Решение № 89 от 21.03.2025, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 1262/2024
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 21.03.2025
- В сила
- 21.03.2025
- Състав
- Райна Русева
Други актове по делото
- Протокол № 128 от 21.02.2025 · Райна Русева
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.1, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Смолян, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440101262 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявения иск от ищеца Б. В. В. срещу ответника *** ЕООД да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключения между тях договор за кредит №435087/25.04.2023г. е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.
Твърденията за недействителност се излагат във връзка със съдържащата се клауза за дължимост на неустойка при неосигуряване на обезпечение по кредита.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника се прави възражение за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, като няма данни да е претендирана неустойка от ищеца, да е погасявана от него или да е претендирана за плащане от него. Поради това и ответната страна поддържа становище, че производството по делото следва да се прекрати. По същество от ответната страна се прави признание на иска. Ако не се отчете признанието, то от ответника се поддържа становище за неоснователност на иска. Ответникът признава иска.
Едновременно с отговора на „***“ ЕООД е предявен и насрещен иск срещу Б. В. В., че клаузата на чл.2, ал.1, т.3 от договора за кредит №435087/25.04.2023г. е нищожна.
С отговора от Б. В. В. по насрещния иск се правят възражения за недопустимост на насрещния иск, поради липса на правен интерес от воденето му. В случай че бъде приет за разглеждане , насрещният иск е основателен.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, насрещната искова молба и отговора на насрещния иск, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск от Б. В. В. срещу ответника *** ЕООД да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключения между тях договор за 1 кредит №435087/25.04.2023г. е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, се явява основателен. Така уговореното плащане на неустойката по чл.4, ал.3 т.1 и т.2 от договора за предоставяне на кредит представлява още едно възнаграждение за кредитора и води до допълнително оскъпяване на кредита.
Същото няма характер на неустойка, отчитайки предмета на договора.
Неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечението /поръчител или банкова гаранция/ не рефлектира пряко върху задължението за погасяване на предоставения кредит, което е именно основното същинско задължение по договорното правоотношение. Такава неустойка би била уговорена да обезпечи неизпълнението на заемателя да погаси основното си задължение за връщане на кредита в срок, а в случая макар определена като неустойка, същата няма характер на неустойка за такова неизпълнение. Видно е, че неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечени, което при посочените условия и кратък петдневен срок от сключването на договора е невъзможно да бъде осигурено, като са поставени и конкретни условия.
Безспорно, предвидения срок за осигуряване на обезпечението с конкретните условия, поставят в невъзможност заемателя да ги изпълни. Предвиждайки задължението за потребителя за осигуряване на обезпечението при описаните условия, кредиторът прехвърля задължението за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя в негова тежест.
Отделно от посоченото, тези разходи следва да се включат в ГПР, като с предвиждането им като неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според чл.19, ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както се посочи по- горе, отчитайки изискванията на чл.3 от договора, при неизпълнението на които е дължима уговорената неустойка по чл.4 , а именно по- скоро с характер на допълнително възнаграждение, следва същата да бъде включена в ГПР. Посоченото задължение по чл.3 от договора за кредит е допълнително възнаграждение за кредитора.
По горните съображения, следва да се постанови Решение, с което предявения иск от Б. В. да бъде уважен.
Ответната страна също признава предявения иск от Б. В..
Основателен е предявения насрещен иск от „***“ ЕООД срещу Б. В. В., че клаузата на чл.2, ал.1, т.3 от договора за кредит №435087/25.04.2023г. е нищожна, се явява недопустим. Посочената клауза предвижда заплащането от потребителя на договорна лихва върху главницата при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,50%.
Уговорена в посочения размер противоречи на добрите нрави, отчитайки начина на определяне на годишния лихвен процент и компонентите, които следва да съдържа. С предвиждането на клауза за заплащането на неустойка се заобикаля и разпоредбата, предвиждаща формирането на Годишния лихвен процент, тъй като в този случай следва да бъде включена като разход. При това,, в случая ГПР не е съобразен с допълнително предвидения разход, макар посочен като неустойка. Както се посочи погоре, неустойката в случая няма присъщата на неустойката функция да обезпечи неизпълнението на задължението по по договора за паричен заем.
Неоснователно е възражението на ответника по насрещния иск за недопустимост на 2 насрещната искова молба. Това е така, защото всяка от страните по договорното правоотношение може да се позове на нищожност на клауза по него.
С оглед изхода на делото на Б. В. следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 50,00 лева за платена държавна такса.
Ответникът „***“ ЕООД следва да заплати на адв.М. М. О.- адвокат в АК- Смолян адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. В. В., ЕГН**********, с адрес ****, и „***“ ЕООД, ЕИК **,със седалище **, че сключения между тях договор за предоставяне на кредит №435087/25.04.2023г. е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. В. В., ЕГН**********, с адрес **, и „***“ ЕООД, ЕИК **,със седалище **, че че клаузата на чл.2, ал.1, т.3 от договора за предоставяне на кредит №435087/25.04.2023г., предвиждаща заплащането на договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15%, е нищожна.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК **, да заплати на Б. В. В., ЕГН**********, съдебни разноски по делото в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК **, да заплати на адвокат М. М. О.- адвокат в АКСмолян адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
3