Решение № 401 от 10.11.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Смолян, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20235440100328 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Б. Г. Б. от гр. Смолян е предявил срещу „***“ АД, представлявано от В. *** иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. и чл. 143, ал. 1 и 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 10 от договор за кредит № 185301/02.11.2022 г. за неустойка поради противоречие с чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК.

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по договор за кредит № 185301/02.11.2022 г. , сключен с „***“ АД. Съгласно Договора следва да върне отпуснатия му заем в размер на 500 лв., ведно с договорената лихва в размер на 41 %, при ГПР 49,65.

Счита, че процесната клауза на чл. 10, с която е договорено заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение на кредита е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави и поради това, че е сключена при нарушение на нормите на чл. 19, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК. Оспорваната клауза от договора е нищожна и като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като е в размер почти равен на отпуснатия кредит и е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител /чл. 143 ал. 1 ЗЗП/.

Процесната клауза заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с чл. 10а от ЗПК. Излага съображения за недействителност на договора и поради липсата на яснота за определяне на ГПР, като счита, че възнагражденията за допълнителните услуги увеличават неправомерно 1

ГПР. Договореното възнаграждение за двете допълнителни услуги са в размер близък до отпуснатия кредит и с тях ответникът цели неправомерно да се обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК признава предявения иск като основателен и моли да не му бъдат възлагани деловодни разноски, тъй като не е станал причина за водене на делото. Прави искане претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.да бъде определено в минималния размер.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище пълномощникът адв. *** моли предявеният от ищеца иск да бъде уважен. Претендира за присъждане на направените от ищеца разноски, съобразно представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл. ДДС.

Ответникът „***“ АД не се представлява, в писмено становище процесуалният представител юр. *** моли искът на ищеца да бъде уважен при признание на иска и да не му бъдат възлагани разноски.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.11.2022 г. между „***“ АД като кредитор и Б. Г. Б. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 185301, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 500 лева, който последният се задължил да плати на 12 месечни анюитетни погасителни вноски, платими на 2 - ро число на месеца. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с фиксиран ГЛП от 41 %, при ГПР 49,65 %. Общият размер на всички плащания възлиза на 5 915,62 лв.

С чл. 10 страните се съгласили, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не представи обезпечение по реда и условията на чл.

20, в размер на 3,90 лв.+ 0,260 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забавата и 0,260 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В чл. 20 е предвидено, че договорът за потребителски кредит се обезпечава с поръчителство на физическо лице, отговарящо на предвидените в ал. 3 условия, като кредитополучателят се е задължил да обезпечи кредита в срок от три работни дни от сключването на договора.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че в случая между ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит, по който ищецът е кредитополучател, а ответникът е кредитор.

Ще следва на основание чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК да бъде постановено решение при признание на иска от страна на ответника, като искът следва да бъде уважен и бъде 2 прогласена нищожността на клаузата на чл. 10 от договора.

Относно разноските:

Ищецът е заявил искане за присъждане на направените разноски. Ответникът възразява, като моли да не му бъдат възлагани разноски, тъй като не е станал причина за водене на делото.

Отговорността за разноските е обусловена от изхода на спора по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не отговаря за разноските при уважаване на исковете, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. В случая не е нали първата предпоставка от чл. 78, ал. 2 ГПК. В Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. и Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г. о, с които настоящият състав напълно се солидаризира, е прието, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ищецът е направил разноски за заплащане на държавна такса в размер на 50 лева, които с оглед уважаването на иска следва да му бъдат възстановени от ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Адв. *** – пълномощник на ищеца е заявил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..

Съгласно чл. 38, ал. 2 о т ЗАдв., на адвоката се определя възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са в съответните размени, като при интерес до 1000 лева, /какъвто е настоящият случай/ този размер е 400 лева. Съдът счита същото за основателно искането на адв. ***, тъй като осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. *** е безплатна за ищеца като материално затруднено лице, видно от представения ДПЗС на л. 18, поради което и следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400 лв..

Мотивиран от гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и 146, ал. 1 ЗЗП клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 185301/02.11.2022 г. за неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за представяне на обезпечение, по иска предявен от Б. Г. Б., ЕГН **********, от гр. Смолян, бул. „*** срещу „***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** ***, район ***, ул. „***“ 3

№ ***, представлявано от *** Г. ***.

ОСЪЖДА „***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** ***, район ***, ул. „***“ № ***, представлявано от *** Г. *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Б. Г. Б., ЕГН **********, от гр. Смолян, бул. „*** сумата от 50 лв. за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** ***, район ***, ул. „***“ № ***, представлявано от *** Г. *** на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат *** *** от АК – ***, със служебен адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, офис 3 адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. ***.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

4