Решение № 3271 от 11.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3271 гр. Варна, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110115222 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Е. - пр. пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. Вл. В. № *, В. Т. - Г, срещу „К. П.“ ЕООД в ликвидация, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. И, ул. С. Д. № *, представлявано от ликвидатора М. В. П., с адрес: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет.3,кумулативно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 372,00 лв., представляваща неплатена главница за мрежови услуги, за което са издадени фактури № № ФП № *; за отчетен период 01.07.2021 г. - 31.07.2022 г., за обект с абонатен № *, клиентски № ********** и адрес на потребление в гр. И, ул. С. Д. № *, 0, -0, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда 23.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 21,11 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 27.08.2021 г. - 08.09.2022 г., които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, 20 - състав.

В исковата си молба ищецът „Е. - пр. пр.” АД, гр. В., излага, чрез адв. Л. М., че ответникът е небитов клиент, титуляр на партида за обект на потребление находящ се в с. И, ул. С. Д. № *, заведен с абонатен № *. Поддържа, че на основание § 15, ал.2 и ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ дружеството е снабдявано с ел. енергия от „Е. - Пр. Пр.'“ АД в качеството му на търговец, а от 1 Сюли 2021 г. в качеството му на доставчик от последна инстанция. Сочи, че за процесния период потреблението на ел. енергия в обекта е измервано и отчитано от оператора на електроразпределителната мрежа "Електроразпределение Север" АД по метрологично годно СТЕ. Излага, че в качеството си на доставчик от последна инстанция и съгласно приетата от КЕВР методика ищецът продава електрическа енергия само по тарифен план „една скала”, по цени съгласно методиката. Сочи, че съгласно чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ ответникът дължи цена за мрежови услуги, които съгласно ал.1 се заплащат върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване по утвърдените от комисията цени. Поддържа се, че за процесния период е отчетено потребление на енергия в 1 обекта на ответника единствено през месец септември и ноември 2021 г., за които са издадени фактури № № * г. и * г., в които е начислена и стойността на мрежови услуги пренос високо напрежение и достъп високо напрежение по преносната мрежа върху потребените количества ел. енергия, както и "пренос по елетроразпределителната мрежа".

Излага, че на основание чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ и Решение *г. на КЕВР дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата. В тази връзка сочи, че ответното дружество е резервирало капацитета от електроразпределителната мрежа и дължи заплащането на разходите, които прави разпределителното предприятие за нейната експлоатация и обслужване. Сочи, че липсата на потребление на електроенергия или прекъсване на захранването не води до отпадане на задължението за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, а само при прекратяване на присъединяването към електроразпределителната мрежа, каквото не е осъществявано за процесния период. Поддържа, че дължимите суми са изчислени при размер на предоставената мощност на клиента определен на база МАП на обекта - 3x63 А, в размер на 39 кВт. Твърди, че за дължимите суми за предоставени мрежови услуги е издал на ответника следните фактури за процесния обект: за юли 2021 г. фактура № * г. на стойност 14,56 лв с ДДС, с падеж 26.08.2021 г.; за август 2021 г. фактура № * г. на стойност 30,07 лв с ДДС, с падеж 30.09.2021 г.; за септември г. фактура № * г.. на обща стойност 35,30 лв с ДДС, с падеж г.; фактура № * г. за октомври 2021 г. на стойност 28,14 лв с ДДС, с падеж 22.11.2021 г.; фактура № * г. за ноември 2021 г. за остатък от 44,70 лв с ДДС с падеж 21.12.2021 г.; фактура № * г. за декември 2021 г. на стойност 30.07 лв с ДДС. с падеж 24.01.2022 г.; фактура № * г. за януари 2022 г. на стойност 30.07 лв с ДДС, с падеж 22.02.2022 г.; фактура № *г. за февруари 2022 г. на стойност 30.07 лв с ДДС, с падеж 22.03.2022 г.; фактура № * г. за март 2022 г. на стойност 27,17 лв с ДДС, с падеж 26.04.2022 г.; фактура № **********/1* г. за април 2022 г. на стойност 30,07 лв с ДДС, с падеж 23.05.2022 г.; фактура № * г. за май г. на стойност 29,10 лв с ДДС, с падеж 22.06.2022 г.; фактура № * за юни 2022 г. на стойност 30,07 лв с ДДС, с падеж 21.07.2022 г.; фактура № *г.. юли 2022 г. на стойност 12,61 лв с ДДС. с падеж г. Сочи, че общият размер на задълженията по фактурите е 372,00 лв., а размерът на мораторната лихва върху тях е 21,11 лв. за периода от датата следваща падежа на задължението по съответната фактура до 08.09.2022 г. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

Ответникът „К. П.“ ЕООД - в ликвидация, е депозирал писмен отговор в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК, чрез ликвидатора М. В. П.. Поддържа се, че е служебно назначен ликвидатор от АВп с Решение № * г. по т.д. № * г. на ВОС на основание чл. 155, т.3 от Т3 и чл. 157 от Т3, поради смъртта на едноличния собственик и управител на дружеството И.Д.И. на 05.01.2019 г. и липсата на вписан нов управител в тримесечен срок. Сочи, че дата 05.01.2019 г. дружеството е с прекратена търговска дейност, като на ликвидатора не е предадена счетоводна и търговска документация на дружеството. Съгласно справки в Община А. за МДТ и Служба по вписванията не е установено дружеството да има собствен или нает обект, за който би могло да има сключен договор с ищеца, съответно да се начислява потребление и такси. Поддържа, че доколкото след 05.01.2019 г. дружеството не е осъществявало никаква дейност, то не е потребявало ел.енергия за периода за който са издадени фактурите, които са без основание. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете.

В проведеното съдебно заседание страните поддържат изразените становища по спора - ищецът чрез адв. Л. М., а ответникът чрез назначения ликвидатор на дружеството М.

В. П..

След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

За успешно провеждане на исковата защита в тежест на ищеца по делото е да установи в условията на пълно и главно доказване, 1) че ответникът има качеството на потребител по договор за продажба на ел. енергия за процесния период за процесния обект на потребление, 2) че ищецът е изправна страна по възникналото облигационно правоотношение с ответника, включително възникване на предпоставките да начисли 2 претендираните суми за мрежови услуги за процесния период, както и 3) техния размер, 4) обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и размера на мораторната лихва.

В случая по делото са спорни всички факти от по-горе разпределената тежест на доказване, включително наличието на облигационно правоотношение между страните, предвид изричното правоизключващо възражение на ответника направено в срока по чл.

131 от ГПК, че същият няма качеството на потребител по договор за продажба на ел. енергия на небитов клиент.

В тази връзка спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия намира правната си уредба в Закона за енергетиката. По делото не е спорно, а и съгласно представената лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция №* г. се установява, че ищецът в качеството си на краен снабдител по смисъла на чл. 98а от ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

Съгласно т. 6, § 1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия "Мрежови услуги" са всички услуги, свързани с достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.

Задължението за заплащане на начислената такса за достъп произтича от нормата на чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.

На следващо място „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди, „потребител на енергийни услуги" съгласно § 1, т. 41, б. „б“ на ДР на ЗЕ е а) краен клиент, който купува енергия и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия, а „краен клиент“ по смисъла на § 1, т. 27, б. „г“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Според чл. 4, ал. 2 от Общите условия приети от Управителния Съвет на "Ен. – Пр. Пр." АД с протокол № * г. и одобрени с Решение * г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на „Е.

С.” АД и което купува електрическа енергия за стопански нужди.

От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ „потребител” на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител, ел. енергия и услуги, включително мрежови услуги по смисъла на т. 6, § 1 от ДР на ПТЕЕ, е собственикът на имот присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД или носителят на ограничено вещно право на ползване на имота или физическото/юридическото лице, което е сключило с крайния снабдител договор за доставка на електроенергия до него.

С оглед на горното и доколкото ищецът е страната в процеса, която носи доказателствената тежест за установяване качеството „потребител“ на ответника, то следва да докаже пълно и главно, че за отчетен период 01.07.2021 г. - 31.07.2022 г. последният е бил собственик или ползвател на енергоснабдения обект с абонатен № * и адрес на потребление в гр. И, ул. С. Д. № *, 0, -0 или че между страните е бил сключен нарочен писмен договор за доставка на електроенергия в същия имот.

В тази връзка въпреки дадените с определението по чл. 140 от ГПК указания по реда на чл. 146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства за качеството потребител на ответника, до приключване на съдебното дирене по делото страната не е ангажирала такива.

До извод за обратното не водят и представените с исковата молба писмени доказателства - фактура № * г., № * г., № * г., № * г., № * г., № * г.; № * г., № * г.; № * г.; № **********/* г. , № * г.; № * г.; № * г.; извлечение от сметка към 08.09.2022 г., извлечение за фактури и плащания за кл. № ********** към 17.10.2022г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца за кл. № ********** към 19.10.2022 г., в които именно дружеството „К. П.“ ЕООД е посочено като потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление.

Изборените доказателства са частни свидетелстващи документи съставени от ищеца, които не носят подпис на законен представител на ответното дружество, пълномощник в хипотезта на чл. 301 от ТЗ, ликвидатор или друго лице с представителна власт, а и не се твърди или установява фактурите да са били осчетоводени от ответника. Едновременно с това доказателствата обективират изгодни за издателя си правнорелевантни факти, които са спорни между страните. Следователно доказателствената сила на тези документи не може да 3 бъде противопоставена на ответната страна. Същевременно извън посочените и съставени от самия ищец доказателства по делото не са представени други, от които може да се изведат обективни данни сочещи, че страните действително са били в облигационна връзка в процесния период, като например документи са собственост на имота или влезли в сила съдебни решения по предходни искове за реално изпълнение за друг отчетен период и т.н.