Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15075 от 13.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 12728/2025
Вид
Определение № 15075
Подписан
13.07.2026
Състав
Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15075 гр. София, 13.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512728 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. М., подадена чрез назначения му по реда на ЗПП процесуален представител адв. И.Ю., срещу определение № 16275/08.04.2025 г. по гр.д.

№ 35217/2023 г. на Софийски районен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо на основание чл. 126 ГПК.

В жалбата се излага възражение срещу извода на първоинстанционния съд за наличие на идентитет между предмета на цитираните в акта дела. Отправя се искане да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, след като прецени доказателства по делото и изложените от заявителя доводи, намира следното:

Производството по гр.д. № 35217/2023 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба /наречена „жалба“/, подадена от Е. Д. М., с която срещу Върховен касационен съд е предявил иск за неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправно поведение, извършено по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСНС и КНОХД № 1018/2019 г. на ВКС, изразяващо се в незаконното му задържане, без да са налице доказателства за извършено престъпление, за което му е повдигнато обвинение. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000 лв. В исковата молба е посочено, че периодът, за който се претендира увреждането е 18.08.2020 г. – 21.06.2023 г., както и че са нарушени редица разпоредби на международни актове, по които Република България е страна.

За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че и двете жалби до ВКС /вх. № 6463/18.08.2020 г. и вх. № 6470/18.08.2020 г./ съдържат искане за възобновяване на възобновяване на наказателно производство по КНДОХ № 1018/2019 г. по описа на ВКС. Служебно известно е на съда, че ищецът е подал множество /повече от 20/ искови молби срещу Върховния касационен съд с претенции за обезщетение вследствие на непроизнасяне по негови „жалби“ с искане за възобновяване на посоченото наказателно дело. Съдът е извършил справка и е установил, че пред СРС преди посоченото дело е образувано гр. д. № 50327/2022 г., по което е постановено решение № 17798/31.10.2023 г. и съдът се произнесъл по основателността на иска за присъждане на обезщетение от бездействие на ВКС по негова жалба с вх. № 6781/2020 г., с която се искало възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановени срок, против 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за идентичност на фактическите основания, на които се основава претенцията на ищеца за обезщетение за вреди, по настоящото дело и образуваното преди него гр.д. № 50327/2022 г. на СРС. И по двете дела се претендират вреди от неадминистриране на искане за възобновяване на едно и също дело. Както е посочил първоинстанционният съд, фактическото основание на исковите молби е напълно идентично, идентична е и претенцията, което обуславя приложимост на чл.

126 ГПК - прекратяване на по-късно заведеното дело.

Следва да се посочи, че подадената от Е. Д. М. жалба срещу Върховния касационен съд, въз основа на която е образувано настоящото исково производство, е израз на злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 от КРБ и чл. 3 от ГПК. Съдебната практика е непротиворечива по отношение на последицата от злоупотребата с право, като се приема, че съдът следва да откаже да даде защита на превратно упражняваното субективно право.

Аналогична на така даденото разрешение е и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено /така дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели/. Разпоредбите на чл. 35 от ЕКЗП не са приложими директно, тъй като определят процедурни правила, прилагани от ЕСПЧ, но националните съдилища обаче могат да се обръщат към практиката на ЕСПЧ не само по делата, по които решенията на ЕСПЧ са задължителни за държавите – членки – чл. 46 от ЕКЗПЧ, а и като ориентир за начина на тълкуване и прилагане на нормите на вътрешното и международното право по начин, по който се гарантират правата, специално защитени съгласно Конвенцията.

Поради това и позоваването на възприетите положения и дадени разяснения за естеството на основните понятия от Европейски съд по правата на човека, създаден за гарантиране на действителната защита на правата, регламентирани в ЕКЗПЧ, е начин националната практика да съобрази произнасянията си с най- високите стандарти. По аргументите в практиката на ЕСПЧ /Съд и Комисия/ - жалба 28970/1995 Nicolas Philis срещу Гръция; жалба 14102/02 Bekauri срещу Грузия и др., адресирането на съда в рамките на ограничен отрязък от време със стотици искове, жалби, голяма част от които са свързани с наложени с необжалваеми съдебни актове наказания „лишаване от свобода“, или други задържания, в рамките на висящи наказателни производства, при което се подават идентични искови молби /в които се вписват ръкописно само различни периоди на твърдените претърпени вреди/, покрива критериите да се приеме, че е налице злоупотреба с правото на иск от страна на ищеца – частен жалбоподател.

При съобразяване с правото на всяка страна да търси защита на твърдени накърнени права и законни интереси по най-добрия за нейните интереси начин, съдът намира, че установеният брой и характер на инициираните от Е. М. съдебни производства, в относително кратък период от време, представлява поведение, което нарушава принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права и може да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на чл. 3 ГПК. Предявените от М. пред Съда искания за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за нарушаване на правото на ЕС, което е свързано с позоваване на сходни по своя характер факти, като делата срещу съответните ответници се отличават единствено по заявения период на търпене на вредите. Така посоченото процесуално поведение на ищеца поражда основателни съмнения дали същият има валидно защитим правен интерес, който да се нуждае от санкцията на съда, за да бъде реализиран. Така освен, че със сезирането на гражданските и административните съдилища с хиляди дела, се създават условия за затруднения на същите да изпълняват пълноценно възложените им по Конституция правораздавателни функции поради ангажиране само с една страна, същевременно тази страна фактически се отклонява от установения режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, с оглед полаганите усилия от съдилищата да гарантират правото на тази страна на справедлив процес. Така с подаването на поредната искова молба се постига цел, която не е предвидена от закона – осигурява се 2 още една възможност за страната да се отклони фактически от ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, чрез извеждане от мястото за изтърпяването му.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16275/08.04.2025 г., постановено по гр.д. № 35217/2023 г.на Софийски районен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3