Определение № 16499 от 04.07.2019, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е

Н И Е

№............

Гр. София, 04.07.2019 г.

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ състав, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЛАДИМИР

ВЪЛКОВ

РАДОСТИНА

ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Данаилова ч. гр. д. 8475 /2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 –

437 ГПК.

Образувано е жалба на Н.П.Н. Ко 02 ЕООД, с вх.№ 3546/10.05.2019 г. на ЧСИ Р.А.по изпълнително дело 20178480401756 срещу разпореждане с рег.№ 3043/21.03.2019 г. на съдебния изпълнител по същото дело, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за вдигане на наложена възбрана върху негов недвижим имот.

Доводите в жалбата са, че възбраната е наложена незаконосъобразно, тъй като длъжникът по изпълнителното дело е осъден да предаде на взискателя движими вещи, а не да плати парична сума, като в нарушение на закона съдебният изпълнител е пристъпил към събиране на равностойността на вещите. На следващо място се поддържа, че обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като стойността на възбранения имот значително надвишава стойността на подлежащите на предаване движими вещи, а са наложени и запори върху вземания и движими вещи на длъжника, поради което е нарушена нормата на чл.442 а ГПК. Длъжникът счита, че правото му на обжалване произтича от принципа за равнопоставеност на страните и е корелативно на правото на взискателя да обжалва отказа за извършване на изпълнително действие. Евентуално поддържа, че по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.435 ал.2, т.2 ГПК и в случаите, в които освен срещу несеквестируемо имущество изпълнението е насочено и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение.

Взискателят по делото М.2. ЕООД взема становище за неоснователност по съображения, че длъжникът не е изпълнил задължението си по изпълнителния лист за предаване на движими вещи, не е в състояние да ги изпълни, а и се установява невъзможност за принудително изпълнение, тъй като едната от вещите по признание на длъжника не се намира на територията на страната, ако изобщо съществува, а другите предложени вещи били несъответни на уговореното и към тях е насочено принудително изпълнение за публични задължения, което изключва правото на взискателя да ги получи.

Частният съдебен изпълнител в мотивите си излага доводи за неоснователност на жалбата по съображения, че възбраната е наложена във връзка с производство по събиране на равностойността на движимите вещи, за чието предаване е осъден длъжника и относно законосъобразността на тази процедура.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на взискателя и изложените от частния съдебен изпълнител мотиви, намира следното:

Производството по изпълнително дело 20178480401756 на ЧСИ Р.А.е образувано по молба на М.2. ЕООД въз основа на изпълнителен лист , издаден на 05.12.2017 г. по т.д.№ 3603/2017 г.на САС, с който длъжникът Н.П.Н.

Ко 02 ЕООД е осъден да предаде на Е.ООД мобилен бетонов възел тип „Мобил Тех“ и инфраред оборудване , съобразно сключения между страните договор от 30.01.2006 г., като с молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за прехвърляне на вземането по изпълнителни лист от Е.ООД на взискателя

М.2. ЕООД.

По искане на взискателя за събиране на равностойността на движимите вещи, които не са предадени в срока за доброволно изпълнение, е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника., като възбраната е вписана на 11.01.2018 г.

По искане на длъжника от 08.03.2019 г. за вдигане на наложена възбрана, със съобщение изх.03043/21.03.2019 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че не са налице основанията по чл.433, ал.3 ГПК.

Жалбата е недопустима по следните съображения:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и акта на съдебния изпълнител, с който се определят дължими по делото разноски. Следователно допустимостта на жалбата на длъжника е ограничена с оглед предмета на обжалваното действие и оплакванията за незаконосъобразност на същото, като обжалване се допуска по отношение на посочените от закона действия и основания.

Нито едно от оплакванията в жалбата не попада в предметния обхват на допустимия съдебен контрол, поради което и тя следва да се остави без разглеждане и никаква аналогия с правата на взискателя и с несеквестируемостта не могат да обосноват допустимост на обжалването при изричните разпоредби на закона. На първо място аналогия е допустима само при наличие на празнота, каквато в случая не е налице, тъй като концепцията на законодателя е да ограничи правото на обжалване на страните по изпълнителното производство и третите лица, която концепция е ясно установима при изследване на измененията на разпоредбата на чл.435 ГПК. На следващо място дори и празнота в правото по аналогия се прилагат правни норми и институти със сходни характеристики и последици, докато с оглед интереса им правата на взискателя и длъжника в изпълнителното производство са напълно противоположни, а що се отнася до несеквестируемостта и изискването съразмерност , то те преследват различни цели и са установени в защита на различни права на длъжника, поради което и аналогия също е неуместна.

По изложените съображения СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ „жалба на

Н.П.Н. Ко 02 ЕООД, с вх.№ 3546/10.05.2019 г. на ЧСИ Р.А.по изпълнително дело 20178480401756 срещу разпореждане с рег.№ 3043/21.03.2019 г. на съдебния изпълнител по същото дело, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за вдигане на наложена възбрана върху негов недвижим имот.

Определението подлежи на обжалване пред

Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.