Решение № 336 от 02.10.2019, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И E

№ 336

02.10.2019 г. гр.

Хасково

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

ТОДОР ХАДЖИЕВ при участието на секретаря: Д* Х*………………………………………. прокурор:……………………………........................................................................................, като разгледа докладваното от председателя съдия Дечева в.гр.д. №

526 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 418 от 20.06.2019 г., постановено по гр.д. № 518/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково, са отхвърлени предявените от Ц.Д.К. против Езикова гимназия „*****“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване уволнението й, извършено със заповед № РД – 14 – 239 от 04.01.2019 г. на директора на гимназията за незаконно и неговата отмяна; възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението длъжност „старши възпитател“ в гимназията и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа – за периода от 04.01.2019 г. до 04.07.2019 г. в размер на 5 676 лв.

Недоволна от постановеното решение e останала ищцата Ц.К., която обжалва решението с оплаквания за неправилност и необоснованост поради нарушаване на материалния закон и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Ищцата сочи в жалбата, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички фактически и правни доводи и възражения, наведени от нея още в исковата молба, не е изложил мотиви досежно преценката на всички доказателства в тяхната взаимовръзка, и изобщо не са изложени мотиви по отношение на твърдяното от ответника нарушение по раздел I, т. 2, раздел II, т. 2 и раздел IV, т. 2 от заповедта за уволнение. Районният съд не обсъдил и всички ангажирани от ищцата доказателства, а в същото време едностранчиво и безрезервно били кредитирани показанията на свидетелите, ангажирани от ответника. На следващо място, се изтъква, че заповедта за уволнение не била мотивирана както от фактическа, така и от правна страна. Посочените от работодателя разпоредби като правна квалификация по чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ не съществували. Също така твърдените нарушения не били индивидуализирани в нужната степен досежно време, място и обстоятелства, като в тази насока изводите на районния съд, че заповедта съдържала всички необходими реквизити, се явявали бланкетни, неправилни и необосновани. В хода на първоинстанционното производство ответникът не доказал твърдените нарушения на трудовата дисциплина. Установявало се по несъмнен начин, че ищцата не била отнела по насилствен начин писмо от свидетелката С* В* на 13.07.2018 г. Самата свидетелка сочела друга дата – 19.07.2018 г., тя била единственият пряк свидетел на случилото се и в продължение на 4 месеца не била уведомила работодателя за получаването на писмото, правейки опит да прехвърли вината за това върху ищцата, което само по себе си поставяло под съмнение достоверността на нейните показания. Също така ищцата нямала задължение да получава и предава писма и тъй като не била носител на такива задължения, следвало да се приеме, че не е злоупотребила с доверието на работодателя. На следващо място, по отношение на сочените нарушения по втори пункт от заповедта за уволнение, работодателят не е поискал никакви обяснения от ищцата по отношение на време, място и обстоятелства на тези събития. Описаните от работодателя нарушения били общи и неконкретизирани, което затруднявало правото й на защита. Аналогични доводи са изложени и по отношение на нарушенията по раздел I, т. 2, б. „в“, „г“ и „д“. Освен това работодателят не доказал утвърждаването на специален ред за ползване на помещенията, поради което и действията на ищцата не съставлявали дисциплинарно нарушение. От нея не били изискани и обяснения за случилото се на възпитателския съвет от 05.10.2018 г., както и по-късно, с което се нарушавалото правото й на защита в хода на дисциплинарното производство. По отношение на случилото се на 05.05.2018 г. репликите на ищцата били извадени от цялостния контекст на ситуацията и поведението й било провокирано от служителката Янка Вълева с реципрочни изрази и обръщения, което се доказвало и от писмените обяснения на последната. От изложеното в заповедта не ставало ясно според работодателя кога точно по време, в какъв контекст и при какви обстоятелства били изречени от ищцата твърдените думи. Във връзка с третото провинение и възприетото от районния съд, че с така извършените действия не е налице нарушение на трудовата дисциплина, в жалбата се допълва, че при това положение общата съвкупна тежест на останалите нарушения (дори и да се приемело, че са извършени), значително намалявала и това допълнително правело уволняването на ищцата несъразмерно тежка мярка.

Друга категория възражения в жалбата касаят неспазването на двумесечния преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание. За нарушението по пункт 2, б. „б“ от заповедта се твърди, че работодателят е научил не по-късно от края на октомври 2018 г. (30.10.2018 г.). За останалите нарушения по б. „в“, „г“ и „д“ на пункт № 2 поради липсата на надлежна времева индивидуализация било невъзможно работодателят да докаже, че е спазил преклузивния срок. Също така се посочва, че от ищцата не били поискани обяснения по отношение на всички твърдени нарушения, а относно получаването на писмото се сочела друга дата от работодателя – 19.07.2018 г., докато ищцата била санкционирана, че е взела писмото на 13.07.2018 г. Твърди се, че всички извършени от К. действия не съставлявали нарушения на трудовата дисциплина. Не можело да се приеме, че е налице и виновно поведение от нейна страна като субективен елемент на дисциплинарните нарушения – относно вземането на писмото от НЕЛК и разместването на мебели на 01.10.2018 г. тя действала със съзнанието, че извършва нормални и правомерни действия, което изключвало вината й, а по отношение на конфликта със служителката Я* В* ищцата действала в състояние на афект и не целяла да увреди нечие достойнство. На следващо място, изтъква се, че наложената дисциплинарна санкция е непропорционална и са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Описаните нарушения не можели да обосноват извод за единична или обща висока съвкупна тежест, за да се стигне до уволняването на К.. В тази връзка са изложени и самостоятелни съображения, че нарушенията не можели да се квалифицират като тежки такива. Подчертава се наличието на смекчаващи обстоятелства – добри характеристични данни; дългогодишен трудов стаж в системата на образованието и отделно – трудов стаж при работодателя. Отделя се внимание и на съображения, че със заповедта за уволнение всъщност работодателят обвинявал ищцата в поведение, което би било съставомерно по НК, ако е било действително реализирано. При това положение работодателят не можел да реализира дисциплинарната отговорност, освен ако не бъде доказано по наказателноправен ред и по реда на НПК извършването на тези престъпления, която предпоставка не била налице в случая. Тези твърдения релевирали съставомерни признаци за деяния по чл. 198, ал. 1, чл. 143, ал. 1, чл. 146, чл. 147 и чл. 144 НК.

Отделно от гореизложеното уволнението се явявало незаконосъобразно и поради това, че ищцата се ползвала със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като била трудоустроена към момента на издаване на процесната заповед за уволнение (04.01.2019 г.). Трудоустрояването произтичало от болничен лист № Е20180862825, издаден от ЛКК на 06.03.2018 г. Липсвал изричен писмен акт от работодателя за прекратяване на трудоустрояването, както и аналогичен акт от страна на здравните органи, поради което то продължавало да бъде в сила и към момента на уволнението. В заключение са изложени съображения за изключително добрите характеристични данни и професионални заслуги на ищцата, които не били взети предвид от работодателя и се намирали в рязко несъответствие с налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Доколкото исковете по т. 1 и т. 2 на чл. 344 КТ следвало да се уважат, то основателна се явявала и акцесорната претенция по т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ по отношение на дължимото обезщетение. Въз основа на всички така изложени доводи се отправя искане да се отмени изцяло обжалваното решение и на негово място да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се и разноските за двете съдебни инстанции в пълен размер.

Подаден е отговор от ответната страна в спора, Езикова гимназия „*****“, чрез адв. Б.С..

Въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна, а обжалваното решение се явявало правилно и законосъобразно, поради което следвало да се потвърди.

Изложени са подробни контрааргументи на всяка едно от възраженията, описани във въззивната жалба. Детайлно е обосновано, че действително са налице дисциплинарни нарушения и те са извършени по начина, описан в заповедта за уволнение, като всяко едно от тях било достатъчно за прекратяване на трудовото правоотношение по надлежния ред. Работодателят спазил всички законови изисквания и срокове в дисциплинарното производство, съгласно изискванията на Кодекса на труда. Претендират се и направените разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. процесуалните представители на страните поддържат доводите, изложени във въззивната жалба и отговора към нея. Във въззивното производство са приети като доказателства два броя удостоверения от Районна прокуратура – Хасково по повод постъпили жалби от ищцата, въз основа на които са образувани прокурорски преписки и на основание на които е отправено искане за спиране на производството по делото по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, но искането е оставено без уважение. Представени са писмени бележки по делото и от двете страни, в които се доразвиват техните съображения, изложени в жалбата и отговора към нея.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното:

Между ищцата и ответника е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор № 21 от 21.15.1998 г., с който ищцата е назначена от работодателя Гимназия с преподаване на чужди езици „П* К*“ – гр. Х* на длъжност „в**“, с място на работа – Общежития към гимназията. В резултат на структурни реформи в системата на образованието Общежитията на гимназията преминават към ГПЧЕ „*****“. Трудовият договор впоследствие е изменян последователно с допълнителни споразумения от 27.11.2000 г., 18.06.2001 г., 12.07.2001 г., 01.10.2001 г., 08.02.2002 г., 13.05.2002 г., 24.10.2002 г., 28.03.2003 г., 29.08.2003 г., 09.09.2004 г., 10.10.2005 г., 29.06.2006 г., 02.08.2006 г., 03.09.2007 г., 19.12.2007 г., 04.08.2008 г., 15.07.2008 г., 17.12.2008 г., 03.08.2009 г., 07.09.2009 г., 03.11.2009 г., 09.11.2009 г., 04.02.2010 г., 13.10.2010 г., 13.10.2011 г., 15.03.2013 г., 20.02.2015 г., 16.12.2015 г., 05.10.2016 г., 16.10.2017 г. и

16.10.2018 г. При изменения в изискванията, функциите, правата и задълженията, относими към заеманата от ищцата длъжност по надлежния ред е подписван и екземпляр от актуалната към съответния момент длъжностна характеристика.

Последният такъв актуален вариант за длъжността „старши възпитател в ученическо общежитие“ с код по НКПД 2359 6009 е подписан от ищцата на 06.06.2017 г., като тя е получила и препис от длъжностната характеристика за запознаването й с нея.

От момента на назначаването й на длъжността до 2018 г. ищцата не е имала дисциплинарни нарушения и не е ангажирана нейната дисциплинарна отговорност. За първи път такава е ангажирана по повод на извършено от нея нарушение на трудовата дисциплина за това, че на 08.03.2018 г. К. е закъсняла за началото на работната й смяна с 51 минути.

Издадена е заповед № РД 14 – 535 от 11.04.2018 г. на работодателя, с която й е наложено дисциплинарно наказание „з**“. Следващо провинение е санкционирано със заповед № РД 14 – 672 от 17.05.2018 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за нарушения по чл. 187, т. 1, т. 8 и т. 10 КТ.

Разпечатката съдържа 28 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/238bd4ee-2e94-4d3a-8641-a6d7425f4601