дело (вх. № 41363/22.06.2023г. - вж. така удостоверението по чл. 456 ГПК) са изтекли почти 8 (осем) години.

Ето защо, счита, че в случая е изтекла погасителната давност за вземането.

Излагат се доводи, че в правната теория и практиката се застъпва становището, че изпълнителният процес представлява позволена и уредена от закона принуда, която следва да бъде упражнявана законосъобразно. Сочи се, че изискванията за законност на принудителното изпълнение биват: материалноправни и процесуалноправни. Материалноправните предпоставки за законност на изпълнителният процес, от своя страна, са: а) съществуване на изпълняемо право и б) принадлежност на обекта на изпълнението към имуществото на длъжника (вж. така - Граждански процес, Том II, Д. С. и Ж.

С., стр.227, Държавно издателство Наука и изкуство, С. 1957.).

Твърди се, че в конкретния случай са нарушени материалноправните предпоставки за законност на изпълнението, свързани със съществуване на изпълняемото право.

2

Ето защо, ищецът оспорва вземането по изпълнителния лист и правото на взискателя „П.“ ООД, като се позовава на изтекла погасителна давност.

Счита, че взискателят е следвало в рамките до м. юни 2020г. да е образувал ново изпълнително дело или да е предприел изпълнителни действия, за да може давността евентуално да се прекъсне и да започне да тече нова давност от 5 години.

Моли, след като съдът се убеди в твърденията му, въз основа на изложените факти и приложените доказателства, да постанови решение, с което: признае за установено, че „С.“ ЕООД - в ликвидация с ЕИК: *** не дължи на "П." ООД с ЕИК: *** суми в размер на: 26 498,92 лв. - главница, 21 728,92 лв. - законна лихва, считано от 25.06.2015г. до изплащане на вземането (изчислена към 29.06.2023г.); 1 450,00лв. - съдебно деловодни разноски и 1733,00 лв. - изпълнителни разноски, от които 1643 лв. прието за събиране адвокатско възнаграждение и 90,00лв. платени авансови такси /както е посочено в Удостоверение по чл. 456 от ГПК на Ч. Г. И., изх. № 62085/29.06.2023г./, по издаден на 26.06.2015г. Изпълнителен лист по гр. д. № 1477/2015г. на РС-К..

Моли, да бъдат признати и да бъде осъден ответника да му заплати всички сторени по делото разноски.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който е заявено от ответника, че оспорва изцяло предявените искове от „С. Р." ЕООД - в ликвидация, и счита същите за неоснователни и недоказани по следните съображения:

Намира, че не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че е изтекла погасителната давност на вземането на "П." ООД.

Заявява, че в действителност на "П." ООД е издаден изпълнителен лист от 26.06.2015г. по гр. дело №1477/2015г. по описа на Районен съд гр. К.. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело №1113/2015г. по описа на Ч. Г. И..

Посочва, че на 06.07.2015г. е подадена молба от "П." ООД по изп. дело №1113/2015г. по описа на Ч. Г. И., с която е искано издаване на Удостоверение по чл.456 ГПК и присъединяване на изп. дело № 1113/2015г. по описа на Ч. Г.

И. към изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц.. Във връзка с това, още 3 през 2015г. с Разпореждане на Ч. Д. Ц., вземането на "П." ООД по издадения изпълнителен лист от 26.06.2015г. по гр. дело № 1477/2015г. по описа на Районен съд гр. К. е било присъединено по изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц..

Отбелязва, че е безспорно, че по това изпълнително дело са предприемани изпълнителни действия, нещо повече събрани са суми, които подлежат на разпределение.

Излага доводи, че разпоредбата на чл. 457 ГПК изрично предвижда, че присъединените взискатели имат същите права в изпълнителното производство като първоначалния без изключения от това правило. Сочи, че от тази гледна точка присъединеният взискател разполага със същите права каквито има и първоначалният взискател, като може да се възползва както от изпълнителните действия, извършени от момента на образуване на изпълнителното дело, по което той се присъединява, така и да иска след нето си извършване на изпълнителни действия. Посочва, че няма ограничаване в правата на взискателя по основното производство и на взискателя, присъединил се по делото, както и е без значение дали присъединеният взискател ще представи изпълнителен лист или удостоверение от съдебния изпълнител. Значението на двата документа в изпълнителния процес е идентично, същите имат еднаква правна сила и стойност и съдебният изпълнител дължи еднакво изпълнение и по двата документа. Сочи, че законът не прави разлика между документите, съгласно чл.456 ал.2 от ГПК, като изискването е само да удостоверяват вземане срещу един и същ длъжник.

Твърди, че в случай, че взискателят се е присъединил по друго изпълнително дело въз основа на удостоверение по чл. 456 от ГПК, то не са налице условията за изтекла погасителна давност на вземането на „П." ООД. С оглед на това, ответникът заявява, че може да се приеме, че извършваните в производството на Ч. Д. Ц. действия на принудително изпълнение не тече давност за вземането на „П.“ ООД.

Намира, че при това положение, след като е налице висящо изпълнително дело не е изтекла давността на вземането, и за ответникът не е отпаднало правото на принудително изпълнение спрямо ищеца.

Твърди, че при това положение не е налице бездействие на взискателя „П." ООД, тъй като е налице висящо изпълнително производство, по което са 4 предприемани изпълнителни действия и взискателя е проявявал процесуална активност. Посочва, че е налице преобразуване на делото в изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц..

Излага съображения, че съгласно трайната съдебна практика, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Заявява, че в случая е налице висящо изпълнително производство, а именно изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц., по което „П." ООД е присъединен взискател с Разпореждане на Ч.

Д. Ц. още през 2015г.

Посочено е, че започването на новата погасителна давност се свързва с прекратяването на изпълнителния процес, а това безспорно не е така, тъй като е налице висящо изпълнително производство по което „П." ООД е присъединен взискател. Изложено е, че по аргумент на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, който императивно посочва, че докато трае съдебният процес относно вземането, то давност не тече, счита, че всички действия по принудително изпълнение изгубват своята самостоятелност в контекста на погасителната давност и се поглъщат от висящността на производството, което единствено оказва влияние върху отчитането на началния момент, в който започва да тече новата давност.

Относно възражението на ищеца, че последното изпълнително действие по изп. дело 1113/2015г. по описа на Ч. Г. И. е било на 15.07.2015г., ответникът сочи, че следва да се има предвид, че това е така, тъй като, както е описал по горе изп. дело 1113/2015г. по описа на Ч. Г. И. е било присъединено към изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц..

Посочва, че смисълът на присъединяване на нови кредитори в изпълнителното производство е да се удовлетворят същите при едно разпределение на събраната сума в изпълнителния процес. След като „П." ООД е предприел действия и се е присъединил към изп. дело №623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц., той е счел, че от това изпълнително дело ще може да удовлетвори своето вземане.

Заявява, че е нелогично кредитора да извършва изпълнителни действия и по изп. дело 1113/2015г. по описа на Ч. Г. И., след като делото е присъединено към друго изпълнително дело. Намира, че в случай, че от страна на взискателя се извършват изпълнителни действия и по изп. дело 1113/2015г.

5 по описа на Ч. Г. И., по този начин неоснователно в тежест на длъжника ще се направят още разноски.

Посочва, че с извършване на необосновани изпълнителни действия по принудително събиране на задължението, разноските по изпълнението неоснователно се увеличават и освен, че се заплащат от длъжника, се включват и в общия размер на задължението, върху което се определя и окончателната такса по чл. 53 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧ..

Отбелязва, че в случай, че се извършват изпълнителни действия и по изп. дело 1113/2015г. по описа на Ч. Г. И. и съответно заплащат такси и разноски по делото от взискателя, ще се стигне до хипотеза, при която взискателя събира едно и също вземане от няколко съдебни изпълнители и се правят едни и същи изпълнителни действия, като по този начин единствено се увеличава размера на задължението на длъжника.

Моли, да се отхвърлят като неоснователни предявените от С. ЕООД искове, като претендира присъждане и направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

По делото не е спорно, че в полза на „П.“ ООД е издаден изпълнителен лист на 26.06.2015 г. по ч. гр. д. № 1477/2015 г. по описа на Районен съд - К., с който „С.“ ЕООД е осъден да заплати сумата от 26 498, 92 лв. главница ведно със законната лихва от 25.06.2015 г. до изплащане на вземането, 1 450 лв. разноски по производството.

На 03.07.2015 г. е подадена молба от "П." ООД за образуване на изпълнително дело пред Ч. Г. И. и е образувано изп. дело №1113/2015г. по описа на Ч. Г. И..

На 06.07.2015 г. "П." ООД е поискал издаване на Удостоверение по чл.456 ГПК за присъединяване на изп. дело № 1113/2015г. по описа на Ч. Г. И. към изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц.. На същата дата Ч. Г. И. е издала на "П." ООД удостоверението по чл. 456 от ГПК.