Определение № 1584 от 28.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1584 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20235300501700 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД ЕИК 175074752, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт Г. С.-К. против разпореждане № 14222/06.06.2023г. по гр.д. №7785/2023г. по описа на РС Пловдив ІІ гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл.53Е, вх.В против Н.

П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул.* , №*, ет. * и И. С. М., ЕГН **********, с адрес: с. *, общ. *, ул. * №*, с което се иска длъжниците солидарно да заплатят на кредитора следните суми: 4219,38 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит № 5006059494 от 28.02.2014 г., с настъпил падеж на 02.03.2018 г.; 4531,11 лв. – договорно възнаграждение за периода 02.02.2016 г. – 02.03.2018 г.;

3810,45 лв. – законна лихва за периода 02.03.2018 г. – 29.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските от 251,22 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора и съпоставката й с част от съдебната практика в България по този въпрос.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата 1 възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Сочи се, че в чл.143 т.5 от ЗЗП е предвидено изрично, че клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е неравноправна. Приема се, че претендираната възнаградителна лихва, се явява необосновано висока – при предоставен заем от 5000 лв. се търси възнаградителна лихва от 11200 лв., поради което е налице обоснована вероятност претенцията за същата да се основава на неравноправна клауза. Също така се приема, че уговорения ГПР в размер на 110,70%, излиза извън границите на разумното, като същият не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.143 ЗЗП, което води до неоснователно обогатяване за кредитора.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 14222/06.06.2023г. по гр.д. №7785/2023г. по описа на РС Пловдив ІІ гр.с.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3