Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3740 от 09.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 6528/2026
Вид
Определение № 3740
Подписан
09.10.2026
В сила
09.10.2026
Състав
Цветан Иванов Колев, Биляна Марин Вранчева, Иван Александров Стоилов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3740 гр. София, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20261100606528 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.250,ал.5, във вр. с глава 21 НПК .

Производството е образувано въз основа на частна жалба, депозирана от К. Д. Н., тъжител в първоинстанционното производство против Разпореждане № 11934 от 15.09.2026 година, постановено по НЧХ дело № 10012/2026 година, в частта му, с която Софийски районен съд е прекратил частично производството, образувано срещу подсъдимата Е.И.И. за престъпление по чл.182,ал.2 от НК и изцяло срещу подсъдимата Д.Ц.Ц..

Оплакването в частната жалба е за незаконосъобразност, базирана на противоречие с материално-правната норма, а искането за отмяна на разпореждането в тази му част и указване на първостепенния съд да продължи съдопроизводствените действия, в рамките на повдигнатото с тъжбата обвинение. Твърди се, че с постановения акт районният съд е влязъл в противоречие с практиката на ВКС относно „позитивното задължение“ на родителя, при когото детето е оставено за отглеждане, нарушава конструкцията на „продължаваното престъпление“ и лишава него – жалбоподателя-тъжител от възможността да проведе пълноценно доказване.

Съдът, съобразявайки доводите в частната жалба, доказателствата и Закона намира следното:

Частната жалба е процесуално-допустима. Тя е депозирана в срок от активно легитимирана страна.

„По същество“, съдът формира следните изводи:

Пред Софийски районен съд производството е образувано по тъжба на К. Д. Н., подадена чрез повереник адвокат К.Л., в която тъжба се твърди, че подсъдимите Е.И.И., /майка на малолетното дете на К. И./ и Д.Ц.Ц., /баба на детето/ умишлено в периода от 06.01.2026 година до 27.03.2026 година, двете в съучастие като извършители са осуетили изпълнението на съдебно решение, 1 определящо родителските права и личните на К. И. и правото му на лични контакти с малолетното дете Д.К. Н..

В тъжбата са изброени деветнадесет последователни събития, които според тъжителя в съвкупност покриват състава на чл.182, ал.2 НК. Пак в тъжбата са отделени по няколко форми на изпълнително деяние, чрез които според тъжителя е осъществявано престъплението от двете подсъдими:

Умишлено създаване на „правна привидност“ и системна злоупотреба с право,

Системен саботаж на социалните услуги и умишлено въвеждане в заблуждение,

Системно умишлено отсъствие от адреса,

Умишлено блокиране на възможността за отложено изпълнение на режима на лични контакти,

Физическо препречване и агресивно поведение,

Укриване на задължителна информация за детето,

Манипулативно прехвърляне на отговорността върху малолетното дете, Психологически тормоз и индуциране на „конфликт лоялност“, Устойчивост на престъпния модел и манипулация на достъпа.

Отделно с тъжбата е повдигнато обвинение и на Д.Ц.Ц., баба на малолетното дете на тъжителя, която според тъжителя е осъществила три деяния, покриващи състава на престъпление по чл.182,ал.2 НК.

С атакуваното разпореждане първостепенният съд е прекратил наказателното производство по НЧХД № 10012/2026 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, по отношение на Е.И.И., с ЕГН **********, в частта, с която й е повдигнато обвинение по чл.182 ал.2 НК вр. чл.26 ал.1 НК, както следва:

1/ На 06.01.2026 г. в 17:10 часа И.А умишлено не отговаря на обаждания;

2/ На 08.01.2026 г. в 16:57 часа И.А не посочва час за изпълнение на режима, избягва контакт с институциите и умишлено не отговаря на обаждания;

3/ На 16.01.2026 г. в 17:00 часа - И.А не отговаря на институции и родител, открито заявява пред дежурен служител на МВР, че няма задължение лично да предаде детето;

4/ На 20.01.2026 г. в 17:02 часа И.А открито заявява пред органите на реда отказ да координира присъствието си; укрива медицинска информация; демонстрира груба злоупотреба с право, като засича времето и демонстративно затръшва вратата в 20:01 часа;

5/ На 22.01.2026 г. в 17:00 часа И.А не предлага заместващ ден за контакт при твърдяно заболяване; умишлено прекъсва всякаква комуникация и укрива информация за здравето на детето;.

6/ На 25.01.2026 г. в 09:10 часа И.А умишлено не уведомява бащата предварително за заболяването; укрива се от институциите (ДСП) и от бащата, като не отговаря на обаждания; не предлага заместващи дати за контакт;

7/ На 30.01.2026 г. около 17:00 часа И.А отказва да насрочи алтернативни дати за контакт; открито заявява отказ от директна комуникация с бащата 2 относно здравето на детето; остава напълно безучастна към вербалните откази на детето, не го насърчава за контакт; системно затръшва вратата и умишлено използва волята на малолетното дете като оправдание за прекъсване на режима;

8/ На 05.02.2026 г., около 17:00 часа И.А умишлено игнорира телефонни обаждания;

9/ На 13.02.2026 г. около 17:00 часа И.А категорично отказва достъп до жилището; прави признание за пряко съучастие и насърчаване на детето да изхвърли подарък от бащата, което е тежка форма на родителско отчуждаване; толерира вербална агресия от страна на малолетното дете, без да налага възпитателен коректив; демонстрира умишлена пасивност, за да прекрати окончателно режима;

10/ На 19.02.2026 г. около 17:00 часа И.А абдикира от задължението да осигури достъп на бащата до медицинска и образователна информация;

11/ На 27.02.2026 г. около 17:00 часа И.А умишлено не предприема активни действия за подготовка на детето за режим, каквото е законовото и задължение; игнорира телефонни обаждания;

12/ На 03.03.2026 г. около 17:00 часа И.А категорично отказва достъп до жилището; открито заявява отказ от телефонна комуникация; отказва да координира часовете за следващи режими; демонстрира умишлена пасивност към отказите на детето; заблуждава институциите и бащата с фалшиви обещания за съдействие относно режима на бабата и дядото, който впоследствие умишлено саботира; системно затръшва вратата;

13/ На 05.03.2026 г. около 17:00 часа И.А умишлено не отговаря на обаждания;

14/ На 13.03.2026 г. около 17:00 часа И.А категорично отказва достъп до жилището; укрива оригиналните образователни материали на детето и предоставя единствено ксерокопия; отхвърля градивни алтернативи за безопасен контакт извън адреса да ги съпроводи тъжителя до психолога; умишлено прехвърля отговорността за неизпълнението на съдебното решение върху волята на малолетното дете;

15/ На 17.03.2026 г. около 17:00 часа И.А абдикира от задължението да координира алтернативни начини за контакт;

16/ На 19.03.2026 г. около 17:00 часа И.А изцяло прекъсва комуникацията с бащата и умишлено отказва да се свърже с него, дори след изрично престъпена покана чрез бабата;

17/ На 27.03.2026 г. около 17:00 часа И.А прави официално признание пред органите на МВР, че отказва да съдейства за режима заради вербален отказ на детето; категорично отказва да координира присъствието си на адреса с институциите; умишлено не отговаря на обаждания; както и Е прекратил изцяло по обвинението срещу Е. И.а, обективирано в Молба-уточнение /допълнение/ от дата 20.07.2026 г., както следва: На 20.01.2026 г. И.А заявява пред полицията "Не съм под домашен арест" и демонстративно засича часа, за да затръшне вратата точно в 20:01 часа; На 3

13.02.2026 г. И.А признава пред ДСП, че е позволила на детето да изхвърли подаръка в кофата за боклук; На 03.03.2026 г. И.А заявява "в личното си време не съм длъжна да отговарям", поради което наказателното производство по в частта по повдигнатото с Молбата-уточнение обвинение по отношение на И.А. Аргументите на съда за всеки един от тези описани в тъжбата случаи е че те не представляват престъпление.

Съдът е прекратил наказателното производство по НЧХД № 10012/2026 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, изцяло по отношение на подсъдимата Д.Ц.Ц., с ЕГН ********. За това свое произнасяне съдът се е позовал на разбирането, че описаните в тъжбата действия на Д.Ц. не съставляват престъпления.

Съдът е допуснал разглеждане на тъжбата единствено срещу подсъдимата Е. И.а и то само за две описани от частния тъжител ситуации:

На 03.02.2026 година не изпълнила задължението си да предаде детето и На 17.02.2026 година също не изпълнила задължението си да предаде детето.

Съгласно чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс, родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или лични контакти с дете, носи наказателна отговорност

Изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) се реализира в две самостоятелни форми на поведение:

Неизпълнение на съдебно решение, /или съдебен акт, приравнен на него по закон или тълкувателна практика, като привременни мерки по ГПК или заповеди по Семейния кодекс/ относно упражняването на родителските права или относно личните контакти с дете.

Осуетяване на изпълнението на такова съдебно решение – чрез действия или бездействия, които препятстват или правят невъзможно осъществяването на определените с решението родителски права или лични контакт, /например скриване на детето, създаване на пречки при предаването му и др./.

Непредаването на детето на неговия баща, който се ползва от силата на присъдено нещо на решение, с което са установени неговите права на личен контакт със сина му е „класически“ и обичаен способ на осъществяване на изпълнителното деяние. Това е така, тъй като чрез фактически действия се прегражда възможността решението да бъде изпълнено. Нормата е достатъчно конкретна, за да не допуска свободна интерпретация на разбирането за дължимо поведение и разбирането за това чрез кое поведение ще се осъществи престъпление и чрез кое не. Законодателят е ограничил правния предел на разпоредбата на чл.182,ал.2 НК до тези две форми на осъществяване на изпълнителното деяние, които по съществото си водят и достигат един и същи резултат. В противен случай бихме се изправили пред угрозата дори и недостатъчно милия тон при предаване на детето или мрачно сключените вежди да се тълкуват като някакво осуетяване на гладкото реализиране на права по съдебно решение.

4

В този ред на мисли:

Умишлено не отговаряне на телефонни обаждания; непосочване на час за изпълнение на режима, избягва контакт с институциите и умишлено не отговаря на обаждания; неотговаряне на институции и родител, открито заявяване пред дежурен служител на МВР, че няма задължение лично да предаде детето; открито заявяване пред органите на реда на отказ да координира присъствието си; укриване на медицинска информация; непредлагане на заместващ ден за контакт при твърдяно заболяване; умишлено прекъсване на всякаква комуникация и укриване на информация за здравето на детето; умишлено не уведомяване на бащата предварително за заболяването; системно затръшване на вратата и умишлено използване волята на малолетното дете като оправдание за прекъсване на режима; официално признание пред органите на МВР, че отказва да съдейства за режима заради вербален отказ на детето не са действия, чрез които пряко и фактически да не се изпълнява решението или да се осуетява неговото изпълнение, защото те не са част от уредените и вменени на страните права и задължения. Тези действия и бездействия не покриват формите на изпълнително деяние, което логично е наложило прекратяване в тази част на обвинението още в началния етап на производството, без да се отказва правосъдие. Твърдяното дори и да е морално укоримо то не съставлява престъпление. Някой от тези действия и бездействия могат да бъдат обект на обследване от служителите на „Закрила на детето“ и при установяване могат да се породят и последици за родителя, но те не осъществяват изпълнително деяние на престъпление по чл.182,ал.2 НК.

По отношение на втората подсъдима въззивният съд отново е съгласен с изводите на първоинстанционния. Д.Ц. може да бъде субект на отговорност, /друг сродник/, но посочените в тъжбата нейни действия очевидно не реализират престъпление по чл.182,ал.2 НК и то по съображения, които са идентични с вече изложените по-горе.