Решение № 102 от 27.04.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. *, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседА.е на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20261600500038 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на С.С. против решение № 224/30.06.2025 г. на Районен съд – * и по въззивна частна жалба против решението в частта, с която е оставен без разглеждане иск за делба, предявен при условията на евентуалност.

Жалбоподателят С.С. твърди, че решението е незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да прогласи нищожността на делба, извършена с решение по гр. д. № 955/2015 г. на *ския районен съд, след което да разгледа евентуалния иск и да допусне делба на имотите при зачитане правата на С.С. по отношение делбените имоти съгласно нотариален акт № 188/04.09.2015 г. Развива доводи, че порокът на извършената по гр. д. № 955/2015 г. делба се състои в това, че в диспозитива на съдебно решение № 144/29.06.2020 г. липсва произнасяне по отношение С.С.менов: съдът нито е отхвърлил иска спрямо него, нито е определил за него квота в делбената маса. Неправилно ЛРС е разсъждавал, че за действителността на делбата е достатъчно процесуалното участие на съсобственика в делото за делба. След като не е формулиран изричен диспозитив, касаещ правата на С., то решението няма сила на пресъдено нещо по отношение на него и той не е обвързан от същото. Изтъква, че до участие в делбата са допуснати лица, които са изгубили правото си на собственост, тъй като то е било придобито от Д.

С..

1

С.С. е подал и въззивна частна жалба срещу решението на ЛРС в частта, с която оставя без разглеждане предявения при условията на евентуалност иск за допускане на делба на същите земеделски земи, останали в наследство от общия наследодател С.С., починал на 2 октомври 1949 г. Моли решението да бъде отменено и в тази част, а МОС да разгледа иска за делба и допусне такава.

Въззиваемият С.А. оспорва въззивната жалба, както и частната жалба като неоснователни. Поддържа, че решението на ЛРС е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Въззиваемите В. Ф., Е. Б., Д. Д., Ж. Б. и Б. Б. чрез пълномощника им адв. М. в съдебно заседА.е изразяват становище за неоснователност на жалбите.

Въззиваемият Д.П. моли жалбите да бъдат уважени. Подчертава, че той е придобил по давност имотите, предмет на делбата, и след това ги е продал на своя син, жалбоподателя С.С., поради което извършената делба по гр. д. № 955/2015 г. на ЛРС се явява нищожна, защото не отрежда дял за жалбоподателя.

Останалите възиваеми не вземат становище.

При въззивното разглеждане на делото не са събрА. нови доказателства. МОС провери обжалвА.я съдебен акт като обсъди събрА.те в производството доказателства във връзка с доводите на стрА.те и приема за установено следното:

Въззивната жалба и частната жалба са подадени от легитимирано да обжалва лице в законния срок, поради което са процесуално допустими, но по същество са неоснователни.

Пред *ския районен съд С.С. е предявил иск за обявяване нищожността на делба на земеделски земи, останали в наследство от С.П., починал през 1949 г., допусната срешение по гр. д. № 955/2015 г.

По делото е установено, че с решение № 144/29.06.2020 г. по гр. д. № 955/2015 г. *ският районен съд е допуснал съдебна делба на земеделски земи, всички в землището на с. *, обл. *, останали в наследство от С.П., починал на 02.10.1949 г., както следва: (1) Нива от 25.500 дка, в местността “*“, имот №* по плана на землище с.*, обл.*, с ЕКАТТЕ *; (2) Нива от 7.640 дка, в местността “*“, имот № *по плама на землището с. *, обл.*, с ЕКАТТЕ *; (3) Нива ог 5.880 дка, в местността “*“, имот № *по плана на землището на с.*, обл.*, с ЕКАТТЕ *; (4) Нива от 1.088 дка, в местността “*“, имот № *по плана на землището на с. *, обл.*, с ЕКАТТЕ *; (5) Ливада от 24.909 дка, в местността “*“, имот № *по плана на землището на с. *, обл. *, с ЕКАТТЕ *; (6) Нива от 64.180 дка, в местността “*“, имот № * по плана на землището на с. *, обл. *, с ЕКАТТЕ *, между 44-ма съделители, при следните права: (1) С.А. 1/40 идеални части;

(2) П. К. 1/40 идеални части; (3) Д.П. 1/40 идеални части; (4) Л. С. 1/40 идеални части;

(5) Е. А. 1/40 идеални части; (6) Г. П. 1/40 идеални части; (7) Х.Й. 1/80 идеални части;

2

(8) Ц.Й.1/80 идеални части; (9) Ю.С. 1/80 идеални части; (10) О. З. 1/80 идеални части;

(11) В. Ф. 1/40 идеални части; (12) Н. П. 1/120 идеални части; (13) М. П. 1/120 идеални части; (14) П. П. 1/120 идеални части; (15) А. Б. 1/56 идеални части; (18) Г. В. 1/56 идеални части; (19) В. Б. 1/28 идеални части; (20) Ц.П. 1/56 идеални части; (21) М. Б.

1/56 идеални части; (22) Н.Д. 1/56 идеални части; (23) П. М. 1/168 идеални части; (24) А.М. 1/168 идеални части; (25) И. М. 1/168 идеални части; (26) М.К. 1/56 идеални части; (27) Л. К. 1/56 идеални части; (28) Ж. Б. 1/56 идеални части; (29) Б. Б. 1/56 идеални части; (30) М.П. 1/48 идеални части; (31) Р. Е. 1/48 идеални части; (32) Б. В.

1/24 идеални части; (33) Р.В. 1/48 идеални части; (34) В.П. 1/48 идеални части; (35) Р.

И. 1/24 идеални части; 36) Г. Г. 1/48 идеални части; (37) Д. Г. 1/48 идеални части; (38) Р.П. 1/48 идеални части; (39) А. К. 1/48 идеални части; (40) М.Б. 1/12 идеални части;

(41) В. А. 1/24 идеални части; (42) Е. Р. 1/24 идеални части; (43) В. М. 1/24 идеални части; (44) А.П. от 1/24 идеални части.

След завеждане на иска за делба и вписване на исковата молба на 21 юли 2015 г. съделителят Д.П., който през 2010 г. се бил снабдил с нотариален акт за собственост върху всички делбени имоти, ги продал на своя син С.С. – нотариален акт № */04.09.2015 г. Делото за делба било спряно, за да приключи гр. д. № 2279/2016 г. по описа на *ския районен съд, което имало за предмет ревандикационен иск, предявен от част от съделителите против С.С. и Д. С.. С решение № № 32 от 05.02.2017 г. съдът признал за установено по отношение на ответниците по делото Д.П. и С.С., че всеки от 20-те ищци е собственик по наследство на съотвена идеална част от описА.те по-горе земеделски земи и осъдил С.С. да им предаде владението върху тях. С решението е отменен на основА.е чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост № */01.09.2010 г., легитимиращ Д. П. като собственик, до размера на признатите права на ищците – 43/112 идеални части. Решението е влязло в сила на 6 юли 2018 г.

С определение от 4 октомври 2016 г. по гр. д. 955/2015 г. ЛРС С.С. е бил конституирал като съделител в делбеното дело и е участвал в производството за допускане на делба на наследствените земеделски земи. С решението по допускане на делба ЛРС не е определил делбена квота на С., нито е постановил диспозитив, с който да отхвърли иска за делба по отношение този съделител. Решението е влязло в сила на 7 януари 2021 г., като не е било обжалвано.

При така установеното въззивният съд намира, че делбата по гр. д. № 955/2015 г. на ЛРС не е нищожна на основА.е чл. 75, ал. 2 от ЗН поради неучастие на съсобственик. Изводите на МОС напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което на основА.е чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му и потвърждава обжалваното решение.

За да е нищожна делба поради неучастие на сънаследник/съсобственик, трябва той да е бил лишен от възможността да участва в производството, за да защити 3 правата си и да направи евентуални възражения срещу участие на други съделители или по отношение обема на делбената маса. В случая жалбоподателят е бил конституиран като съделител по гр. д. № 955/2015 г. на ЛРС. Действително крайният съдебен акт не определя права за участието му в делбата и не е зачел сделката, по силата на която той е собственик на 69/112 идеални част от имотите, но този порок на съдебния акт не води до нищожност на делбата, а е следвало да бъде отстранен по реда на въззивното обжалване. С. е разполагал и с правната възможност да поиска допълване на решението, като ЛРС се произнесе и относно неговото участие в делбата, но той е пропуснал и тази възможност, която е огрА.чена от преклузивния срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК.

В производството по чл. 75 ЗН е недопустимо да се извършва контрол за законосъобразност на влязло в сила решение за допускане на делба. Чрез релевиране нищожност на делбата нито могат Д.П.еуредят квотите на съделителите, нито може да се замести волята на делбения съд относно изключването на участвал в производството съделител. Чрез установителния иск по чл. 75, ал. 2 от ЗН се констатира единствено лишаване на съсобственик от възможността да участва в делбения процес, без да се изследва правилността на съдебното решение за делба. В този смисъл доводите, развити от жалбоподателя относно процесуални нарушения, допуснати по гр. д. № 955/2015 на ЛРС, или неправилни изводи относно зачитане силата на пресъдено нещо на решението по ревандикациония иск са неотносими.

Решението по гр. д. № 955/2015 г. за допускане на делба обвързва жалбоподателя С. С., защото е бил страна в процеса, а от друга страна и поради правилото на чл. 226, ал. 3 от ГПК. С. С. се явява приобретател на идеални части от делбените имоти, като придобИ.ето е станало в хода на делбения процес. От това следва, че делото е трябвало да продължи с участието на неговия праводател Д.П., а решението при всяко положение (със или без участието на С. С.) съставялва пресъдено нещо и за приобретателя С..

Искът за прогласяване нищожността на делбата по гр. д. № 955/2015 г. по описа на *ския районен съд е неоснователен, поради което правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Неоснователността на главния иск прегражда възможността да се разгледа евентуалният за допускане делба на процесните земеделски земи.

Решението и в частта, с която съдът изрично е заявил, че оставя иска по чл. 34 от ЗС без разглеждане е правилно.

При този изход на процеса на основА.е чл. 78 от ГК жалбоподателят следва да възстанови разноските, направени от въззиваемата Д. Д. в размер на 150 евро адвокатско възнаграждение.

На основА.е горното съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 224/30.06.2025 г. по гр. д. № 717/2022 г. по описа на Районен съд – *.

ОСЪЖДА С.С. да плати на Д. Д. 150 евро разноски за въззивната нистанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на стрА.те.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5