Решение № 3953 от 03.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3953 гр. Пловдив, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20265330100695 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от И. И. И., ЕГН **********, с адрес:

******, чрез адв. С. Н., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А) ет. 4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А) ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени субективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ****** е недействителен поради неспазване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство от 03.06.2025 г., е нищожен поради липса на основание, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се излагат съображения, че между ищеца И. И. И. и първия ответник „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № ****** по силата на който ищецът получил заемна сума в размер на 3000 лв./1533,88 евро, при лихвен процент от 50 % и ГПР от 63,21 %. На същата дата 03.06.2025 г. бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, по който ищецът дължал възнаграждение на ответника в размер на 2784,60 лева /1420,91 евро/. От правна страна се възразява, че договорът за потребителски кредит, сключен с 1

„Кредисимо“ ЕАД, е недействителен поради неспазване изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР, предвид обстоятелството, че в същия не се включвало възнаграждението по договора за поръчителство. С оглед изложеното било налице заобикаляне на закона, в частност на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин се посочвал ГПР, който не бил реално приложеният, което според ищеца представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на чл.

68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 на ЗПК. По отношение на сключения с „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство се твърди, че е нищожен, като лишен от правно основание, тъй като обезпечавал недействителна кредитна сделка. Същият бил сключен в нарушение на добрите нрави, предвид очевидната нееквивалентност на престациите. Твърди се, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не е произвела действие, тъй като била установена в противоречие с добрите нрави, при неспазване разпоредбата на чл. 143 ЗЗП и в нарушение на принципа за добросъвестност и справедливост. С подобна клауза се прехвърлял рискът от неизпълнение задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, с който се оспорва предявената искова претенция по отношение на ответника. Признава се, че между ищеца и първия ответник „Кредисимо“ ЕАД е сключен процесният договор за потребителски кредит № ****** както и че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит, с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за поръчителство, по силата на който ищецът следвало да заплати възнаграждение в размер на 2784,60 лева/1420,91 евро. Описва се механизмът за сключване на договора за кредит, като се посочва, че договорът за поръчителство е сключен след договорените параметри на договора за кредит. Излагат се доводи, че сключване на договора за поръчителство е единствено възможност на ищеца, а не задължение, поради което възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва в ГПР по кредит. Кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД не знаел какъв е размерът на възнаграждението, с оглед на което и нямало как да го включи като разход в ГПР. Поради изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен, като в полза на ответника се присъдят разноски. Оспорва се качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В указания срок е постъпил отговор на искова молба и от „Кредисимо“ ЕАД, с който се признава, че между него и ищеца е сключен процесният договор за потребителски кредит № ****** Оспорва твърдението на ищеца за недействителност на договора за кредит поради некоректно посочване на стойността на ГПР. Признава, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено при формиране на ГПР по кредита.

Сключването на договор за предоставяне на поръчителство било предвидено като възможност, а не като условие за сключване на договора за потребителски кредит. Посочва се, че договорът с „Ай Тръст“ ЕООД бил договор за поръчка, поради което не представлявал вземане по кредита. Още 2 повече, че кредитът бил сключен преди договора за поръчителство, поради което възнаграждението по него нямало как да бъде включено в ГПР.

Ответните дружества били самостоятелни юридически лица със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Посочва се, че дори да се приеме, че договорът за поръчителство е недействителен, то посоченото не би повлияло на действителността на договора за кредит. С оглед изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен и в полза на ответника да се присъдят разноски в производството. Оспорва се качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

С определение № 2969/10.03.2026 г. по делото е приет на основание чл.

211, ал. 1 ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производството по гр. д. № 695/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, предявения насрещен осъдителен иск от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, срещу И. И. И., ЕГН **********, обективиран в насрещна искова молба с вх. № ****** г. по описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от 391,64 евро – главница, представляваща незаплатен остатък от чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № ****** ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на насрещния иск.

В насрещната искова молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и И.

И. И. е сключен договор за потребителски кредит № ****** по който била налице незаплатена главница от 391,64 евро. Поддържа, че ако договорът се обяви за недействителен, то ще се дължи чистата стойност по кредита. При уважаване на главния иск моли да се уважи и насрещния иск за дължимата главница по кредита.

В указания срок от И. И. И. е постъпил писмен отговор на насрещния иск. Посочва се, че в случая е дължима единствено сумата за главница по процесния договор за кредит. Ответникът по насрещния иск моли да не бъдат присъждани разноски по делото в полза на „Кредисимо“ ЕАД поради наличието на неправомерни клаузи в договора за кредит, станали повод за депозиране на първоначалната искова молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на исковата му претенция ищеца И. И. И. следваше да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и наведените основания за нищожност на договорите.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и първия ответник „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ****** по силата на който „Кредисимо” ЕАД е предоставил на И. И. в заем парична сума от 3000 лв.

/1533,88 евро, при посочени в договора фиксирана лихва от 50 % и ГПР – 3

63,21 %. Обща дължима сума, съгласно текста на договора, е 4847,95 лв./ 2478,72 евро, платима на 24 погасителни вноски. Това е видно още от представените с исковата молба писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № ******, Приложения № 1 към същия, в което са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищеца, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, а именно „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от дата 03.06.2025 г., сключен между ищеца и дружеството-поръчител „Ай Тръст“ ЕООД. Соченото обстоятелство е безспорно, като не се спори и относно размера на възнаграждението за поръчителя – 2784,60 лв./ 1423,74 евро, платими разсрочено за целия срок на договора за кредит, като възнаграждението се дължи на датата на плащане на погасителните вноски по кредита. Последното, освен че не се оспорва от страните, също така се подкрепя и от представеното с исковата молба извлечение от погасителен план. Не се спори и че „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, е поел задължение спрямо „Кредисимо” ЕАД да отговаря по процесния договор за кредит. За безспорно между страните е прието и обстоятелството, че възнаграждението на поръчителя не е включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР, посочен в текста на договора.

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № ****** и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за 4 допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит, а осигуряването на поръчител е условие за получаване на заема. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.